библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Давид и Йонатан

Историята на Спасението

Давид и Йонатан

Давид побягна от Нават, който е в Ра­ма, и дойде при Йонатан. Попита го: „Какво сторих? Каква е вината ми и с какво съгреших пред баща ти, та иска моя живот?“

Йонатан му отвърна: „Не, ти няма да умреш! Моят баща не предприема нищо, било то голямо или малко, без да ми извести. И защо баща ми ще скрие от мене точно това? Не, няма да стане!“

Но Давид му рече: „Твоят баща добре знае, че аз намерих благоволение пред очите ти и затова си казва: „Нека не знае Йонатан, за да не се огорчи.“ Но Бог ми е свидетел, само една крачка има между мене и смъртта.“

Йонатан му отговори: „Всичко, каквото поиска душата ти, аз ще сторя за тебе! Ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима нямаше да ти обадя?“

И Йонатан отново се закле на Давид в обич към него, защото го обичаше с цялата си душа.

После Йонатан каза на Давид:

„Утре е новолуние* (* При евреите новолунието е начало на всеки месец. Още Мойсей определил да се принасят жертви в първия ден на новата луна. Но не като задължителен празник, а като ден за домашно веселие) и ще забележат, че твоето място е празно. А на другия ден ще бъде още по-очевидно, че те няма. Затова на третия ден отиди на мястото, където се криеше преди. Застани при камъка, който познаваш. Аз ще пусна в тази посока три стрели, сякаш стрелям в някаква цел. После ще изпратя едно момче да намери стрелите. Ако му кажа: „Стрелите са откъм тебе, вземи ги!“, тогава ела. Това ще означава, че за тебе има мир и няма никаква беда. Заклевам се за това в живота на Господ. Но ако кажа на момчето: „Стрелите са от другата страна!“, тогава върви по пътя си, защото Господ те е отпратил. За всичко, което се договорихме сега, нека Господ да бъде свидетел между мене и тебе вовеки!“

Давид се скри в полето. Като настъпи пълнолунието, всички седнаха на трапезата. Саул седна на обичайното си място до стената. Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. Този ден Саул не каза нищо, защото си помисли, че е случайно, че Давид не се е очистил.

Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давид оставаше празно. Тогава Саул попита сина си Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде на гощавката нито вчера, нито днес?“

А Йонатан му отговори: „Давид измоли от мене да отиде във Витлеем. Той ми каза: „Пусни ме, понеже в града има семейно жертвоприношение и моят брат ме покани. Ако съм намерил благоволение пред очите ти, нека да отида и да се видя с братята си.“ Затова той не е на царската трапеза.“

Саул силно се разгневи на Йонатан и му рече: „Недостойни и непокорни сине! Мислиш, че не знам как си се сдружил със сина на Йесей за твой срам и за срам на майка ти!

През всички дни, докато синът на Йесей живее на земята, няма да бъдеш нито спокоен за себе си, нито сигурен за царството си. Затова сега изпрати да го доведат при мене, понеже е обречен на смърт.“ Йонатан отговори на баща си: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“

Тогава Саул хвърли копието към сина си, за да го убие. И Йонатан разбра, че неговият баща е решил да убие Давид. Разтрепе­ран от гняв, стана от трапезата и не яде нищо през втория ден от новолунието, защото скърбеше за Давид и защото баща му го обиди.

Рано на другия ден Йонатан излезе на полето по времето, което бе определил на Давид. Взе със себе си едно малко момче и му нареди: „Тичай да търсиш стрелите, които ще изстрелвам.“

Момчето се затече, а Йонатан пускаше стрелите така, че те летяха по-надалече.

И когато момчето тичаше натам, накъдето Йонатан пускаше стрелите, той завика след него: „Стрелите са от другата страна! По-скоро тичай, не се спирай!“ Момчето събра всички стрели и дойде при господаря си. Но то не разбираше нищо, защото само Йонатан и Давид знаеха каква е уговорката.

После Йонатан даде оръжието си на момчето и му каза да го занесе в града.

Когато останаха сами, Давид стана от мястото, където се криеше, падна на колене и се поклони три пъти. След това Давид и Йонатан се разцелуваха и плакаха.

Йонатан рече: „Иди си с мир! Това, в което се клехме двамата в името на Господ, казвайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето потомство и твоето потомство!“, нека бъде навеки.“

Тогава Давид замина, а Йонатан се върна в града.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.