Имаше някога една гъсеница, която пълзеше по земята. Тя беше бяла на цвят и със зелени точици по гърба. Никой не я искаше, защото казваха, че била грозна и отблъскваща. Бедната гъсеница се влачеше тъжно по земята. Когато приближаваше до някое дърво, всички насекоми започваха да й се подиграват, още щом я видеха. Нямаше кой, да й прави компания или да иска играе с нея. Единственото й развлечение беше да се качи на дървото и да гледа летящите пеперуди. Тя би дала всичко, за да може да полети като тях. Гледаше ги с часове, но когато слизаше на земята, чуваше отново същите подигравки и оскърбления, както обикновено. Уморена от всичко това, тя предпочете да се качи горе на дървото, за да не може, никой да я намери. Тя не искаше никога повече, да слезе на земята.
Един ден, една пеперуда спря да си почине на същия клон, където беше и тя. Гъсеницата се приближи и започнаха да си говорят. Така станаха големи приятелки. И от този ден прекарваха много време заедно, говорейки си.
След известно време, гъсеницата й зададе въпрос:
– Защо поиска да ми бъдеш приятелка, когато никой не ме иска, защото съм грозна и отблъскваща?
Пеперудата отговори :
– За да станем приятелки, не е важно това, което е отвън, а добрината, която е вътре в нас.
Гъсеницата беше много доволна, защото най-накрая беше намерила един истински приятел. Беше толкова доволна, че една нощ, докато спеше върху дървото, нейното тяло, започна да се променя. Сутринта се беше превърнала в една прекрасна пеперуда, каквато никой не беше виждал до тогава. Когато нейната приятелка, пеперудата, дойде да я потърси и видя как се беше променила, остана много доволна и каза:
– Сега се виждат и отвън красотата и добрината, които носиш вътре в себе си.
Двете започнаха да летят заедно. Оттогава, когато видеха някоя тъжна гъсеница на някой клон, кацваха и се приближаваха до нея. И така се повтаряше същата история.
Това, което е важно в живота, не е как изглеждаш външно, а добрината, която носиш вътре, в себе си.
Не разрешавай никога, някой да се доближи до теб, без да си тръгне по-добър и по-щастлив.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Гъсеницата и пеперудата
Имаше някога една гъсеница, която пълзеше по земята. Тя беше бяла на цвят и със зелени точици по гърба. Никой не я искаше, защото казваха, че била грозна и отблъскваща. Бедната гъсеница се влачеше тъжно по земята. Когато приближаваше до някое дърво, всички насекоми започваха да й се подиграват, още щом я видеха. Нямаше кой, да й прави компания или да иска играе с нея. Единственото й развлечение беше да се качи на дървото и да гледа летящите пеперуди. Тя би дала всичко, за да може да полети като тях. Гледаше ги с часове, но когато слизаше на земята, чуваше отново същите подигравки и оскърбления, както обикновено. Уморена от всичко това, тя предпочете да се качи горе на дървото, за да не може, никой да я намери. Тя не искаше никога повече, да слезе на земята.
Един ден, една пеперуда спря да си почине на същия клон, където беше и тя. Гъсеницата се приближи и започнаха да си говорят. Така станаха големи приятелки. И от този ден прекарваха много време заедно, говорейки си.
След известно време, гъсеницата й зададе въпрос:
– Защо поиска да ми бъдеш приятелка, когато никой не ме иска, защото съм грозна и отблъскваща?
Пеперудата отговори :
– За да станем приятелки, не е важно това, което е отвън, а добрината, която е вътре в нас.
Гъсеницата беше много доволна, защото най-накрая беше намерила един истински приятел. Беше толкова доволна, че една нощ, докато спеше върху дървото, нейното тяло, започна да се променя. Сутринта се беше превърнала в една прекрасна пеперуда, каквато никой не беше виждал до тогава. Когато нейната приятелка, пеперудата, дойде да я потърси и видя как се беше променила, остана много доволна и каза:
– Сега се виждат и отвън красотата и добрината, които носиш вътре в себе си.
Двете започнаха да летят заедно. Оттогава, когато видеха някоя тъжна гъсеница на някой клон, кацваха и се приближаваха до нея. И така се повтаряше същата история.
Това, което е важно в живота, не е как изглеждаш външно, а добрината, която носиш вътре, в себе си.
Не разрешавай никога, някой да се доближи до теб, без да си тръгне по-добър и по-щастлив.