библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Давид и Голиат

Историята на Спасението

Давид и Голиат

Филистимците призоваха войските си за война. Събраха се в Юдея. Разположиха своя стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим. Саул и израилтяните също се приготвиха за война против филистимците. Разположиха своя стан в Теревинт. Филистимците застанаха от едната страна на планината, израилтяните от другата, а между тях беше Дъбовата долина.

От стана на филистимците излезе един единоборец. Той се казваше Голиат и беше от Гет. Ръстът му беше шест лакти и една педя. На главата си имаше меден шлем и беше облечен в люспеста броня, която тежеше пет хиляди сикли мед. На нозете си имаше медни наколенници, а на плещите си – меден щит. Дръжката на копието му беше като кросното* (*Кросно – част на тъкачен стан – дебело обло дърво, на което се навива изтъканата материя) на стан, а върхът на копието му тежеше шестстотин сикли желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

 

Голиат предизвиква израилтяните

Голиат застана пред войската на израилтяните и им викна: „Защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие слуги на Саул? Изберете си един човек, който да слезе при мене! Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите. Днес аз предизвиквам войската на Израил. Нека излезе един воин и да се бием двамата!“

Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, обзе ги страх и ужас.

филистимецът излизаше всяка сутрин и вечер в продължение на четиридесет дена и ги предизвикваше.

Веднъж Йесей рече на своя син Давид: „Вземи една ефа печено жито и десет хляба и ги занеси веднага в стана на братята си. А тези десет пити сирене занеси на хилядника, разпитай го за здравето на братята си и узнай нуждите им.“

Давид стана рано сутринта, остави овцете на един пазач и като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Йесей.

Той пристигна в стана, когато войската се бе наредила в бойни редове и с вик се готвеше за битката. Израилтяни и филистимци разположиха войските си една срещу друга.

Давид остави товара си при пазача на колите и изтича към бойните редове. Когато намери братята си, разпита ги за здравето им.

И докато той разговаряше с тях, единоборецът Голиат излезе от филистимските бойни редове и повтори всички свои предизвикателства, както и преди. Давид чу неговите думи.

Като видяха Голиат, израилтяните избягаха надалече, защото се страхуваха. Някой каза: „Видяхте ли този човек, който излезе? Той излиза, за да хули Израил. Ако някой би могъл да го убие, царят би го надарил с голямо богатство и би му дал дъщеря си за жена, а дома на баща му би освободил от данъци.“

Тогава Давид попита хората, които стояха около него: „Какво ще дадат на онзи, който убие филистимеца и снеме позора от Израил? И кой е този необрязан филистимец, дето така хули войската на живия Бог?“

Отговориха му със същите думи, както и преди. Елиаф, най-големият брат на Давид, като чу за какво разговаряше с хората, му се разсърди и каза: „Защо си дошъл тук? На кого остави и малкото ми овце в пустинята? Познавам твоята дързост и лошото ти сърце! Ти си дошъл да гледаш боя!“

Давид отговори: „Какво съм направил? Не мога ли да кажа нещо и аз?“

Тогава се обърна към друг човек и пак започна да разпитва за наградата. Отговориха му по същия начин, както и предишния път.

Когато се разчу какво говори Давид, обадиха на Саул и той го повика при себе си.

 

Давид предлага да се бие

Давид рече на Саул: „Нека никой да не пада духом пред този човек! Твоят раб ще отиде и ще се бори с филистимеца.“

Ho Саул му отговори: „Ти не можеш да отидеш против този филистимец и да се бориш с него, защото си още момче, а той е войник от младини.“

Но Давид рече: „Твоят раб пасеше овцете на баща си. Но когато се случеше да дойде лъв или мечка и да отвлече овца от стадото, аз се спущах подире му, нападах го и я отнемах от устата му. Ако звярът се нахвърлеше върху мен, аз го хващах за козината и го удрях, докато го убия. Твоят слуга е убивал и лъв, и мечка, а и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, понеже хули войската на живия Бог. Господ, Който ме избавяше от лапите на лъва и мечката, ще ме избави и от ръцете на тоя филистимец.“

Тогава Саул рече на Давид: „Върви и нека Господ бъде с теб!“

Саул облече Давид в доспехите си, пос­тави на главата му меден шлем и му надяна броня. Препаса го с меча си през бойното облекло.

Давид се опита да върви, защото никога не бе ходил с такова въоръжение. И рече на Саул: „Не мога да ходя с това, защото не съм свикнал.“

И свали всичко от себе си.

 

Победа с прашка

Давид взе в ръка тоягата си. Избра си пет гладки камъчета от потока и ги сложи в овчарската си торбичка. И излезе срещу филистимеца с торбичка и с прашка. Филистимецът се приближаваше все повече и повече към Давид, а отпреде му вървеше оръженосецът.

Когато филистимецът видя Давид, изгледа го с презрение, понеже беше млад, рус и красив. Затова филистимецът рече: „Защо си тръгнал срещу мене с тояга, да не би да съм куче?“ И прокле Давид със своите богове.

После предизвикателно каза: „Приближи се до мене, за да дам тялото ти на птиците небесни и полските зверове!“

Давид му отговори: „Ти идваш срещу мене с меч, копие и щит, а аз ида против тебе в името на Господ Саваот, Бог на войската на Израил, която ти оскърбяваш. Днес Господ ще те предаде в ръцете ми и аз ще те убия. Ще снема главата от раменете ти и ще дам твоя труп и труповете на филистимците на птиците небесни и земните зверове. И цялата земя ще узнае, че има Бог в Израил. И цялата тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото Господ е господар на вой­ната и Той ви предаде в нашите ръце.“

Филистимецът приближаваше. Давид се затече към мястото на битката. Бръкна с ръка в торбичката, извади един камък и го хвърли с прашката. Удари филистимеца така, че камъкът се заби в челото му и той падна по очи на земята. Само с прашка и камък Давид надви филистимеца и го уби. И понеже нямаше меч в ръцете си, стъпи върху Голиат и изтегли меча от ножницата му. Замахна и отсече главата му.

Като видяха как най-силният измежду тях загина, филистимците започнаха да бягат. Тогава израилтяните и юдеите нададоха боен вик и гониха филистимците през долината до портите на Акарон. Труповете на избитите филистимци покриваха пътя от Шаарим до Гет и Акарон. След това израилтяните се върнаха и разграбиха стана им.

Давид взе главата на Голиат и я занесе в Йерусалим, а оръжието му постави в своята шатра.

Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, той попита своя главен военачалник: „Авенире, чий син е този момък?“

Авенир му отговори: „Жив да си, царю, не зная!“

Царят му заповяда: „Разпитай чий син е този момък!“

 

 

А когато Давид се връщаше след победата над Голиат и още държеше в ръцете си главата на филистимеца, Авенир го пови­ка и го заведе при Саул.

Царят го попита: „Чий син си, момко?“ Давид му отговори: „Аз съм син на твоя слуга Йесей от Витлеем.“

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.