библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Давид и Авесалом

Историята на Спасението

Давид и Авесалом

В цял Израил нямаше толкова хубав мъж като Авесалом и за когото можеше да се изкажат толкова похвали – от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък. Когато подстригваше косата си, а той правеше това всяка година, косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.

Авесалом си набави колесници, коне и петдесет бързоходци. Ставаше сутрин рано, спираше се по пътя край портите и когато някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: „От кой град си?“ И когато оня човек отговореше: „От еди-кое си коляно на Израил е твоят раб“, тогава Авесалом му казваше: „Твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша.“ Авесалом добавяше: „О, да бяха поставили мене съдия в тази земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.“ Когато някой се доближаваше да му се поклони, той протягаше ръка, прегръщаше го и го целуваше. Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди. По този начин той се вмъкваше в сърцата на израилтяните.

След като изминаха четири години, Авесалом каза на царя: „Позволи ми да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал на Господ в Хеврон. Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк, ако Господ ме върне в Йерусалим, да Му принеса жертва.“

Царят му отговори: „Иди с мир!“ И Авесалом тръгна на път към Хеврон.

Но изпрати тайно пратеници до всички Израилеви колена, като им каза: „Като чуете звука на рога, казвайте: ,Авесалом се възцари в Хеврон!“

От Йерусалим с него потеглиха двеста души, които беше поканил. Те тръгнаха простодушно, без да знаят каква е работата. Във времето на жертвоприноше­нието Авесалом повика съветника на Да­вид Ахитофел от неговия град Гило. Така направиха силно съзаклятие и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалом.

При Давид дойде вестител и му каза: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“

Тогава Давид каза на всички свои слуги, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото никой от нас няма да се избави от Авесалом.“ Царят тръгна заедно с целия си дом пешком.

И започна война между Давид и неговия син Авесалом.

Давид преброи хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стот­ници. Раздели войската на три части – една третина повери на Йоав, една третина на Авес, син на Саруй, който е брат на Йоав, и една третина на Етей от Гета. Царят каза на хората си: „И аз ще тръгна с вас на война!“

Но те му отговориха: „Не дохождай! Ако ние побегнем, това няма да се забележи. Ако избият половината от нас, също ня­ма да се забележи. Ти обаче сам струваш колкото десет хиляди от нас. Затова за нас е по-добре да ни помагаш от града.“

Царят рече: „Каквото намерите за добро, това и ще сторя.“

Давид застана при портите, докато неговата войска излизаше по стотини и по хиляди. А на Йоав, Авес и Етей заповя­да: „Пазете сина ми Авесалом!“

Всички чуваха как царят заповядваше на началниците да пазят Авесалом.

Войската излезе в полето и битката започна в Ефремовата гора. Там народът на Израил беше сразен от слугите на Давид и беше голямо поражение – бяха избити двадесет хиляди души. Битката се разпростря по цялата местност и гората погуби повече хора, отколкото изтреби мечът в оня ден.

 

Авесалом е убит

Абесалом случайно попадна в ръцете на воините на Давид. Той яздеше муле. И когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клоните на дъба. Той увисна между небето и земята, а мулето, което яздеше, избяга.

Един от хората, който видя това, съобщи на Йоав: „Видях как Авесалом виси на един дъб.“

Йоав запита човека, който му обади това: „Като си го видял, защо не го уби и не го събори на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс!“

Но човекът каза на Йоав: „И хиляда сикли сребро да ми сложеха в ръцете, и тогава не бих вдигнал ръка върху царския син! Защото всички чухме как царят заповяда на тебе, на Авес и на Етей: „Пазете моя син Авесалом!“ Ако го бях убил тайно, това не би останало скрито от царя, а и ти самият би застанал против мене.“

Йоав му каза: „Няма защо да се двоумя!“ Тогава взе в ръцете си три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше все още жив на дъба. След това Авесалом бе заобиколен от десетима оръженосци на Йоав, които го умъртвиха.

 

Давид оплаква Авесалом

Давид седеше между двете градски порти. Пазачът се качи на покрива над портата откъм стената, вдигна очи и видя един човек, който тичаше. Пазачът извика и съобщи на царя, а Давид му каза: „Ако е сам, носи вест в устата си.“

Човекът все повече и повече се приближаваше. Тогава пазачът видя и друг човек да тича към тях. И извика от покрива: „Ето още един човек, който тича насам!“ Царят каза: „И това е вестител.“ Пазачът добави: „Струва ми се, че походката на първия вестител прилича на вървежа на Ахимаас, сина на Садок.“ Царят отговори: „Той е добър човек и иде с добра вест.“

Ахимаас се приближи до царя и каза: „Радвай се!“ После се поклони с лице до земята и рече: „Благословен да е Господ, Бог твой, Който предаде хората, които бяха вдигнали ръка против моя господар, царя!“

А Давид го попита: „Жив ли е моят син Авесалом?“

Ахимаас отговори: „Видях голямо вълнение, когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб. Ала не зная какво ставаше там.“

Царят каза: „Отмести се и застани тука!“ Той отстъпи и зачака.

И ето, пристигна Хусий и рече:

„Нека моят господар, царят, приеме ра­достната вест! Господ днес ти стори правда, като те избави от ръката на всички, които бяха въстанали против тебе.“

Царят го попита: „Спасен ли е моят син Авесалом?“

Хусий отговори: „Дано с всички врагове на моя господар, царя, и с всички зломислещи против тебе се случи същото, което сполетя момъка!“

Царят потръпна, качи се в стаята над портите и заплака. Плачейки, нареждаше:

„Сине Авесаломе! Сине мой, сине мой Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.