Грегорианско пеене, или грегориански хорал (итал. canto gregoriano) е общото наименование на едногласните богослужебни песнопения на Католическата църква. Името му е свързано с личността на папа Григорий Велики (†604). Съгласно преданието, папа Григорий Велики съставил антифонарий – кръг от канонизирани песнопения, разпределени в рамките на църковната година.
Грегорианското пеене е резултат от подбора, преработката и уеднаквяването на различните богослужебни напеви, възникнали в Рим и в местни центрове на християнското пеене, в съответствие с целите и естетическите критерии на Римската църква. Мелодически източници на грегорианския хорал са синагогалната музика (антифонна псалмодия), сирийската и византийската (химни) и късноантичната музика. Този вид пеене е съдействало за укрепване на духовната хегемония на Католическата църква и нейното обединение около папския престол. Първоначално източник на текстовете за грегорианското пеене е била Библията (преди всичко Псалтирът), като постепенно са добавяни и редица други текстове – жития на светиите, трудовете на ранните отци на Църквата. Езиковата основа, върху която се е развило грегорианското пеене, е тази на латинския език.
По начин на изпълнение грегорианското пеене се подразделя на антифонно (редуване на две групи певци) и респонсорно (редуване на солист с пеене на хор). В грегорианския хорал няма използване на музикални инструменти – тази музика е вокална, или акапелна.
Грегорианското пеене е строго едногласно. Едногласното изпълнение подпомага по-лесното възприемане на изпълнявания текст, като едновременно с това символизира и единението на чувствата и мислите на вярващите. За грегорианското пеене са характерни строгост, сдържаност на мелодията и подчинението й на текста; плавното и постепенно движение на гласа.
Музикалната същност на грегорианския хорал е изразена главно чрез две музикални средства – лад и ритъм. Ладовата основа на грегорианския хорал е октоихът – система от осем лада (напеви, модуси), окончателно оформени към края на 8 вeк Музикологът Стоян Брашованов свидетелства, че към четирите автентични гами от времето на папа Григорий, през 9 век под византийско влияние са добавени още четири. По-късно, според него, се добавят още две тонови стълбици, представящи нашите мажорна и минорна гама. Проблемът за ритъма в грегорианския хорал е един от най-трудните, като по този въпрос съществуват различни гледни точки.
Най-ранните запазени ръкописи с грегорианско пеене, които съдържат ненотирани текстове на песнопения, датират от края на 8 век. В други ръкописи от 8-9 век е указан и съответният църковен лад, по който да бъде изпълнено песнопението. Първите нотирани грегориански песнопения датират от 9 век и са фиксирани с помощта на безлинейна невмена нотация, върху основата на която през 12 вeк възниква линейната квадратна нотация.
Разнообразните видове грeгорианско пеене се обединили в месата – най-цялостната и интересна от музикална гледна точка част от католическото богослужение. Въпреки че е замислено като нещо напълно устойчиво и неизменно, грегорианското пеене претърпяло промяна и развитие във времето. Около 9 в. върху основата на грегорианското пеене възникват най-ранните форми на култовото многогласие. В хода на по-нататъшното развитие на църковното многогласие, значението на напевите на грегорианското пеене отпада; разрушава се и системата на средновековните ладове.
Грегорианското пеене отрано намира добър прием в западния християнски свят и особено в англосаксонските страни – най-вече в Ирландия. За разпространението му се основават певчески школи (schola cantorum), някои от които сами обогатяват и разширяват канонизираното от папа Григорий Велики пеене.
В края на 19 в. в западноевропейските страни – преди всичко във Франция – възниква движение, насочено към реставрация на старинното римско богослужение и ранните форми на грегорианското пеене. Започват да се преиздават старинни ръкописи, дискутират се въпроси, свързани с ритмиката на грегорианското пеене, възникват различни „школи” по интерпретирането му. През 1963 г. Вторият Ватикански събор определя грегорианското пеене като „свойствено за римската литургия пеене”, но заедно с него позволява използването по време на богослужение и на други видове църковна музика, в това число и вокално многогласие.
источник: https://www.pravoslavie.bg/Музика/грегориянско пеене