Генерални Аудиенции

Годината на вярата: какво е вяра?

24 октомври 2012 – Папа Бенедикт XVI

Годината на вярата: какво е вяра?

 

Скъпи братя и сестри,

Миналата сряда, с началото на Годината на вярата, започнах нова поредица от катехези за вярата. И днес бих искал да разсъждавам с вас върху един фундаментален въпрос: Какво е вяра? Има ли все още смисъл от вярата в един свят, в който науката и технологиите са разкрили немислими до преди време хоризонти? Какво означава да вярваме днес? Всъщност в наше време се нуждаем от обновено образование във вярата, което включва, разбира се, познание за нейните истини и за историята на спасението, но то се ражда преди всичко от истинската среща с Бог в Исус Христос, от любовта към Него, от доверието към него, така че целият ни живот да се включи.

Днес, заедно с толкова много признаци на доброта, около нас се развива и известна духовна пустиня. Понякога имаме чувството, че от определени събития имаме новини всеки ден, че светът не се движи към изграждането на по-братска и мирна общност; самите идеи за прогрес и благополучие също имат сенки. Въпреки величието на научните открития и технологичните триумфи, човешките същества днес не изглежда да са станали наистина по-свободни или по-човечни; съществуват толкова много форми на експлоатация, манипулация, насилие, злоупотреба и несправедливост… Определен вид култура освен това е научила хората да се движат единствено в рамките на хоризонта на нещата, на осъществимото, да вярват само в това, което могат да видят и докосват със собствените си ръце. И все пак броят на онези, които се чувстват объркани, също нараства и търсят да надхвърлят просто хоризонталния поглед върху реалността, те са готови да вярват във всичко и в нищо.

В този контекст отново възникват някои фундаментални въпроси, които са много по-тежки, отколкото изглеждат на пръв поглед. Какъв е смисълът на живота? Има ли бъдеще за човечеството, за нас и за следващите поколения? В каква посока да ориентираме свободните си решения за добър и успешен изход в живота? Какво ни очаква отвъд прага на смъртта?

От тези неудържими въпроси става ясно как светът на планирането, на прецизното изчисление и на експериментирането, с една дума познанието на науката, макар и важно за човешкия живот, не е достатъчно сам по себе си. Ние не се нуждаем само от хляб, имаме нужда от любов, смисъл и надежда, здрава основа, солиден терен, който ни помага да живеем с автентичен смисъл дори във времена на криза, в тъмнина, в трудности и с ежедневните си проблеми. Вярата ни дава точно това: тя е уверено поверяване на „Ти“, който е Бог, който ми дава различна увереност, но не по-малко солидна от тази, която идва от точното изчисление или от науката. Вярата не е просто интелектуално съгласие на човешката личност с конкретни истини за Бог; това е акт, с който се поверявам свободно на Бог, който е Отец и който ме обича; това е придържането към „Ти“, което ми дава надежда и доверие.

Разбира се, тази привързаност към Бог не е лишена от съдържание; с него осъзнаваме, че Бог ни се е показал в Христос, накарал ни е да видим лицето Му и се е приближил наистина близо до всеки един от нас. Наистина, Бог разкри, че Неговата любов към човека, към всеки един от нас, е безгранична: на Кръста Исус от Назарет, Синът Божий, станал човек, ни показва по възможно най-ясния начин докъде достига тази любов, дори до дарът на себе си, дори до върховната жертва. С тайната на Христовата смърт и Възкресение Бог се спуска в дълбините на нашата човечност, за да я върне обратно при Него, да я издигне до Своите висини. Вярата е вяра в тази Божия любов, която никога не липсва пред лицето на човешкото нечестие, пред лицето на злото и смъртта, но е способна да трансформира всеки вид робство, давайки ни възможност за спасение. Следователно да имаш вяра означава да срещнеш това „Ти“, Бог, който ме подкрепя и ми дава обещанието за неразрушима любов, която не само се стреми към вечността, но и я дава; това означава да се поверя на Бог с поведението на дете, което добре знае, че всичките му трудности, всичките му проблеми са разбрани в „ти” на неговата майка. И тази възможност за спасение чрез вяра е дар, който Бог предлага на всички мъже и жени. Мисля, че трябва да медитираме по-често — в нашето ежедневие, белязано от проблеми и понякога от драматични ситуации — върху факта, че вярването по християнски начин означава моето доверчиво изоставяне на дълбокия смисъл, който поддържа мен и света, което означава, че ние не сме в състояние да даваме един на друг, но можем само да получаваме като подарък и това е основата, върху която можем да живеем без страх. И ние трябва да можем да провъзгласяваме тази освобождаваща и успокояваща сигурност на вярата с думи и да я показваме, като живеем живота си като християни.

Въпреки това, всеки ден виждаме около нас, че мнозина остават безразлични или отказват да приемат тази прокламация. В края на Евангелието от Марк чухме тежки думи от Възкръсналия, който казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк 16:16), губейки себе си. Бих искал да ви поканя да помислите върху това.

Доверието в действието на Светия Дух трябва винаги да ни тласка да вървим и да проповядваме Евангелието, към смелото свидетелство на вярата; но освен възможността да се отговори положително на дара на вярата, съществува и риск от отхвърляне на Евангелието, от неприемане на жизненоважната среща с Христос. Свети Августин вече поставя този проблем в един от своите коментари върху притчата за сеяча. „Ние говорим“, каза той, „ние хвърляме семето, ние разпръскваме семето. Има такива, които ни се присмиват, такива, които ни упрекват, такива, които ни се подиграват. Ако се страхуваме от тях, няма какво да сеем и в деня на жътвата ще останем без реколта. Затова нека семето в добрата почва да поникне” (Беседа за християнската дисциплина, 13,14: PL 40, 677-678). Следователно отхвърлянето не може да ни обезсърчи. Като християни ние сме доказателство за тази плодородна почва. Нашата вяра, дори и с нашите ограничения, показва, че съществува добра почва, където семето на Божието Слово дава изобилни плодове на справедливост, мир и любов, на ново човечество, на спасение. И цялата история на Църквата, с всички проблеми, също показва, че има добра почва, че доброто семе съществува и дава плод.

И все пак, нека се запитаме: къде може човек да намери тази отвореност на сърцето и ума, за да повярва в Бог, Който стана видим в Исус Христос, който умря и Възкръсна, за да получи Божието спасение, така че Христос и неговото Евангелие да могат да бъдат водач и светлина на нашето съществуване? Отговорът: можем да вярваме в Бог, защото Той идва близо до нас и ни докосва, защото Светият Дух, дар на Възкръсналия, ни дава възможност да приемем живия Бог. Така че вярата е преди всичко свръхестествен дар, дар от Бога.

Вторият Ватикански събор казва: „Преди тази вяра да може да бъде упражнявана, човекът трябва да има Божията благодат, която да го движи и да му помага; той трябва да има вътрешната помощ на Светия Дух, който движи сърцето и го обръща към Бог, който отваря очите на ума и „улеснява всички да приемат и вярват в истината“ (Догматическа конституция за Божественото откровение, Dei Verbum, n. 5).

Нашето пътуване започва от Кръщението, тайнството, което ни дава Светия Дух, правейки ни да станем Божии деца в Христос, и бележи влизането ни в общността на вярата, в Църквата: човек не вярва сам, без предварителна намеса на благодатта на Светия Дух, човек не вярва сам, но заедно с братята си. Тъй като от Кръщението всеки вярващ е призован към нов живот и да направи тази изповед на вярата своя собствена, заедно с братята си.

Вярата е дар от Бога, но е и дълбоко свободен и човешки акт. Катехизисът на Католическата църква казва толкова ясно: „Вярването е възможно само чрез благодатта и вътрешната помощ на Светия Дух. Но не по-малко вярно е, че вярването е автентично човешко действие… което не противоречи нито на човешката свобода, нито на човешкия разум” (№ 154). Наистина, то ги въвлича и ги издига в залог за живот, който е като изселване, тоест излизане от самите нас, от собствените ни сигурност, от собствената ни умствена рамка, за да се поверим на действието на Бог, който посочва за нас неговият начин да постигнем истинска свобода, нашата човешка идентичност, истинска радост на сърцето, мир с всички. Да вярваш означава да се повериш с пълна свобода и радост на Божия провиден план за историята, както направи патриарх Авраам, както направи Мария от Назарет. Следователно вярата е съгласие, с което нашият ум и нашето сърце казват своето „да“ на Бог, изповядвайки, че Исус е Господ. И това „да“ преобразява живота, разгръща пътя към пълнотата на смисъла, като по този начин го прави нов, богат на радост и надежда.

Скъпи приятели, нашето време се нуждае от християни, които са били обхванати от Христос, които растат във вярата чрез познаването на Светото писание и тайнствата. Хора, които са като че ли отворена книга, която разказва за опита на новия живот в Духа, за присъствието на този Бог, който ни подкрепя по пътя ни и ни отваря за вечен живот. Много благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 24 октомври 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.