Имало едно време един цар, който отговарял на аристократичното име Хенрих Мъдрият. Той имал три дъщери, които се наричали Алба, Бетина и Шарлота. Дълбоко в себе си царят предпочитал Шарлота. Въпреки това, трябвало да посочи само една за наследяване на трона, извикал ги и трите, и ги запитал:
-Дъщери мои, любими, колко ме обичате?
По-голямата отговорила:
-Татко, аз те обичам, колкото светлината на деня, колкото слънцето, което дава живот на растенията. Ти си моето щастие!
Удоволетворен, царят сложил Алба да седне от дясната му страна, след това повикал втората дъщеря.
Бетина заявила:
-Татко, аз те обичам, колкото най-голямото съкровище на света, твоята мъдрост струва повече от злато и скъпоценни камъни. Ти си моето богатство!
Поласкан от тази синовна възхвала, царят сложил Бетина да седне от лявата му страна. После повикал Шарлота.
-А ти, моя малка, колко ме обичаш?-попитал я нежно той.
Девойката го погледнала втренчено в очите и отговорила без да се колебае:
-Татко, аз те обичам колкото готварската сол!- царят се слисал:
-Какво каза?
– Татко , аз те обичам колкото готварската сол!
Царският гняв избухнал ужасно:
-Безсрамница! Как смееш, ти, светлина за моите очи, така да се държиш с мене? Върви си! Ти си прокудена и обезнаследена!
Нещастната Шарлота, изплаквайки всичките си сълзи, напуснала замъка и царството на своя баща. Намерила място в кухнята на съседния цар. Понеже била красива, добра и опитна, за кратко станала главната готвачка на краля.
Един ден в двореца пристигнал цар Хенрих. Всички говорели, че бил тъжен и сам. Имал три дъщери, ала първата била избягала с един калифорнийски китарист, втората била заминала за Австралия, да отглежда кенгура, а най-малката, самият той я прогонил вън от царството… .
Шарлота тутакси разпознала своя баща. Застанала до печките и приготвила своите най-добри ястия. Но вместо сол във всички сложила захар.
Обядът станал фестивал на гримасите: всички вкусвали и изплювали не много възпитано в салфетките.
Кралят, червен от гняв, извикал готвачката.Милата Шарлота пристигнала и казала нежно:
-Преди време моят баща ме изгони, защото бях казала, че го обичам колкото готварската сол, която дава вкус на всички храни. Така, за да не му поднеса друга мъка, заместих неудобната сол със захар.
Цар Хенрих станал със сълзи в очите:
-Това е солта на мъдростта, която говори чрез твоята уста, дъще моя. Прости ми и приеми короната ми!
Станало голямо тържество и всички проливали сълзи на радост: и всички те били солени уверяват летописите на времето.
Да не забравяме никога тези думи и да се стараем да дадем вкус на всички наши думи и действия, които извършваме всеки ден, дори и тези, най-обикновените.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Готварската сол
Имало едно време един цар, който отговарял на аристократичното име Хенрих Мъдрият. Той имал три дъщери, които се наричали Алба, Бетина и Шарлота. Дълбоко в себе си царят предпочитал Шарлота. Въпреки това, трябвало да посочи само една за наследяване на трона, извикал ги и трите, и ги запитал:
-Дъщери мои, любими, колко ме обичате?
По-голямата отговорила:
-Татко, аз те обичам, колкото светлината на деня, колкото слънцето, което дава живот на растенията. Ти си моето щастие!
Удоволетворен, царят сложил Алба да седне от дясната му страна, след това повикал втората дъщеря.
Бетина заявила:
-Татко, аз те обичам, колкото най-голямото съкровище на света, твоята мъдрост струва повече от злато и скъпоценни камъни. Ти си моето богатство!
Поласкан от тази синовна възхвала, царят сложил Бетина да седне от лявата му страна. После повикал Шарлота.
-А ти, моя малка, колко ме обичаш?-попитал я нежно той.
Девойката го погледнала втренчено в очите и отговорила без да се колебае:
-Татко, аз те обичам колкото готварската сол!- царят се слисал:
-Какво каза?
– Татко , аз те обичам колкото готварската сол!
Царският гняв избухнал ужасно:
-Безсрамница! Как смееш, ти, светлина за моите очи, така да се държиш с мене? Върви си! Ти си прокудена и обезнаследена!
Нещастната Шарлота, изплаквайки всичките си сълзи, напуснала замъка и царството на своя баща. Намерила място в кухнята на съседния цар. Понеже била красива, добра и опитна, за кратко станала главната готвачка на краля.
Един ден в двореца пристигнал цар Хенрих. Всички говорели, че бил тъжен и сам. Имал три дъщери, ала първата била избягала с един калифорнийски китарист, втората била заминала за Австралия, да отглежда кенгура, а най-малката, самият той я прогонил вън от царството… .
Шарлота тутакси разпознала своя баща. Застанала до печките и приготвила своите най-добри ястия. Но вместо сол във всички сложила захар.
Обядът станал фестивал на гримасите: всички вкусвали и изплювали не много възпитано в салфетките.
Кралят, червен от гняв, извикал готвачката.Милата Шарлота пристигнала и казала нежно:
-Преди време моят баща ме изгони, защото бях казала, че го обичам колкото готварската сол, която дава вкус на всички храни. Така, за да не му поднеса друга мъка, заместих неудобната сол със захар.
Цар Хенрих станал със сълзи в очите:
-Това е солта на мъдростта, която говори чрез твоята уста, дъще моя. Прости ми и приеми короната ми!
Станало голямо тържество и всички проливали сълзи на радост: и всички те били солени уверяват летописите на времето.
Да не забравяме никога тези думи и да се стараем да дадем вкус на всички наши думи и действия, които извършваме всеки ден, дори и тези, най-обикновените.