Генерални Аудиенции

Да съветва и наставлява

23 ноември 2016 – Папа Франциск

Да съветва и наставлява

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Сега, когато юбилеят приключи, ще се върнем към обичайното, но все още има някои разсъждения върху делата на милостта, така че ще продължим с това. Днешното размишление върху духовните дела на милосърдието засяга две дела, които са тясно свързани: съвет на съмняващите се и наставления на невежите. Тоест тези, които са униформени. Думата невеж е твърде силна, но означава да учиш тези, които не знаят нещо. Те са творби, които могат да живеят или в просто, семейно измерение, достъпно за всеки, или — особено второто, това на преподаване — на най-организираното, институционално ниво. Например, нека помислим колко деца все още страдат от неграмотност, липса на образование. Това е неразбираемо: в свят, в който технологично-научният прогрес е стигнал толкова далеч, има неграмотни деца! Това е несправедливост. Колко деца страдат от липса на образование. Това е състояние на сериозна несправедливост, което уронва самото достойнство на личността. Без образование човек лесно става жертва на експлоатация и различни социални недостатъци.

В продължение на векове Църквата е чувствала необходимостта да бъде ангажирана в областта на образованието, тъй като нейната мисия на евангелизация носи със себе си отговорността за възстановяване на достойнството на най-бедните. От първия случай на „училище“, основано тук в Рим през втори век от Свети Юстин – за да могат християните да познават по-добре Свещеното писание – до Свети Йосиф Каласанкций – който открива първите държавни училища в Европа, предлагащи безплатно образование, имаме дълъг списък от светци, които в различни епохи са донесли образование на най-неравностойните, знаейки, че по този път те ще могат да преодолеят бедността и дискриминацията. Колко много християни, миряни, богопосветени братя и сестри, свещеници са отдали собствения си живот на учението, на възпитанието на децата и младежите. Това е страхотно: каня ви да ги аплодирате! [Верните ръкопляскат.] Тези пионери в образованието напълно разбраха това дело на милостта и създадоха начин на живот, за да трансформират самото общество. С обикновена работа и малко съоръжения те успяха да върнат достойнството на много хора! И образованието, което дават, често е ориентирано към работата. Нека помислим за свети Йоан Боско, който подготви млади момчета от улицата за работа, с ораторията и след това с училищата, службите. От това възникват много различни професионални училища, които им позволяват да работят, докато се възпитават в човешки и християнски ценности. Следователно образованието е наистина уникална форма на евангелизация.

Колкото повече нараства образованието, толкова повече хора получават увереност и знания, от които всички имаме нужда в живота. Доброто образование ни учи на критичния метод, който включва и определен вид съмнение, видът, използван за задаване на въпроси и проверка на постигнатите резултати, с оглед на по-голямо знание. Обаче делото на милосърдието за съветване на съмняващите се не е свързано с този вид съмнение. По-скоро става дума за изразяване на милост към онези, които се съмняват, облекчаване на болката и страданието, които идват от страха и мъката, причинени от съмнението. Следователно това е акт на истинска любов, чрез който се дава подкрепа на някого в неговата слабост, провокирана от несигурност.

Мисля, че някои от вас може да ме попитат: „Отче, но имам много съмнения относно вярата; Какво трябва да направя? Никога ли не се съмняваш?”. Имам много… Разбира се, всеки има съмнения понякога! Съмненията, които засягат вярата, по положителен начин, са знак, че искаме да опознаем по-добре и по-пълно Бог, Исус и тайната на Неговата любов към нас. „И все пак имам това съмнение: търся, изучавам, съветвам се или искам съвет какво да правя“. Това са съмнения, които водят до растеж! Затова е добре да задаваме въпроси за нашата вяра, защото по този начин сме подтикнати да я задълбочим. Съмненията обаче също трябва да бъдат преодолени. За това е необходимо да слушаме Божието Слово и да разбираме на какво ни учи. Важен път, който наистина помага за това, е катехизацията, в която проповядването на вярата се среща в конкретността на индивидуалния и общностния живот. И в същото време има друг също толкова важен път, този да живеем вярата колкото е възможно повече. Нека не правим от вярата абстрактна теория, в която съмненията се умножават. По-скоро нека изградим живота си от вяра. Нека се стремим да го практикуваме в служба на нашите братя и сестри, особено на тези, които са най-нуждаещи се. И така изчезват много съмнения, защото усещаме присъствието на Бог и истината на Евангелието в любовта, която – без да я заслужаваме – живее в нас и я споделяме с другите.

Както виждате, скъпи братя и сестри, и тези две дела на милосърдието не са далеч от живота ни. Всеки от нас може да се ангажира да ги живее, да прилага на практика Словото на Господ, когато Той казва, че тайната на Божията любов не се разкрива на мъдрите и интелигентните, а на малките (вж. Лука 10:21; Матей 11:25-26). Следователно най-дълбокият урок, който сме призовани да предадем, и най-сигурният начин да се освободим от съмнението, е Божията любов, с която сме били възлюбени (вж. 1 Йоан 4:10). Една голяма любов, безплатна и дарена ни завинаги. Бог никога не се връща към любовта си! Той винаги върви напред и чака: Той завинаги ни дава любов, от която трябва да почувстваме непоколебимата отговорност да бъдем свидетели, предлагайки милост на нашите братя и сестри. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 23 ноември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.