Генерални Аудиенции

Дар Разум

30 април 2014 – Папа Франциск

Дар Разум

 

Скъпи братя и сестри, добро утро.

След като разгледах мъдростта като първия от седемте дарби на Светия Дух, днес бих искал да се съсредоточа върху втория дар, тоест разумът. Тук нямаме работа с човешкото разбиране, с интелектуалната мощ, с която можем повече или по-малко да сме надарени. По-скоро това е благодат, която само Светият Дух може да влее и която събужда в християнина способността да отиде отвъд външния вид на реалността и да изследва дълбочините на Божиите мисли и неговия план за спасение.

Апостол Павел, обръщайки се към общността в Коринт, уместно описва ефектите от този дар – тоест какво прави в нас дарът на разума – и Павел казва следното: „Това, което око не е видяло, нито ухо е чуло, нито човешко сърце си представя; това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят, Бог ни откри чрез Духа” (1 Коринтяни 2:9-10). Това, разбира се, не означава, че християнинът може да разбере всичко и да има пълно познание за Божиите планове: всичко това чака да бъде разкрито в цялата си яснота, след като застанем пред очите на Бог и сме наистина едно с Него. Въпреки това, както подсказва самата дума, разбирането ни позволява „intus legere“, или „да четем вътрешно“: този дар ни позволява да разбираме нещата така, както Бог ги разбира, с ума на Бог. Защото човек може да разбере една ситуация с човешко разбиране, с благоразумие и това е добре. Но да разбереш една ситуация в дълбочина, както Бог я разбира, е резултатът от този дар. И Исус пожела да ни изпрати Светия Дух, за да можем да имаме този дар, за да можем всички да разбираме нещата така, както Бог ги разбира, с Божия ум. Какъв красив подарък ни е дал Господ. Това е дарът, с който Светият Дух ни въвежда в близост с Бог и ни прави участници в плана на любовта, който Той има за нас.

Тогава е ясно, че дарът на разума е тясно свързан с вярата. Когато Светият Дух обитава в сърцата ни и просветлява умовете ни, той ни кара да растем ден след ден в разбирането на това, което Господ е казал и изпълнил. Самият Исус каза на своите ученици: Ще ви изпратя Светия Дух и Той ще ви позволи да разберете всичко, на което съм ви научил. Да разберем ученията на Исус, да разберем неговото Слово, да разберем Евангелието, да разберем Божието Слово. Човек може да чете Евангелието и да разбере нещо, но ако четем Евангелието с този дар на Светия Дух, можем да разберем дълбочината на Божиите думи. И това е велик дар, велик дар, за който всички трябва да искаме и да молим заедно: Дай ни, Господи, дара на разбирането.

Има един епизод в Евангелието на Лука, който уместно изразява дълбочината и силата на този дар. След като стават свидетели на смъртта на кръста и погребението на Исус, двама от учениците му, разочаровани и съкрушени, напускат Йерусалим и се връщат в своето село, наречено Емаус. Докато са на път, възкръсналият Исус се приближава и започва да им говори, но очите им, забулени от тъга и отчаяние, не могат да го разпознаят. Исус върви с тях, но те са толкова тъжни, в такова дълбоко отчаяние, че не го разпознават. Когато обаче Господ им обяснява Писанията, за да могат да разберат, че е трябвало да страда и да умре, за да възкръсне, умовете им се отварят и надеждата се разпалва отново в сърцата им (вж. Лука 24:13-27). И това е, което Светият Дух прави с нас: отваря умовете ни, отваря ни да разберем по-добре Божиите неща, човешките неща, ситуациите, всички неща. Дарът на разбирането е важен за нашия християнски живот. Нека го измолим от Господа, за да ни даде целия този дар да разбираме нещата, които се случват, както Той ги разбира, и да разбираме преди всичко Словото Божие в Евангелието. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 30 април 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.