Генерални Аудиенции

Да посещава болните и лишените от свобода

9 ноември 2016 – Папа Франциск

Да посещава болните и лишените от свобода

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Животът на Исус, особено през трите години на неговото обществено служение, беше непрекъсната среща с хората. Сред тях особено място имаха болните. Колко страници от Евангелието разказват за тези срещи! Паралитикът, слепецът, прокаженият, обладаният, епилептикът и безбройните хора, страдащи от болести от всякакъв вид… Исус се приближи до всеки от тях и ги излекува с присъствието Си и със своята лечебна сила. Затова сред делата на милосърдието не можем да не посетим и не помогнем на болните.

Заедно с това можем да включим и близостта с тези, които са в затвора. Наистина, както болните, така и лишените от свобода живеят в условия, които ограничават свободата им. Точно когато ни липсва [свободата], осъзнаваме колко ценна е тя! Исус ни е дал възможността да бъдем свободни, независимо от ограниченията на болестта и рестрикциите. И той ни предлага свободата, която идва от срещата с него, и новия смисъл, който това внася в нашите лични условия.

С това дело на милост Господ ни кани да извършим акт на голяма човечност: споделяне. Нека запомним тази дума: споделяне. Болните често се чувстват сами. Не можем да скрием факта, че особено в наши дни по време на болест човек изпитва по-голяма самота, отколкото в други моменти от живота. Посещението може да накара болен човек да се почувства по-малко сам, а малко приятелство е чудесно лекарство! Усмивката, милувката, ръкостискането са прости жестове, но те са много важни за тези, които се чувстват изоставени. Колко много хора се посвещават на това да посещават болните в болници или в домовете им! Това е безценен доброволен труд. Нещо повече, когато се прави в името на Господа, това също се превръща в красноречив и ефективен израз на милост. Нека не оставяме болните сами! Нека не пречим на тях да намерят утеха или на себе си да се обогатим от близостта си до страдащите. Болниците са истински „катедрали на страданието“, където обаче силата на подкрепящата и състрадателна благотворителност също е очевидна.

По същия начин мисля и за тези, които са затворени в затвора. Исус също не ги е забравил. Като включи акта на посещение на затворниците сред делата на милосърдието, той искаше преди всичко да ни покани да не съдим никого. Разбира се, ако някой е в затвора, това е защото е постъпил неправилно и не е спазил закона или гражданското съгласие. Следователно в затвора той излежава присъдата си. Въпреки това, каквото и да е направил един задържан, той остава винаги обичан от Бога. Кой е в състояние да навлезе в дълбините на съвестта [на един затворник], за да разбере какво преживява? Кой може да разбере неговото страдание и угризения? Твърде лесно е да си измием ръцете, заявявайки, че е постъпил лошо. Християнинът е призван преди всичко да поеме отговорност, така че който е сторил зло, да разбере злото, което е извършил, и да се вразуми. Липсата на свобода без съмнение е едно от най-трудните за преглъщане хапчета. Добавете това към деградацията, произтичаща от условията, които често са лишени от човечност, в които живеят тези хора, тогава наистина е случаят, в който християнинът е мотивиран да направи всичко, за да възстанови своето достойнство.

Посещението на хора в затвора е дело на милосърдие, което, особено днес, придобива особена стойност поради различните форми на „справедливост“, на които сме изложени. Затова нека никой не сочи с пръст другия. Вместо това нека всички бъдем инструменти на милостта и да имаме отношение на споделяне и уважение. Често се сещам за арестантите… Често се сещам за тях, нося ги в сърцето си. Чудя се какво ги е довело до престъпност и как са успели да се поддадат на различни форми на зло. И все пак, заедно с тези мисли, чувствам, че всички те имат нужда от близост и нежност, защото Божията милост върши чудеса. Колко сълзи съм виждал да се проливат по бузите на затворници, които може би никога преди в живота си не са плакали; и това е само защото се чувстват добре дошли и обичани.

И нека не забравяме, че дори Исус и неговите Апостоли са преживели затвор. В разказа за Страданията ние знаем за страданието, което Господ изтърпя: заловен, влачен като престъпник, осмиван, бичуван, увенчан с тръни… Той, единственият Невинен! И дори Свети Петър и Свети Павел бяха в затвора (вж. Деяния 12:5; Фил 1:12-17). Миналата неделя следобед – която беше неделята на Юбилея на затворниците – група задържани от Падуа дойде да ме посети. Попитах ги какво ще правят на следващия ден, преди да се върнат в Падуа. Те ми казаха: „Ще отидем в затвора Мамертин, за да споделим опита на Свети Павел“. Беше красиво; като чух това ми се отрази добре. Тези задържани искаха да намерят затворения Павел. Беше нещо красиво и ми се отрази добре. И дори там, в затвора, [Свети Петър и Павел] се молеха и благовестяваха. Страницата от Деяния на Апостолите, която разказва за затворничеството на Павел, е трогателна: той се чувстваше сам и пожела някои от приятелите му да го посетят (вж. 2 Тим. 4:9-15). Чувстваше се сам, защото огромното мнозинство го беше оставило сам… великият Павел.

Тези дела на милостта, както можете да видите, са вековни, но винаги навременни. Исус остави това, което правеше, за да отиде и да посети тъщата на Петър; вековно дело на благотворителност. Исус го направи.

Нека не изпадаме в безразличие, а да станем инструменти на Божията милост. Всички ние можем да бъдем инструменти на Божията милост и това ще направи повече добро за нас, отколкото за другите, защото милостта минава през жест, дума, посещение и тази милост е акт на възстановяване на радостта и достойнството, които са били изгубени.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 9 ноември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.