Един човек, който винаги бил недоволен от себе си и от другите, не спирал да се оплаква на Бог, и казвал:
– Кой каза, че всеки трябва да носи своя кръст? Възможно ли е да няма начин да го избегнем? Наистина съм уморен от ежедневните си грижи!
Добрият Господ му отговорил със сън.
Човекът видял, че животът на хората на Земята бил непрекъснат процес. Всеки вървял с кръста си на раменете. Бавно, но сигурно, стъпка след стъпка.
Той също бил в безкрайното шествие и напредвал бавно със собствения си кръст. След известно време осъзнал, че кръстът му е твърде дълъг, поради което толкова трудно напредвал.
-Достатъчно би било да го намаля и ще страдам по-малко!- казал си той.
Седнал на един бордюр и с един разрез скъсил кръста си с достатъчно дълго парче . Когато тръгнал, разбрал, че вече може да ходи много по-бързо и по-леко. Без усилие той достигнал, средата на шествието.
Стигнал едно дере – дълъг процеп в земята, отвъд който започвала „Страната на вечното щастие“. Била очарователна гледка от другата страна на дерето. Но нямало мостове или пътеки за преминаване. И все пак хората минавали с лекота.
Всеки свалял кръста от раменете си, поставял го на ръба на дерето и след това минавал над него. Кръстовете сякаш били направени по мярка; те съединявали точно двата ръба на пропастта.
Всички те преминали. Но не и той. Той намалил кръста си и сега той бил твърде къс и не стигал до другия край на дерето. Човекът започнал да плаче и да се отчайва; „Ах, ако знаех …“
Но, вече било късно и оплакванията били безполезни.
Господ ни е дал подходящ кръст за гърба според силите ни!
Ако искате да бъдете щастливи утре, не се опитвайте да го намалите, а го прегръщайте с любов и търпение всеки ден.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Голямата пропаст
Един човек, който винаги бил недоволен от себе си и от другите, не спирал да се оплаква на Бог, и казвал:
– Кой каза, че всеки трябва да носи своя кръст? Възможно ли е да няма начин да го избегнем? Наистина съм уморен от ежедневните си грижи!
Добрият Господ му отговорил със сън.
Човекът видял, че животът на хората на Земята бил непрекъснат процес. Всеки вървял с кръста си на раменете. Бавно, но сигурно, стъпка след стъпка.
Той също бил в безкрайното шествие и напредвал бавно със собствения си кръст. След известно време осъзнал, че кръстът му е твърде дълъг, поради което толкова трудно напредвал.
-Достатъчно би било да го намаля и ще страдам по-малко!- казал си той.
Седнал на един бордюр и с един разрез скъсил кръста си с достатъчно дълго парче . Когато тръгнал, разбрал, че вече може да ходи много по-бързо и по-леко. Без усилие той достигнал, средата на шествието.
Стигнал едно дере – дълъг процеп в земята, отвъд който започвала „Страната на вечното щастие“. Била очарователна гледка от другата страна на дерето. Но нямало мостове или пътеки за преминаване. И все пак хората минавали с лекота.
Всеки свалял кръста от раменете си, поставял го на ръба на дерето и след това минавал над него. Кръстовете сякаш били направени по мярка; те съединявали точно двата ръба на пропастта.
Всички те преминали. Но не и той. Той намалил кръста си и сега той бил твърде къс и не стигал до другия край на дерето. Човекът започнал да плаче и да се отчайва; „Ах, ако знаех …“
Но, вече било късно и оплакванията били безполезни.
Господ ни е дал подходящ кръст за гърба според силите ни!
Ако искате да бъдете щастливи утре, не се опитвайте да го намалите, а го прегръщайте с любов и търпение всеки ден.