Грегориянско пеене

Грегорианско пеене, или грегориански хорал (итал. canto gregoriano) е общото наименование на едногласните богослужебни песнопения на Католическата църква. Името му е свързано с личността на папа Григорий Велики (†604). Съгласно преданието, папа Григорий Велики съставил антифонарий – кръг от канонизирани песнопения, разпределени в рамките на църковната година.

Грегорианското пеене е резултат от подбора, преработката и уеднаквяването на различните богослужебни напеви, възникнали в Рим и в местни центрове на християнското пеене, в съответствие с целите и естетическите критерии на Римската църква. Мелодически източници на грегорианския хорал са синагогалната музика (антифонна псалмодия), сирийската и византийската (химни) и късноантичната музика. Този вид пеене е съдействало за укрепване на духовната хегемония на Католическата църква и нейното обединение около папския престол. Първоначално източник на текстовете за грегорианското пеене е била Библията (преди всичко Псалтирът), като постепенно са добавяни и редица други текстове – жития на светиите, трудовете на ранните отци на Църквата. Езиковата основа, върху която се е развило грегорианското пеене, е тази на латинския език.

По начин на изпълнение грегорианското пеене се подразделя на антифонно (редуване на две групи певци) и респонсорно (редуване на солист с пеене на хор). В грегорианския хорал няма използване на музикални инструменти – тази музика е вокална, или акапелна.

Грегорианското пеене е строго едногласно. Едногласното изпълнение подпомага по-лесното възприемане на изпълнявания текст, като едновременно с това символизира и единението на чувствата и мислите на вярващите. За грегорианското пеене са характерни строгост, сдържаност на мелодията и подчинението й на текста; плавното и постепенно движение на гласа.

Музикалната същност на грегорианския хорал е изразена главно чрез две музикални средства – лад и ритъм. Ладовата основа на грегорианския хорал е октоихът – система от осем лада (напеви, модуси), окончателно оформени към края на 8 вeк Музикологът Стоян Брашованов свидетелства, че към четирите автентични гами от времето на папа Григорий, през 9 век под византийско влияние са добавени още четири. По-късно, според него, се добавят още две тонови стълбици, представящи нашите мажорна и минорна гама. Проблемът за ритъма в грегорианския хорал е един от най-трудните, като по този въпрос съществуват различни гледни точки.

Най-ранните запазени ръкописи с грегорианско пеене, които съдържат ненотирани текстове на песнопения, датират от края на 8 век. В други ръкописи от 8-9 век е указан и съответният църковен лад, по който да бъде изпълнено песнопението. Първите нотирани грегориански песнопения датират от 9 век и са фиксирани с помощта на безлинейна невмена нотация, върху основата на която през 12 вeк възниква линейната квадратна нотация.

Разнообразните видове грeгорианско пеене се обединили в месата – най-цялостната и интересна от музикална гледна точка част от католическото богослужение. Въпреки че е замислено като нещо напълно устойчиво и неизменно, грегорианското пеене претърпяло промяна и развитие във времето. Около 9 в. върху основата на грегорианското пеене възникват най-ранните форми на култовото многогласие. В хода на по-нататъшното развитие на църковното многогласие, значението на напевите на грегорианското пеене отпада; разрушава се и системата на средновековните ладове.

Грегорианското пеене отрано намира добър прием в западния християнски свят и особено в англосаксонските страни – най-вече в Ирландия. За разпространението му се основават певчески школи (schola cantorum), някои от които сами обогатяват и разширяват канонизираното от папа Григорий Велики пеене.

В края на 19 в. в западноевропейските страни – преди всичко във Франция – възниква движение, насочено към реставрация на старинното римско богослужение и ранните форми на грегорианското пеене.  Започват да се преиздават старинни ръкописи, дискутират се въпроси, свързани с ритмиката на грегорианското пеене, възникват различни „школи” по интерпретирането му. През 1963 г. Вторият Ватикански събор определя грегорианското пеене като „свойствено за римската литургия пеене”, но заедно с него позволява използването по време на богослужение и на други видове църковна музика, в това число и вокално многогласие.

источник: https://www.pravoslavie.bg/Музика/грегориянско пеене

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.