*

Датата на Великден по Григориански и Юлиански календар

Защо Великден не се празнува в една и съща дата всяка година

Датата на Великден по Григориански и Юлиански календар

 

Тази година това разочарование е голямо защото е голяма разликата: на 30 март е празнувала католическата Църква, а на 5 май Православната Църква. Всички питат защо. Опитвам се да отговаря на този въпрос по един по-лесен начин.

Как се роди юлианският календар

Когато Юлий Цезар стана император в 46г преди Христа, намери календара използван на времето в голям хаос: беше объркан с около 80 дни и така когато беше лято календарът показваше, че бе есен. Две години по-рано Юлий Цезар беше ходил в Египет и там намери един календар много по-лесен и по-точен от римския.

Първото нещо, което той реши да извърши с помощта на астроном Сосиджене, когото той доведе в Рим от Египет, беше реформата на календара и за да оправи грешката за 80-те дни определи, че годината 46 преди Христа (708г от установяването на Рим) трябваше да трае 445 дена (около 15 месеца!). След това, изработи нов календар, който се оказа по-точен от египетския, който го беше вдъхновил. От лунния мина към слънчевия календар и фиксира продължителността на година в 365 дни и 6 часа. Определи тогава че всяка година трае 365 дни, а всеки 4 години 366 дни и ги разпредели в 12 месеца съставени от дни. Този календар беше почти същият като този, който ние ползваме със изключение на малките промени, които направиха по-късно Цезар Август и император Константин, за това носи името на Юлий Цезар (Юлиански).

 

Как се реши датата за Великден

През времето, когато беше император Константин Християнската Църква не празнуваше Великден на една и съща дата.

В началото Църквата празнуваше Великден всяка година в същия ден на Пасхата на евреите т.е. на 14 от месец Нисан, първият месец на еврейския календар, и по-точно на първото пролетно пълнолуние. Датата на Великден беше така фиксирана, но според еврейския календар, който е основан върху лунния цикъл. Когато пренасяме тази дата от еврейския до юлианския календар намираме, че тази дата е подвижна, т.е. не се пада всяка година в същия ден и особено рядко се пада в неделя. По тази причина след известно време на някои места започна да се празнува Великден в първата неделя след първото пълнолуние на пролетта и някъде, ако се съвпадаше той в същия ден с еврейската Пасха, Великден се празнуваше една неделя по-късно.

За да се празнува Великден навсякъде в един и същ ден, първият Събор, който се събра в Никея в 325г., реши че, Възкресение Христово трябва да се празнува всяка година в първата неделя след първото пролетно пълнолуние и Съборът фиксира пролетта на 21 март (от астрономическа гледна точка).

По този начин денят на Великден може да се падне между 22 март и 15 април.

 

Григорианският календар

Да оставим сега другите спорове около тази тема, които бяха тогава, и да видим сега защо Папа Григорий XIII прави една нова реформа за календара. Казах че според Юлий Цезар годината траеше 365 дни и 6 часа, но за да бъдем точни трае 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди, т.е. 11 минути и 14 секунди по-малко. Какво са 11 минути в една година? Сигурно много малко, но това малко време година след година вече за 1000 години, прави една грешка около 8 дни. Притеснението на Папата Григорий XIII беше, че Великден се отдалечава от пролетта и се приближава до лятото. По времето на този Папа вече имаше изместване с 10 дни. За да се изправният тези дни Григорий даде тази заповед: изтри 10 дни между 4 и 15 октомври 1582 (т.е. хората заспаха в четвъртък на 4 октомври и когато се събудиха на другия ден беше вече петък 15 октомври!!), за да не се получава повече тази грешка се реши на всеки 4 години да има 366 дни (високосната година) освен в последната година на всеки век (която има 365 дни), без тези които се делят на 400 (т.е. 1600г е била високосна; 1700г, 1800г и 1900 не са били високосни; 2000г бе високосна). С тази реформа на календара грешката е минимална, т.е. един ден на всеки 3323 години: който доживее ще я коригира!!

 

Кога влезе в сила тази реформа

След реформата на Папа Григорий XIII в 1582, за кратко време всичките католически държави в Европа и колониите в Америка, Азия и Африка приеха тази реформа на календара. Само протестантските държави по-късно я приеха (на пример Швейцария в 1701, Англия 1752 и т.н.) и оттогава католици и протестанти празнуват на същия ден Възкресение Господне. Последните, които приеха тази реформа бяха Русия (1917) и Гърция и други държави, които са с православно мнозинство. Приемането на тази реформа е била само гражданска, но не и църковна. Православната Църква и в България следва Юлианския календар, докато гражданската реформа приема григорианският календар от 1915г.

 

Ето откъде идва разликата

Разликата между юлианския и григорианския календар е 13 дни. Какво представлява това? За да разберем това е по-добре да го видим на практика.

Тази година първото пролетно пълнолуние ще бъде във понеделник 25 март. Но понеже юлианският календар е с 13 дни назад, означава че, за него тази дата е 12 март (25-13=12), и за това за юлианския календар не е първото пролетно пълнолуние но трябва да чакаме следващото, т.е. на 24 април. Така Великден тази година според юлианския календар (който ползват източните Църкви) би трябвало да бъде в първата неделя след тази дата т.е. на 28 април. Но тази година Еврейската Пасха ще се падне точно на същата дата и поради тази причина трябва да се измести в следващата неделя, т.е. 5 май.

 

О. Валтер Горра

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.