библия за младежи - Старият Завет - Времето на пророците

Данаил в ямата с лъвовете

Историята на Спасението

Данаил в ямата с лъвовете

Цар Дарий пожела да постави сто и двадесет сатрапи да управляват цялото царство. А над тях постави трима князе, един от които беше Данаил. Сатрапите трябваше да им дават отчет, за да не бъде притесняван царят.

Данаил със своя извънреден дух изпъкна измежду другите князе и сатрапи. И Дарий искаше да го постави над цялото царство.

Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог, за да обвинят Данаил в лошо управление на царството. Ала те не можаха да намерят никакъв повод или някаква грешка, защото той беше верен и нямаше вина.

Тези хора си рекоха: „Няма да може да намерим нещо против Данаил, освен ако не намерим нещо против него в закона на неговия Бог.“

Тогава князете и сатрапите отидоха при царя и му казаха:

„Царю, да живееш дълги години! Всички князе, наместници, сатрапи, съветници и военачалници от царството се съгласиха помежду си да се издаде царска наредба и да излезе заповед: Който в продължение на тридесет дена се помоли на който и да е бог или човек освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете. И така, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна като мидийски и персийски закон и да не бъде нарушавана.“

Дарий подписа заповедта.

Когато Данаил узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Йеру­салим. Както правеше и преди, той три пъти през деня преклони колене и се помоли на своя Бог, като Го славословеше.

Тогава онези хора издебнаха Данаил и видяха как се моли и проси милост от своя Бог. После отидоха при царя и го попитаха:

 

„Нали ти подписа повеля, че всеки човек, който в продължение на тридесет дена се помоли на който и да е бог или човек освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете?“

Царят отговори: „Тази заповед е категорична като закона на мидяни и перси, който не допуска изменение.“

Тогава те казаха на Дарий:

„Данаил, един от пленените юдейски синове, не обръща внимание нито на тебе, нито на повелята, която си подписал, и три пъти през деня се моли с неговите си молитви.“

Когато царят чу това, много се наскърби и взе присърце да спаси Данаил. До залез слънце настояваше да го освободят.

Но онези хора дойдоха при него и му казаха: „Знай, царю, че по закона на мидяни и перси никакво решение и никаква заповед, утвърдени от царя, не могат да бъдат отменени.“

Тогава Дарий нареди да доведат Данаил и да го хвърлят в ямата с лъвовете, но му каза: „Твоят Бог, на Когото неизменно служиш, Той ще те избави!“

След това донесоха камък и го сложиха върху отвора на ямата. Царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да не се промени нищо в разпореждането му за Данаил.

Върна се в двореца и легна да спи, без да вечеря. Но цяла нощ сънят бягаше от него.

Призори Дарий стана и бързо се упъти към ямата. Когато приближи, извика Данаил с жален глас:

„Данаиле, слуга на живия Бог! Успя ли да те избави от лъвовете твоят Бог, на Когото неизменно служиш?“

Данаил отговори: „Царю, да живееш дълги години! Моят Бог проводи Своя ангел и затвори устата на лъвовете. Те не ме нараниха, защото аз излязох пред Него чист. А и пред тебе, царю, аз съм невинен.“

Царят се зарадва много и заповяда да го извадят от ямата. А когато излезе, Данаил беше невредим, защото вярваше в своя Бог.

Тогава Дарий заповяда да доведат онези, които обвиняваха Данаил. Нареди да ги хвърлят в ямата с лъвовете заедно с децата и жените им. И още преди да достигнат дъното на ямата, лъвовете ги сграбчиха и строшиха костите им.

След това цар Дарий написа до всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: „Мирът ви да се умножи! Издава се повеля от мене във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Бог на Данаил – Той е Бог жив и вечно живеещ! Неговото царство е несъкрушимо и Неговото владичество е безкрайно! Той избавя и спасява, върши чуде­са и личби по небето и по земята! Той избави Данаил от силата на лъвовете!“

Така Данаил преуспяваше по време на царуването на Дарий и на персийския цар Кир.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.