Благословеният Гримоалдо Сантамария е роден на 4 февруари 1883 г. в Понтекорво, Италия, първото от пет деца.
Като тийнейджър той се присъединява към Братството на Мария Непорочна и има ползотворен апостолат сред връстниците си.
Той посещаваше църквата с голяма вяра, служи като помощник на олтара и беше част от енорийския хор.
Той беше много притеснен, когато не можеше да отиде на църква, защото трябваше да работи.
Баща му искаше той на всяка цена да влезе в семейния бизнес и да стане майстор на въжета.
Един ден момчето посочи замислено реката, течаща под къщата им, и каза с много сериозен тон: „Животът тече като вода… Дните ни бързо минават… И тогава какво?”
Гримоалдо вече разбра, че краткият му земен живот е подготовка за вечен живот.
На 16-годишна възраст, преодолявайки много трудности с упорита решимост, той постъпва в пасионистическия новициат в Палиано (Фрозиноне), където на 5 март 1899 г. е облечен с религиозни одежди и на 6 март следващата година той се посвещава на Господа със своето изповядване на обети.
В манастира Гримоалдо продължи по пътя към светостта, който първоначално е поел като дете в семейството си и в енорията си.
Той се подготви за ръкополагане чрез молитва и обучение в манастира Чекано (Фрозиноне).
Само след две години той е поразен от остър менингит.
Гримоалдо често повтаряше, че иска да приеме болестта като Божия воля. Той помоли своите събратя да му помогнат в болестта с молитвите си. Той беше „много доволен да върши Божията воля“.
Той умира на 18 ноември 1902 г., когато „слънцето залязва… спокойно, ведър и мирно, като дете, което нежно почива в ръцете на майка си“. Той беше само на 19 години.
Той е обявен за блажен от папа св. Йоан Павел II на 29 януари 1995 г.
Гримоалдо отпразнува дара на живота и благодатта на призванието на олтара на ежедневието. Нежен и ведър, той е бил пример заради простотата си на живот и удивителното си постоянство срещу болестта; за любовта му към спомените и съзерцателната молитва и неговите покаятелни практики; за любовта му към Христос Разпнатия и синовната му преданост към Непорочната Дева Мария.
МОЛИТВА
Всемогъщи Боже, ти непрекъснато предоставяш нови модели на християнски живот за твоята свята Църква. В примера на блажен Гримоалдо от Прочистването дай ни също и благодатта да подражаваме на неговата синовна преданост към Непорочната Дева и на щедрото му практикуване на братско милосърдие, за да можем като него да станем най-приятно ухание на Христос на земята и по този начин да получим награда за вечен живот. Това молим чрез Христа, нашия Господ, Който живее и царува с вас и Светия Дух, един Бог, вовеки веков. Амин.
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.