Разкази от сестра Терезита

Да прощаваш е да забравяш

имало едно време…

Да прощаваш е да забравяш

    

Аржентинецът писател-Боржес, пишейки за историята на двамата братя, Каин и Авел, символи на борбата и на вечната надпревара между доброто и злото, си въобразил, че Каин и Авел се срещат в онзи свят.

          Те се забелязвали отдалеч, защото били много високи.Седнали на земята, запалили огън и започнали да ядат, мълчаливо както уморени хора накрая на деня… . На светлината на пламъка Каин познал на челото на Авел белега от раната останал от камъка. Тогава му паднал хляба, който държал и поискал прошка за постъпката си.

Авел казал:

          -Ти ли ме уби или аз те убих? Не помня това. Сега сме отново заедно, както отначало.

          -Сега знам, че ти наистина ми прости – казал Каин, защото да прощаваш е да забравяш. И аз ще гледам да забравям.

          -Наистина е така – отговорил Авел; когато продължава споменът, продължава и вината.

 

Аз, ти, ние способни ли сме да прощаваме малките или големите рани, които получаваме от другите?

Исус ни казва, че трябва да прощаваме не до седем, а до седемдесет пъти по седем.