библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Давид и Авигея

Историята на Спасението

Давид и Авигея

В това време умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, за да го оплачат. Погребаха го в къщата му в Рама. А Давид слезе към пустинята Фаран.

В Моан живееше един твърде богат човек. Имотите му бяха в Кармил. Имаше три хиляди овце и хиляда кози. Беше пристигнал в Кармил за постригването на овцете. Казваше се Навал, а жена му – Авигея. Тя беше твърде умна и красива. А Навал беше жесток и злонравен човек.

Като беше в пустинята, Давид чу, че Навал стриже своите овце. Тогава изпрати десет момчета и им рече: „Възлезте на Кармил и отидете при Навал. Поздравете го от мое име! Така му кажете: „Мир на тебе и на твоя дом, мир на всичко твое! Днес чух, че ти стрижат овцете. Твоите овчари бяха с нас и ние не ги обиждахме. Нищо от стоката не се изгуби през цялото време, докато стояха на Кармил. Попитай слугите си и те ще потвърдят. Затова нека момчетата намерят благоволение пред очите ти, понеже в добър ден дойдохме. Моля те, дай на своите раби и на сина си Давид, колкото ти пожелаеш!“ Когато хората на Давид отидоха при Навал, повториха всички негови думи и се смълчаха. Но Навал скочи и каза на пратениците: „Кой е тоя Давид? Кой е тоя син на Йесей? Сега има много слуги, които бягат от господарите си. Нима да взема хляба, водата и месото, което съм приготвил за стригачите на овцете ми, и да ги дам на човеци, които не зная и откъде са?“ Момчетата си тръгнаха по своя път. Когато се върнаха, съобщиха на Давид какво бе станало.

Тогава Давид каза на хората си: „Нека всеки да препаше меча си!“

Всички изпълниха заповедта му. Препаса и Давид своя меч и тръгна с четиристотин души, а двеста остави при колите.

Но един от слугите на Навал извести жена му Авигея и й каза: „Давид проводи от пустинята пратеници да поздравят нашия господар, ала той се отнесе грубо с тях. Тези хора бяха много добри към нас и нищо лошо не са ни сторили. Нищо не се изгуби от стоката през цялото време, докато ходехме с тях, когато бяхме на полето. Те ни пазеха като стена и денем, и нощем, докато пасяхме стадата близо до тях. Затова помисли и виж какво трябва да се направи, защото неминуема беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е човек зъл и не може да се говори с него.“

Тогава Авигея взе набързо двеста хляба и два меха с вино, пет сготвени овце, пет мери печено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли. После рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене, аз ще вървя след вас!“ А на мъжа си не каза нищо.

Докато се спускаше по пътеките на планината, възседнала едно магаре, нас­реща й дойде Давид с хората си.

Щом видя Давид, Авигея бързо слезе от магарето, падна на колене пред Давид и се поклони до земята. Рече му: „Господарю мой, нека върху мене падне вината! Позволи на рабинята си да говори пред тебе и чуй нейните думи! Нека господарят ми не обръща внимание на тоя зъл човек Навал* (* Навал – безумец), защото, каквото му е името, такъв е и той! А аз, твоята рабиня, не видях слуги­те на моя господар, които си изпратил. Ето даровете, които рабинята ти доне­се, за да се раздадат на мъжете, които служат на моя господар. Прости, моля те, вината на своята рабиня! Господ ще въз­дигне за моя господар крепък дом, защото водиш войни за Господ и през целия ти живот зло в тебе не ще се намери. А когато Господ стори добро на моя господар, тогава спомни рабинята си!“

Давид отговори на Авигея:

„Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който те прати днес насреща ми! Благословен да е и твоят разум. Бог на Израил ме задържа да не ти сторя зло! Но Бог ми е свидетел, че ако не бе побързала и не бе дошла насреща ми, наистина на Навал нямаше да остане нито едно мъжко до утрешната зора!“

Давид взе, каквото бе донесла, и й рече: „Върни се с мир в своя дом! Ето, послушах гласа ти и се смилих над тебе.“

Когато Авигея се върна при Навал, в дома му имаше гощавка като царски пир. Сърцето на мъжа й беше весело, защото беше много пиян. Затова тя не му продума нищо до сутринта.

А на сутринта, когато Навал изтрезня u Абигея му разказа всичко, сърцето му примря и Навал стана като камък. След десет дни Господ порази Навал и той умря.

Като чу, че Навал е умрял, Давид рече: „Благословен да бъде Господ, Който изправи неправдата към мене, сторена от Навал, и Който запази Своя раб от зло. Господ върна злобата на Навал върху негова­та глава!“

След това изпрати да кажат на Авигея, че я взима за жена.

Слугите на Давид отидоха при Авигея на планината Кармил и й рекоха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземе за своя жена!“

Тя стана, поклони се до земята и рече: „Рабинята ти е готова да бъде слугиня, за да мие нозете на слугите у моя господар!“

След това Авигея се приготви набързо. Взе пет от своите слугини и отиде с пратениците. Така тя стана жена на Давид.

 

Давид пощадява Саул

Веднъж Давид отиде на мястото, където Саул се бе разположил на стан. Промъкна се тайно и видя къде спят царят и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в шатрата, а народът се бе разположил около него.

Тогава Давид взе копието и стомната с вода, които бяха край главата на Саул и си отиде. Никой нищо не видя, никой не узна и никой не се събуди. Всички спяха, понеже ги беше обзел сън от Господ.

Давид премина отвъд и застана на върха на планината, а помежду им имаше голямо разстояние. Тогава викна към вой­ската и към Авенир, син на Нир: „Авенире, обади се!“

Авенир му отговори: „Кой си ти, дето викаш и безпокоиш царя?“

Давид му отвърна: „Нали ти си мъж и няма равен на тебе в Израил? Защо тогава не пазиш своя господар? Някой от народа може да убие царя. Не е добро това, което си сторил. Бог ми е свидетел, вие заслужавате смърт, задето не пазите господаря си, помазан от Господ. А сега виж къде е копието на царя и стомната с вода, които бяха край главата му!“

Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Този глас твой ли е, сине мой Давиде?“ Давид отговори: „Моят глас е, господарю мой, царю! За какво господарят ми преследва своя раб? Какво съм сторил? Какво зло намери у мене?“

Тогава Саул рече: „Аз съгреших! Върни се, сине мой Давиде! Няма вече да ти правя зло, защото днес моят живот беше скъп в твоите очи. Да, безумно постъпвах аз и твърде много съгреших!“

Но Давид отиде по своя път, а Саул се върна в дома си.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.