Генерални Аудиенции

„Голямата мистерия“ на съпружеската любов

4 юли 1984 – Папа Йоан Павел II

„Голямата мистерия“ на съпружеската любов

 

  1. Нека днес се върнем към класическия текст на 5-та глава от писмото до ефесяните, който разкрива вечните източници на съюза в любовта на Отца и в същото време неговата нова и окончателна институция в Исус Христос.

Този текст ни отвежда до такова измерение на „езика на тялото“, което може да се нарече „мистично“. Всъщност той говори за брака като за „голяма мистерия“. „Тази тайна е велика“ (Еф. 5, 32). И въпреки че тази тайна е изпълнена в брачния съюз на Христос Изкупителя с Църквата и в Църквата-невеста с Христос („Казвам това във връзка с Христос и Църквата“ (Еф. 5, 32)), въпреки че е окончателно извършено в есхатологичните измерения, но авторът на писмото до ефесяните не се колебае да разшири аналогията на единението на Христос с Църквата в съпружеската любов, очертана по такъв „абсолютен“ и „есхатологичен“ начин, до сакраментален знак на съпружеския договор на мъжа и на жената, които са „покорни един на друг от страх от Христос“ (Ефесяни 5:21). Той не се колебае да разшири тази мистична аналогия към „езика на тялото“, преосмислен в истината за съпружеската любов и съпружеската връзка на двамата.

  1. Трябва да разпознаем логиката на този грандиозен текст, който радикално освобождава начина ни на мислене от елементи на манихейство или от неперсоналистично разглеждане на тялото и същевременно доближава „езика на тялото“, съдържащ се в сакраменталния знак на брака, до измерението на истинската святост.

Тайнствата присаждат святостта върху терена на човечността на човека: те проникват в душата и тялото, в женствеността и мъжествеността на личния субект със силата на светостта. Всичко това се изразява в езика на литургията: там се изразява и осъществява.

Литургията, литургичният език, издига брачния пакт на мъжа и жената, основан на „езика на тялото“, препрочитан в истината, до измеренията на „тайнството“ и в същото време позволява този пакт да бъде реализиран в гореспоменатите измерения чрез „езика на тялото“.

За това говори знакът на тайнството брак, което на богослужебен език изразява едно междуличностно събитие, изпълнено с интензивно лично съдържание, възложено на двамата „до смъртта“. Сакраменталният знак означава не само „fieri“, раждането на брака, но изгражда неговата „esse“, неговата продължителност: едното и другото като свещена и сакраментална реалност, вкоренена в измерението на съюза и благодатта, в измерението на сътворението и изкуплението. По този начин литургичният език възлага на двамата, мъжа и жената, любов, вярност и съпружеска честност чрез „езика на тялото“. Той им приписва единството и неразривността на брака на „езика на тялото“. Той им възлага като задача целия „сакрум“ на личността и на общността на хората, както и тяхната женственост и мъжественост, именно на този език.

  1. В този смисъл ние потвърждаваме, че литургичният език става „език на тялото“. Това означава поредица от факти и задачи, които формират „духовността“ на брака, неговия „етос“. В ежедневието на съпрузите тези факти се превръщат в задачи, а задачите във факти. Тези факти – както и ангажиментите – са от духовно естество, но се изразяват едновременно с „езика на тялото“.

Авторът на писмото до ефесяните пише в тази връзка: „. . . Съпрузите са длъжни да обичат жените си като собствените си тела. . .” (Ефесяни 5, 28) („като самия себе си“: Ефесяни 5, 33), „и жената трябва да уважава мъжа си“ (Ефесяни 5, 33). Нещо повече, и двамата трябва „да се подчиняват един на друг от страх от Христос“ (Ефесяни 5:21).

„Езикът на тялото“, като непрекъсната приемственост на литургичния език, се изразява не само като очарованието и взаимното удовлетворение от Песента на песните, но и като дълбоко преживяване на „сакрума“, който сякаш се влива в в самата мъжественост и женственост чрез измерението на „мистериума“: „mysterium magnum“ от писмото до ефесяните, което има своите корени именно в „началото“, тоест в мистерията на сътворението на човека: мъжки и женско по Божия образ, призвана от „началото“ да бъде видим знак на Божията творческа любов.

  1. Следователно „този страх от Христос“ и „уважение“, за които говори авторът на писмото до ефесяните, не е нищо друго освен духовно зряла форма на това взаимно очарование: тоест на мъжа към женствеността и към жена за мъжественост, което се разкрива за първи път в книгата Битие (Бит. 2, 23-25). Впоследствие същото очарование сякаш тече като широк поток през стиховете на Песен на песните, за да намери, при напълно различни обстоятелства, своя кратък и концентриран израз в книгата на Товит.

Духовната зрялост на това очарование не е нищо друго освен плода на дара на страха, един от седемте дарби на Светия Дух, за които Свети Павел говори в Първото послание до Солуняните (1 Солунци 4, 4-7).

От друга страна, доктрината на Павел за целомъдрието, като „живот според Духа“ (вж. Римляни 8, 5), ни позволява (особено въз основа на Първото писмо до Коринтяните 6) да тълкуваме това „уважение“ в харизматичен смисъл, тоест като дар на Светия Дух.

  1. Писмото до ефесяните – като увещава съпрузите да се подчиняват един на друг „в страх от Христос“ (Еф. 5:21) и като ги насърчава впоследствие да „уважават“ брачните отношения, изглежда разкрива – в съответствие с павлианската традиция – целомъдрието като добродетел и като дар.

По този начин чрез добродетелта и още повече чрез дара („живот по Духа”) духовно узрява взаимното очарование на мъжествеността и женствеността. И мъжът, и жената, отдалечавайки се от похотта, намират правилното измерение на свободата на дара, съчетана с женствеността и мъжествеността в истинското съпружеско значение на тялото.

Така литургичният език, т. е. езикът на тайнството и на „мистериума“, става в техния живот и съжителство „езикът на тялото“ с дълбочина, простота и красота, непознати досега.

  1. Това изглежда е интегралното значение на сакраменталния знак на брака. В този знак, чрез „езика на тялото“, мъжът и жената отиват към „великия мистериум“, за да пренесат светлината на тази мистерия, светлината на истината и красотата, изразени на литургичния език, в „езика на тялото ”, тоест на езика на практиката на любовта, верността и съпружеската честност, тоест в етоса, вкоренен в „изкуплението на тялото” (срв. Римляни 8, 23). По този път брачният живот се превръща в известен смисъл в литургия.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 4 юли 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.