Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ДАДОХА НИ ПРИМЕР

 

Щом те, защо не и ти, Августин?

 

  1. Йоан Кръстител

 Той беше още момче, много по-малък от теб, когато отиде в пустинята. Одеждата от косъм на камила, кожения пояс на бедрата, живота под гол небосклон, където трябва да издържа на студа на нощите и горещината на дните, по време на дъждове и по време на преминаващите мракове от пясък. Храна: скакалци и мед от полето. Едното е трудно да се намери, другото е трудно да се яде. – Наоколо пустинята, тиха и няма, съвършена откъснатост от хората. Така се подготвя Йоан за бъдещето си звание.

Брат, сестра, християнството – и особено службата на Евангелието – изисква силните, закалените хора, свикнали на твърдостта и себеотрицанието.

Ако искаш като християнин и апостол да устоиш на всички ситуации и да сбъднеш така своето послание, трябва да се упражняваш като Йоан.

Отивай тогава и ти в пустинята – в пустинята на сърцето си и остани тук със своя Бог поне в кратък миг на своето утренно размишление. Според примера на Йоан понасяй крепко всичките си трудности и неприятности свързани с редовното извършване на размишлението.

 

2.              Да се остави Бог, заради Бог

 Йоан знаеше, че Изкупителят, който очакваха далечните поколения е вече тук. Чувстваше близостта му вече тогава когато беше както детето в лоно на майка  си и трепереше с радост (ср. Лк 1, 44). След като порасна, говореше се за него в тяхното семейството и говореше се със сълзи на радост в очите…

Изкупителят е тук и Йоан отива в пустинята. Иска да се подготви за своето послание, затова няма да го вижда, няма да се среща с него, макар че духовно и кръвно са си много близки…

Когато Исус започне своя обществен живот, когато започне да печели градове и села към царството Божие, Йоан и тогава не върви срещу него. Остава на мястото си до Йордана, макар че никой освен Мария не мечтае така за него, както той. За да сбъдне посланието дадено му от Бог, остави удобството, семейството и хората и сега се отказа и от щастието да живее в близост до Исус…

Себеотрицава се от Бог, заради Бог и това е върха.

Спомни си за това негово геройство, когато сериозните причини те спират и ти не можеш да извършиш нито една благородна мечта, да посетиш Исус в Евхаристията и да бъдеш с него в доверен разговор. Спомни си за любовта на Йоан, когато отвреме навреме ще трябва да оставиш Бог в Евхаристията, за да можеш да му обръщаш внимание като на присъщ в нашите страдащи братя.

 

3.              Гласа на викащия в пустинята

 Когато Йоан започна да кръсти до Йордана, дойдоха при него еврейските свещеници с въпроса: „Кой си ти?“

  • и той отговори „глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа!“ (Ср. Йоан 1, 22-23.)

Брат, сестра, ако искаш последователно да сбъдваш волята Божия и ти неведнъж ще се намериш, като че ли в пустиня… Ще живееш с хората и все пак ще чувстваш усамотението и изоставянето. Това повече или по-малко са опитали всичките светци… Ще трябва да преминаваш километри, за да срещнеш човек, сътворение с повисши аспирации от животните, с който ще можеш да си поговориш за Бог, за интересите на душата. Ще бъдеш сам…

Понякога няма да издържиш и ще почваш да викаш към тази обкръжаваща те пустиня като Йоан: „Подгответе пътя на Господа. Приносите плоди достойни на покаянието. Който има две одежди, нека даде на този, който няма и който има храна, нека направи подобно…“ (Ср. Лк 3, 3-11.) Ще викаш, обаче гласа ти ще изчезва без отзвук – като в пустиня.

Няма да се отчайваш, както се отчаяха вече мнозина херолди? Само силните издържат да живеят и да  викат с Йоан в пустинята на човешките сърца, понеже вярваш с него, че Бог и от камък може да предизвика синовете на Аврам.

Още ли съм глас на викащия в пустинята – жив, незаглушен? Какво предприемам да влияя на своята среда? В какво се явява моят стремеж да водя душите до Господа?

 

4.              Само предшественик – не повече

 Един ден дойдоха при Йоан неговите ученици и съобщиха му: „Учителю, този който беше при тебе на другия бряг на Йордана и за който ти свидетелстваше, също кръсти и всичките вървят след него. “

Йоан заглушваше в тях раждащата се завист и своята дума завърши така: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Ср. Йоан 3, 26-30.)

Кръстник с тези думи каза твърде много и на мен. Това негово изречение трябва да бъде за мен закон при всяко апостолско предприемане. Аз мога да бъда като Йоан, само предшественик на Господа в човешките сърца, които Той има намерение да спечели. В началото печеля вярно душите за себе си, към себе си ги привличам, към себе си обръщам тяхното внимание. След това обаче трябва да следва това, което правеше Йоан при Йордана – да представя на сцена Исус и да покажа на него: „Виж, това е Той, на който аз не съм достоен дори да развържа връзките на обувките му.“

И накрая – когато виждам, че Исус вече почва да заема сърцата и мислите, ще кажа с Йоан: „Той трябва да се увеличава, аз трябва да се смалявам“ – и ще се оттегля на последно място, даже в пълното забравяне.

Така постъпват всички истински апостоли.

 

5.              Обезглавяване на свети Йоан

 „Можете да ме убиете, но не да ме заглушите,“ казва свети Хиероним.

Който веднъж познал истината задължен е да я съобщава постоянно с думата и живота си, постоянно. И това е задължение по-силно от смъртта.

Няма да бъдем отговорни затова, че хората зле живеят, обаче горко на нас ако знаем и не казваме как да живеем.

Йоан и това осъзнаваше и затова отиде в палата на Ирод и каза на коронясан грешник пряко в очите: „Не позволено да имаш съпругата на своя брат!“ Не позволено!

Плати за това с главата си, но сбъдна своето задължение.

Какво правя аз с позната истина? Чувствам ли задължение да я подавам по-нататък? При това достатъчно ли съм тактичен, стремя ли се всевъзможно истината не само да идва, но и да пристигне?

Не може да се подава така слабо, че въобще не влияе – обаче не може да се подава така силно и твърдо, че предизвиква съпротивление.

 

6.              Да се служи безкористно

 Свети Йосиф не беше по времето на рождението на Господа безмощен старец, както ни го представят понякои художници. Не, той беше тогава още младеж, пълен със смелост и сила.

Исус беше нападнат и гонен още в началото, затова се нуждаеше от млад и пъргав пазител. Не му остана капитал от прадеди, той се роди в бедност, затова се нуждаеше от младите ръце, от някой силен, който да прехранва.

Представи си този скромен мъж, който от сутрин до вечер се измъчва в дърводелската работилница. Има в къщи Бог, който би могъл от камъните да направи хляб, от водата вино, да хвърли въдица и да намери в устите на рибите данъчната монета и няма да има проблеми… Но Йосиф това не изисква, не иска да печели за себе си от това, че служи на Исус.

И после, как ще доказва на Исус и Мария, че ги обича ако няма болестните грижи понасяни за тях?

Колко далеч сме ние от Йосиф?

Ние обикновено отвръщаме внимание от Исус и Мария веднага щом започват трудностите, неудобството, недоходствата и опасностите.

Да се издържи при Исус и в най-лошия час, когато трябва заради него да се избяга в чужда земя, да се крие, да се гладува и да бъде всичко несигурно по отношение на бъдещето – това са способни само хората по вида на Йосиф.

 

7.              Първият мъченик

 Когато дякон Стефан доказваше, че разпнатия и подиграван Исус беше този очакван Изкупител на Израила, натъкваше се на твърдото съпротивление на отделните синагоги. Неговите съперници, когато вече не знаеха да устоят на мъдростта и духа, с който говореше използваха срещу него аргумент на разобличените за лъжата – юмрук. Плениха го и го отведоха в Големия Съвет. Стефан в дългата защитаваща дума отново доказваше, че е време да се спасяват чрез името на Исуса. Книжовниците обаче не искаха да чуват за това, запушиха си ушите.

Чрез слуха нямаше достъп до тяхното сърце. Господ тогава признал за подходящо да ги накара да чуят и да прокара свидетелството на правдата чрез очите им. Цвета на кръвта на младия дякон ще бъде по-въздействащ от звука на неговите прекъсвани думи… Стефан се съгласи и стана първият от милионите, които с кръвта си дадоха доказателството за Исуса.

И когато паднаха върху него камъните напръскани с омразната слюна, той се молеше: „Господи не им считай това за грях.“ С тези думи, които така забележимо приличат на Исусовите: „Прости им, Отче, не знаят какво правят,“ – дава ново доказателство, че Исус като Бог живее и действа и по нататък в своята Църква.

Въпрос:

Какво е моето отношение към личните врагове и към неприятелите на моята Църква?

 

8.              Павел от Тарс

 Постоянно копнееше за заплахите и убийствата на мъчениците на Господа. По пътя в Дамаск, където трябваше да хваща християни и с окови да ги доведе в Йерусалим, изведнъж го озари светлина от небето. Падна на земята и чуваше гласа, който му говореше: „Савел, защо ме гониш?“

Той попита: „Кой си Господи?“

Той обаче: „Аз съм Исус, който ти гониш.“ (Ср. Деян. на апост. 9.)

Обърни внимание върху думите в Библията. Савел идва да хваща Църквата и Исус му казва: „Мен ме гониш.“ Да, защото Христос и Църквата, това е едно. Тя живее в него и Той в нея.

Направиш ли болка на Христос, отзове ти се Църквата. Удари Църквата и ще ти се отзове Христос, така както на Павел: „Защо ме биеш?“

Кажи, не е ли лицемерно и фалшиво да казваш на Христос в молитвата: „Обичам те“ и след това да не обръщаш внимание на Църквата?

Въпрос:

Какво е отношението ми към Исуса исторически – и какво към Исуса мистичен, към Църквата?

 

9.              Брат Савел

 Савел, страшен неприятел на младата Църква, лежи безмощно на пътя и пита: „Господи, какво желаеш да направя?“ – И  чудновато:  Исус  при  първия  разговор с бъдещия си апостол, забележимо сдържано му каза:

„Отивай в града, там ще ти кажат какво трябва да правиш.“

Защо? Няма ли време? Не.

Исус има винаги за всеки време. Исус иска по този начин да каже на Савел накратко цялото учение за Църквата. Като че ли му говори: „Живея и след смъртта си  в своята Църква. Говоря и уча с устните на нейните настоятели. Отивай тогава в града при старейшите и тях ги попитай  какво трябва  да правиш и  направлявай се  с техните указания. Понеже, който тях ги слуша, мен ме слуша и който на тях гледа с презрение, на мен гледа с презрение. Водя хората чрез хората.“

Въпрос:

Моето отношение към Църковните настоятели? Как внимателно наблюдавам указанията на своя изповедник и своя духовен ръководител?

 

10.          Вивия Перпетуа

 Вивия Перпетуа произхождаше от африканското Картаго. Като млада 22 годишна майка намери се и тя заради своята любов до Христос в арена, където се събрали хиляди любопитни.

Пуснаха на нея яростна крава. Животно я бутнало на земята и мъкнало я върху пясъка.

Когато Перпетуа дошла на себе си, усетила, че от една страна има разкъсана одежда, веднага я свенливо поправила…

Повече я боляха цепнатините на дрехата от кървящите рани по тялото.

Момчета, момичета какъв засрамващ пример за нас, които толкова лесно се влияем от езичническата тенденция да се носи прекалено къса одежда и нескромно да се откриват части на своето тяло.

Нас от голота не ни боли? Това би било лош знак.

 

11.          Утре – днес

 Когато веднъж седеше грешникът Августин в доверен разговор със своя приятел Алипио, посети го кесарийски чиновник Понтиан. Той разказваше как годините назад Антон, мъж роден от Кома, остави света, раздаде имота на бедните и отиде да служи на Бог в пустинята. Понтиан при това спомена и двама кесарийски чиновници от Тревира, които четоха живото описание на Антон и бяха така трогнати, че също оставиха всичко и отидоха и те в осамотение.

На Августин този разказ така повлия, че трепереше цялото му тяло. Изскочи, хвана Алипия за рамото и извика: „Не важи ли това за нас? Ти чуваше ли какво се прави? Необразованите стават и заемат небето, а ние със своята нечувствителна мъдрост стърчим в страстите на тялото и кръвта…“

Излезе от къщата и със светата буря в душата избяга в градината. Скубеше си косата, биеше се в гърдите, започва да кърши ръце и вика: „До кога, до кога още…? Утре? Постоянно ли само утре? Защо не днес? Защо вече в този час няма да има край на моя срам?“

И затова, че най-после Августин се осмели да каже вместо удобното „Утре“ воюващото „днес“, стана от голям грешник – голям светец.

Всеки, който иска в това нещо сериозно да започне, налага се веднага, защото „после“ и „никога“ са родни братя.

 

12.          Света Моника

 Нетърпеливи сме ние, когато нещо изискваме от другите. Такива ние и тогава ако се нуждаем от нещо от Бог. Искаме да ни сбъдне веднага и ако не стане, ядосваме се и хвърляме вярата в изслушване.

Да си спомним за света Моника. Шестнайсет години молеше за връщането на своя син Августин. Какво щеше да стане ако след петнайсет години изгуби доверието в Бог и престане да го моли? – Днес сигурно нямаше да имаме света Моника, нито свети Августин.

Да кажем ако Бог щеше да я изслуша веднага – така както ние желаем. Можеше да направи това. Но Августин не ли се нуждаеше от искреността на своето завръщане към Бог и от големината на своята апостолска любов? Именно с това, да измери пропастта на греха чак до дъното? Дали щеше да е този голям Августин, без грешните опити? Такъв голям както днес го познаваме?

Бог има своите намерения и най-добре знае какво, кога и на кой да даде…

Да не изгубваме доверието, когато трябва дълго да се чака. Сам Бог към това ни призовава: „Молете се и ще ви се даде, търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори!“ (Ср. Мт 7, 7.)

 

13.          Конрад от Парзхам

 Момчетата се договориха да разсърдят портиера при капуцините.

Първият позвъня на портата, изрече молитвата Отче наш и получи от брат Конрад парче хляб. Когато вън се чуваше, че старият изморен от работа фратер се върна  в своята стая, позвъни вторият и търпеливият брат даде и на него парче хляб… После трети, четвърти… десети, единайсти и всеки получава парче хляб.

Когато даде на дванадесети особено хубава филия, говореше с усмивка: „Струва ми се момчета, че днес искате да ме разсърдите, но това не пречи, ще дам още, макар и двадесети път… Само, че имам и друга работа.“

  • Засраменото момченце искаше да се извини, но брата го изпревари. Погали го и каза: „Но това е вече в ред, вече е добре.“

Колко злини, когато трябва да се отговори на дребните въпроси на малката сестричка или да се затварят вратите след палавото по-малко братче…

Къде е моята търпеливост спрямо търпеливостта на брат Конрад, портиер от Парзхам?

 

14.          Свети Казимир

 На 4 март 1484 умря 26 годишен принц Казимир, син на полския цар Казимир IV. и доверен приятел на Царя на царете – Исуса Христа.

Един пример от неговия кратък живот:

Когато веднъж много добре извършваше своите домашни задачи, възпитателят му каза: „Като награда можеш да попиташ нещо, което ще те радва.“

Тогава момчето помоли, да може с един час да остане по-дълго в църквата.

Въпроси:

Колко чести са моите мечти за посещението на Евхаристичен Исус? – Как изглеждат самите посещения? – Не скучая ли аз и не досаждам ли на Исус?

 Намерение:

Днес ще направя едно образцово посещение при Евхаристичен Спасител.

 

15.          Тарзициус

 Ако иска синапено семе да покълне и да порасне в клонато дърво, трябва да е заровено в земята… Христос сравни Църквата с това семе, затова и за нея се наложи да бъде в началото в земята – в катакомбите. От тези героични времена е следващото произшествие:

Утро е. В Coloseum се подготвя нова група попаднали в плен християни, осъдени на смърт. Зад града надолу в катакомбите след нощното богослужение пита свещеник вярващите: „Кой ще носи на арестуваните братя хляб като подсилване за последния път?“ Тишината прекъсна изведнъж момчешки глас: „Отец, мен ме изпрати!“ – Очите на всички с похвала спират върху смелото момче. Взема Най-светото тяло и излиза на улиците. Срещат го римлянските палавници: „Къде отиваш Тарзициус? Ела с нас.“ „Не мога.“ – „Какво носиш?“ – Мълчи, и това смятат за обида.

Започва дива атака и издръжлива защита. – И резултат? На улицата лежи в собствената си кръв герой, малък Тарзициус, ръцете закрепени на гърдите и в тях недокоснато Тайнство…

Брат, сестра, когато си след светото причастие и излизаш на улицата, спомни си за момчето от първите времена, който по-добре да умре, отколкото да остави да му вземат Исус…

Когато улицата прави атака с хилядите разсеяния на твоите очи и уши, не забравяй, че имаш Исус Христос и трябва да вървиш съсредоточено по-нататък и да му обръщаш внимание и да го запазиш в себе си.

 

16.          Peter Nyou, кореец

 Кореецът Петър унаследи от баща си името и вярата в един Бог. Майка остана езичничка. Беше само на тринайсет години, когато трябваше да даде доказателство как обича своя Бог. Това беше силен изпит, тежки гири за неговото дребно тяло. Но той ще устои. – Издържа шейсет удара с тояга и четирийсет с дъска. Счупиха му костите, но духа не му счупиха. Извергите бяха яростни, виждайки неговата стабилност. Чувствуваха се в тази борба с тринайсет годишно момче като победени.

Един от тях опита още веднъж. Искаше да заплаши жертвата с огън. Той взе нажежено въглище и заповяда да отвори уста. Момчето я отвори широко. Това беше прекалено, извергът се ужаси от своето намерение и отстъпи.

Съдиите нямаха смелост да екзекутират обществено в ранна възраст момче – това щеше силно да вика на слава на Христос – затова тайно смъртно го наказаха чрез обесване на 31. декември 1839.

Как ни засрамва това момченце със своята стабилност – ние сме постоянни само в своето непостоянство и непостоянни в своето постоянство. – Отслабваме и предаваме Исус заради незабележимите неприятности. Децата мъченически умират и ние не знаем християнски да живеем…

Молитва:

Да се помолим за любов и сила на нашата любов.

 

17.          Какво ще кажеш за това?

 „Коя от вас иска да стане света?“ питаше се учителката в училището за момичета. Всичките извикаха в един глас.

Веднага зададе и втори въпрос: „И коя от  вас иска да стане първа света?“

Пак същите викове.

„Но това не е възможно. Само една трябва да бъде първа и коя може да стане, това можем да решим с жребий.“ Междувременно една от тях изчезна и избяга в параклиса, коленичи и с доверие се помоли: „Дева Мария, дай на мен да се падна на жребия.“

И стана. Това беше едва тринайсетгодишна Бартоломейка Капитанова.

Трябваше да стане свята и то първа от всичките си съпернички… – Под влиянието на това, тя имаше намерение и света се учудваше, когато слабо дете прояви такава силна воля, че беше през май 1926 провъзгласена в Рим за благословена. Тя умря на 25 години.

Към този пример ще бъде най-хубавото допълнение едно силно намерение да я следваме.

Ще завършим това размишление с това допълнение или по друг начин?

 

18.          Доминик Савио 1.

 Представи си това усмихнато момче. От неговото лице ще научиш за две неща: за детската невинност и мъжествената смелост да върви при Бог, към светостта

– макар и през своя труп. „По-добре смърт, отколкото грях!“ Това е неговият лозунг и цялото житейско усилие.

Доминик беше момче, което знаеше да иска. Той си каза „Искам и трябва да стана свети!“ Света се учуди, как истински звучеше тази дума от устата му и колко сила в нея имаше, когато през юни 1954 година Светопетерско събрание за първи път изрече неговото име с определението „Свети“.

Днес стои Доминик между нас като тих упрек. Винаги когато не знаем да се владеем, хвърляме се върху това, което е приятно и не ни се иска това, което е полезно. Обаче, същевременно за нас е красиво насърчение да се стремим към нещо благородно и по-високо.

Момчето на нашия век и на нашите години на олтара на светостта. Това ни убеждава, че всичко е възможно, всичко върви ако се желае… и да останеш чист и последователен в изпълнението на своите задължения, твърд към себе си и любезен към другите.

Само да искаме като него.

 

19.          Доминик Савио 2.

 Савио означава Разумен и Dominicus означава Господен…

Но и тъкмо, когато момчето при първото Свето причастие се даде на Господа, когато стана Господен, тъкмо тогава стана достоен и на своето второ име. Понеже се съсредоточи и каза на себе си: „La morte, ma non peccati! – По-добре смърт, отколкото грях!“

По-добре смърт на тялото от тази на душата.

Ако щеше да мисли иначе, по друг начин да говори и действа, щеше да обърне реда на стойностите, нямаше да различава какво е повече и какво е по-малко и нямаше да е разумен, нямаше да е Савио. – Душата е повече от тялото и затова трябва нещо да умре, нека умре това, което е по-малко, нека умре тялото. Това е логиката.

Но не това го направи голям, че знаеше да различава, а това, че знаеше да иска.

Когато идва мига на изкушението, знаеш кое трябва да остане живо – душата. Душата на всяка цена и с цената на живота на тялото.

Ако искаш да бъдеш мъдър и да се запазиш във вечността, реши веднъж завинаги и кажи си със Савио:

„По-добре смърт, отколкото грях.“

 

20.          Доминик Савио 3.

 „Който обича повече баща си или майка си, брат или сестра от мене…“

Доминик искаше да принадлежи на Господа, за да му докаже, че го обича повече, затова си отиде от къщата и довери се на ръцете на свещеника от Турин, на който Бог даде голям разум и сърце – като морските брегове…

За кратко време Доминик стана свети.

Доминик в същността си е рекордьор в светостта. Той набра в издигането си такава скорост, както никой до сега. Той е най-малкият вероизповедник на двехилядната Църква.

И обяснението на този извънреден успех? – Милост Божия, воля, духовен ръководител, на който Доминик се довери без възражения.

Брат, сестра и при тебе може да се говори за действителен и истински стремеж за съвършеност чак след като си намериш някакъв духовен ръководител и довериш съдбите на душата си в неговите ръце.

Вярвай, свещенските ръце, които знаят да променят по чуден начин обикновения хляб на живото Тяло Господне, ще направят и от тебе обикновен човек – втория Христос.

Гаранция за истината на тези думи е петнайсет годишният светец – Савио.

 

21.          Доминик Савио 4.

 „Единствената тъга има в света – че все още ние не сме светци.“ (Leon Bloy)

Савио за първи път по-интензивно почувства тази тъга, когато в определената неделя слушаше проповедта колко е нужно и същевременно колко е лесно да станем свети. От църквата излезна променен до основи. Тъгата се разширяваше и нямаше възможност да се прикрие. – „Ти си болен?“ – „Да, обаче това е много добро боледуване…“

Разговорът продължава и свършва с енергична дума, в която Доминик включва цялата си душа: „Аз искам, даже трябва да стана светец.“

От тогава водеше Савио първенството в стремежа за съвършенство и в радостна веселба. През рекреацията беше го пълния двор. Забавляваше се. Радостта беше постоянен гост на неговата душа. Това е правилно. Защото радостта принадлежи на християнския живот. Ако има в нас много тъга, това е знак, че в нас още въобще няма християнство или вече го няма.

Радостта е в обсега, но трябва да се мисли постоянно за небето, което печелим, а не за земята, която ден след ден изгубваме. Отгоре идва светлината, отдолу тъмнината. Лицето наведено към земята ще има винаги много сенки, малко светлина, малко сияние…

Ние младите радост искаме да имаме. Нагоре гледайме, към небето – като Доминик…

 

22.          Доминик Савио 5.

 Когато се мразим взаимно, важно не е с какво се бием, дали с твърда стоманена пръчка, дали с мека длан… Когато хвърляш лоши думи и омразни погледи като него си, който хвърля камъните. „Който ненавижда брат си, убиец е…“

Доминик това осъзна и затова не беше нещо прекалено, когато веднъж извади кръста и постави го между двама скарани, които почнаха да изразяват своята омраза с камъни.

Доминик, това ни трогва, особено в това време, в което много добре разбираме твоята постъпка. Бъдещето пред нас е такова: или ще умре омразата, или ще умрат хората. Нека да умре омразата, нека да живеят хората!

Затова издигаме с Тебе кръстта, знак на прошката. Помагай, когато ръката намалява или ако щеше да я обхване омразата.

Когато ти издигна кръста, ръцете вдигнати с отмъщението се свалиха. Вместо стиснати юмруци, две меки длани се подадоха в смирението.

Моли се и ние да успяваме ако сме на мястото на смиряващите или на мястото на смирените. Помагай да се намали броят на мразещите с увеличаването на броя на обичащите, между които във всеки случай да принадлежим и ние. Амин.

 

23.          Доминик Савио 6.

 На улицата се срещнаха трима души: свещеник, студент и войник.

Свещеникът носеше на болните Божествен Спасител. Студентът Савио знаеше, че в малката Нафора е Той, пред който малко е да се чувстваш като прах и затова без колебание коленичи и на двете си колене.

Войникът чувства същото, но спират го на краката още човешки погледи. Какво ще кажат хората? В този миг пред него на земята се забеляза чиста кърпа за нос и в лицето му гледат невинните очи на Савио. Готов е. На колене е.

Да, така практически се обича. Действителната любов не се отрича, дори на улицата. Майка няма да се срамува да прегърне и да целува детето дори пред народното събрание.

Действителната любов е без оглед, не разсъждава,  не мисли. Когато Той ни обичаше не разсъждаваше дали да се остави да го разпънат на кръста, дали да влезе  в парчето хляб, където повече ще го опозоряват отколкото ще му се кланят.

Как се отнасяме в църквата и в окръга си?

Нямаме ли нужда от време на време от кърпата за нос от Доминик?

 

24.          Доминик Савио 7.

 Когато се увеличи любовта, започва да агитира, да организира, издига знаме и започва поход. До тази точка на кипене достигна и любовта на Доминик, когато основа дружина на Непорочното Зачатие.

Вербуваше под бялото знаме другарите си, за да бъдат в упорита борба за най-красивата добродетел, за да не липсва опора на братските рамена на този, който няма да издържи на собствените си крака…

В тия времена се чуваше повече от друг път като протеста против нездрав янсенизъм – тези трогващи думи от Дарохранителницата: „Елате при мен всички, които работите и сте обременени и аз ще ви освежа.“ Доминик с другарите не си позволиха спокойствие, докато не беше в църквата пълно с момчета.

В ораториума идваха новите, трябвало е да се подемат, някои със забавлението, други с важен разговор, приятелско разбиране и да се доведат в изповедалнята, където Дон Боско оказваше първа помощ.

За всичко това беше способен Доминик. Така, че самият светец Боско се налага да определи, че повече хора му доведе Доминик до изповедалнята с своите играчки, отколкото свещениците със своите проповеди. Нека тези думи служат на неговата чест и на нас засрамените за насърчението… Толкова бедност около нас; толкова средства имаме в ръцете си… и толкова

малко работа се вижда след нас!

Дай Боже, да не важи за нас твърдата дума на Бернард: „Трябва да се отсекат ръцете на тези, които във време на недостиг държат ключовете от пълните хамбари.“

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.