Генерални Аудиенции

Година на вярата. Етапите на Откровението

12 декември 2012 – Папа Бенедикт XVI

Година на вярата. Етапите на Откровението

 

Скъпи братя и сестри,

В нашия катехезис миналата седмица говорих за Откровението на Бог като съобщение, което Той прави за себе си и за Своята добронамерена и любяща цел. Това Откровение на Бог се вписва в човешкото време и история: история, която става „арена, където виждаме какво Бог прави за човечеството. Бог идва при нас в нещата, които познаваме най-добре и можем да проверим най-лесно, нещата от нашето ежедневие, извън които не можем да разберем себе си” (срв. Йоан Павел II, Енциклика Fides et Ratio, n. 12).

Свети Марк евангелист – както чухме – записва самото начало на проповедта на Исус с ясни и кратки думи: „времето се изпълни и Божието царство наближи“ (Марк 1:15). Това, което осветява и придава пълен смисъл на историята на света и на човека, започва да блести във Витлеемската пещера; това е Тайната, която след малко ще съзерцаваме на Коледа: спасението, извършено в Исус Христос. В Исус от Назарет Бог показва лицето си и моли човека да избере да го разпознае и последва. Божието откровение за себе си в историята, за да влезе в отношения на любящ диалог с човека, придава нов смисъл на цялото човешко пътуване. Историята не е просто последователност от векове, години или дни, а времевият отрязък на присъствие, който си изпълва със смисъл и се разкрива в звучна надежда.

Къде можем да прочетем етапите на това Божие Откровение? Свещеното писание е най-доброто място за откриване на стъпките на този процес и бих искал – още веднъж – да поканя всички, в тази Година на вярата, да отварят Библията по-често, да я държат, четат и размишляват върху нея и да обръщате по-голямо внимание на четенията на неделната литургия; всичко това е ценна храна за нашата вяра. Четейки Стария завет, можем да видим как Бог се намесва в историята на избрания народ, хората, с които е сключил завет: това не са мимолетни събития, които избледняват в забрава. По-скоро те се превръщат в „спомен“, взети заедно, те съставляват „историята на спасението“, поддържана жива в съзнанието на народа на Израел чрез празнуването на спасителните събития. Така в Книгата Изход, Господ инструктира Мойсей да празнува еврейската Пасха, великото събитие на освобождението от робство в Египет, със следните думи: „Този ден ще бъде за вас ден за възпоменание и ще го празнувате като празник на Господа; в поколенията си да го спазвате като вечна наредба” (12:14).

Отбелязването на това, което Бог е извършил, се превръща в нещо като постоянен императив за целия народ на Израел, така че изтичащото време да може да бъде белязано от живия спомен за минали събития, които по този начин, ден след ден, формират историята и продължават да живеят .

В Книгата на Второзаконието Мойсей се обръща към хората с думите: „Само внимавайте и пазете усърдно душата си, за да не забравите нещата, които са видели очите ви, и да не се отдалечат от сърцето ви през всичките дни на живота ви; извести ги на децата си и на децата на децата си” (4:9).

Следователно той също ни казва: „внимавайте да не забравите нещата, които Бог е направил за нас“. Вярата се подхранва от откриването и спомена за вечно верния Бог, който ръководи историята и съставлява здравата и постоянна основа, върху която да градим живота си. Песента на Магнификата, която Дева Мария отправя към Бог, е възвишен пример за тази история на спасението, за тази памет, която прави и поддържа Божието действие настоящо. Мария възхвалява Божието милостиво действие в действителното пътуване на Неговия народ, Неговата вярност към обещанията на завета, който Той сключи с Авраам и неговите потомци; и всичко това е жив спомен за божественото присъствие, което никога не отсъства (вж. Лука 1:46-55).

За Израел Изходът е централното историческо събитие, в което Бог разкрива своето мощно действие. Бог освобождава израилтяните от робство в Египет, за да могат да се върнат в Обетованата земя и да Му се покланят като на единствения истински Господ. Израел не се стреми да бъде народ като другите – за да може да има национална независимост – но също така да служи на Бог в поклонение и в живота, да създаде място за Бог, където мъжете и жените са Му послушни, където Бог присъства и е почитан в света – и разбира се, не само сред израилтяните – но и за да Му свидетелства и сред другите народи.

Честването на това събитие е да го направи тук и сега, за да не липсва Божието действие. Той изпълни своя план за освобождение и продължава да го преследва, така че мъжете и жените да могат да разпознаят и да служат на своя Господ и да отговорят на действията му с вяра и любов.

И така, Бог се разкри не само в първичния акт на Сътворението, но и като влезе в нашата история, историята на един малък народ, който не беше нито най-големият, нито най-силният. И това самооткровение на Бог, което се развива в историята, достига кулминация в Исус Христос: Бог, Логосът, творческото Слово, което е произходът на света, прие плът в Исус и в него се показа истинското лице на Бог.

В Исус всяко обещание е изпълнено, историята на Бог с човечеството кулминира в него. Когато четем разказа за двамата ученици по пътя им към Емаус, който Свети Лука е записал за нас, ние ясно осъзнаваме факта, че Личността на Христос осветява Стария Завет, цялата история на спасението и показва великият обединяващ дизайн на двата Завета, той показва пътя към неговото единство. Исус всъщност обяснява на двамата объркани и разочаровани пътешественици, че той е изпълнението на всяко обещание: „и като започна от Моисей и всичките пророци, им изтълкува във всичките писания нещата, които се отнасяха за него“ (24:27). Евангелистът записва възгласа на двамата ученика, след като разпознаха, че техният спътник е Господ: „Не горяха ли сърцата ни в нас, докато ни говореше по пътя, докато ни разкриваше писанията?“ (ст. 32).

Катехизисът на Католическата църква обобщава развитието на Божественото Откровение (вж. nn. 54-64): От самото начало Господ покани мъжете и жените към съкровенно общение със Себе Си и дори когато поради непокорство те загубиха приятелството Му, Бог не ги изостави на властта на смъртта, но отново и отново им предложи завет (вж. Римски мисал, Евхаристийна молитва IV).

Катехизисът проследява пътуването на Бог с човека от Завета с Ной след потопа до призива към Авраам да напусне земята си, за да бъде направен баща на множество народи. Бог формира своя народ Израел в действието на Изход, в Завета от Синай и в дара, чрез Моисей, на Закона, за да бъде признат и служи като единственият жив и истински Бог. С пророците Бог формира своя народ с надеждата за спасение.

Ние знаем – чрез Исая – за „втория Изход“, завръщането на народа от Вавилонския плен в собствената им земя, неговото преосноваване; в същото време обаче много от тях бяха разпръснати и по този начин започна универсалността на тази вяра. В крайна сметка се очакваше не само цар Давид, син на Давид, но и „човешки син“, спасението на всички народи. Срещите между културите се състояха, първо с Вавилон и Сирия, а след това и с гръцкото множество. Така виждаме как Божият път се разширява, как се разгръща все повече към Тайната на Христос, Царя на Вселената. В Христос Откровението в неговата пълнота, Божията благосклонна цел, най-накрая се осъществява: Той прави себе си един от нас.

Размишлявах върху припомнянето на Божието действие в човешката история, за да покажа етапите на този велик план на любовта, засвидетелстван в Стария и Новия завет. Това е един-единствен план на спасение, насочен към цялото човечество, постепенно разкриван и реализиран чрез силата на Бог, в който Бог винаги реагира на отговорите на човека и намира новото начало на завет, когато човек се отклони.

Това е основно в пътуването на вярата. Ние сме в литургичния сезон на Адвент, който ни подготвя за Светата Коледа. Както всички знаем, „адвент“ означава „идване“, „присъствие“, а в древността е означавало именно пристигането на краля или императора в определена провинция. За християните думата означава чудесна и поразителна реалност: сам Бог е прекрачил прага на своето небе и се е принизил до човека; сключил е завет с него, влизайки в историята на един народ; той е цар, който слезе в тази бедна провинция, която е земята, и ни направи подарък от посещението си, като взе нашата плът и стана човек като нас. Адвентът ни кани да проследим отново пътуването на това присъствие и ни напомня отново и отново, че Бог не се е отдалечил от света, Той не отсъства, не ни е оставил на самите нас, а идва да посрещне нуждите ни по различни начини, които трябва да се научим да различаваме. И ние също, с нашата вяра, нашата надежда и нашето милосърдие, сме призовани всеки ден да възприемаме това присъствие и да го свидетелстваме в света, който често е повърхностен и разсеян, и да направим така, че светлината, която освети Витлеемската пещера, да изгрее. Благодаря ви.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 12 декември 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.