Гримоалдо Сантамария

Блажени Гримоалдо Сантамария

 

Благословеният Гримоалдо Сантамария е роден на 4 февруари 1883 г. в Понтекорво, Италия, първото от пет деца.

Като тийнейджър той се присъединява към Братството на Мария Непорочна и има ползотворен апостолат сред връстниците си.

Той посещаваше църквата с голяма вяра, служи като помощник на олтара и беше част от енорийския хор.

Той беше много притеснен, когато не можеше да отиде на църква, защото трябваше да работи.

Баща му искаше той на всяка цена да влезе в семейния бизнес и да стане майстор на въжета.

Един ден момчето посочи замислено реката, течаща под къщата им, и каза с много сериозен тон: „Животът тече като вода… Дните ни бързо минават… И тогава какво?”

Гримоалдо вече разбра, че краткият му земен живот е подготовка за вечен живот.

На 16-годишна възраст, преодолявайки много трудности с упорита решимост, той постъпва в пасионистическия новициат в  Палиано (Фрозиноне), където на 5 март 1899 г. е облечен с религиозни одежди и на 6 март следващата година той се посвещава на Господа със своето изповядване на обети.

В манастира Гримоалдо продължи по пътя към светостта, който първоначално е поел като дете в семейството си и в енорията си.

Той се подготви за ръкополагане чрез молитва и обучение в манастира Чекано (Фрозиноне).

Само след две години той е поразен от остър менингит.

Гримоалдо често повтаряше, че иска да приеме болестта като Божия воля. Той помоли своите събратя да му помогнат в болестта с молитвите си.  Той беше „много доволен да върши Божията воля“.

Той умира на 18 ноември 1902 г., когато „слънцето залязва… спокойно, ведър и мирно, като дете, което нежно почива в ръцете на майка си“. Той беше само на 19 години.

Той е обявен за блажен от папа св. Йоан Павел II на 29 януари 1995 г.

Гримоалдо отпразнува дара на живота и благодатта на призванието на олтара на ежедневието. Нежен и ведър, той е бил пример заради простотата си на живот и удивителното си постоянство срещу болестта; за любовта му към спомените и съзерцателната молитва и неговите покаятелни практики; за любовта му към Христос Разпнатия и синовната му преданост към Непорочната Дева Мария.

МОЛИТВА

Всемогъщи Боже, ти непрекъснато предоставяш нови модели на християнски живот за твоята свята Църква. В примера на блажен Гримоалдо от Прочистването дай ни също и благодатта да подражаваме на неговата синовна преданост към Непорочната Дева и на щедрото му практикуване на братско милосърдие, за да можем като него да станем най-приятно ухание на Христос на земята и по този начин да получим награда за вечен живот. Това молим чрез Христа, нашия Господ, Който живее и царува с вас и Светия Дух, един Бог, вовеки веков. Амин.

 
 
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.