Разкази от сестра Терезита

Да закусиш с Бог

имало едно време…

Да закусиш с Бог

    

         Едно дете искало да се запознае с Бог. Знаело, че е дълъг пътят до мястото където живее Бог и затова един ден то сложило сладки в раницата си, и безалкохолни напитки и започнало своето търсене.

         След като изминало около триста метра, то видяло възрастна жена да седи на пейка в парка. Била сама и наблюдавала гълъбите. Детето  седнало до нея и отворило раницата си. Започнало да пие напитката си, когато му се сторило, че старата жена е гладна и тогава й предложило един от своите сладкиши. Благодарната старица приела и се усмихнала на детето. Усмивката й била много красива, толкова красива, че детето й предложило още един сладкиш, за да види отново усмивката й. Детето било омагьосано. Останали дълго да се хранят и да се усмихват, без никой от тях да каже нито една дума. Минало много дълго време и детето, уморено, станало да си тръгне, но преди това се обърнало назад, затичало се към старата жена и я прегърнало. Тя, след като го прегърнала, му подарила най-красивата усмивка в живота си.

         Когато детето пристигнало в дома си и отворило вратата, майка му се изненадала, като видяла лицето му пълно с щастие и го попитала:

         -Сине, какво си направил, че си толкова щастлив? -детето отговорило: -Днес закусих с Бог; и преди майка му да каже нещо, то добавило:

         -И знаеш ли какво, той има най-красивата усмивка, която съм виждал някога!

         Старата жена също се прибрала  вкъщи, сияеща от щастие. Синът й се изненадал за израза на мир, отпечатан на лицето й и я попитал:

         -Мамо, какво направи днес, което те направи толкова щастлива? Старата жена отговорила:

         -Днес закусвах с Бог в парка; и преди синът й да отговори, тя добавила:         -И знаеш ли, че Той е по-млад, отколкото си мислех!

 

         А ние знаем ли, как да дадем усмивка на нашия близък, на членовете на нашето семейство, за да ги направим всички сияещи като Исус в своето превъплъщение?