Генерални Аудиенции

Гласът на Църквата

6 май 1964 – Папа Павел VI

Гласът на Църквата

 

Пътуването до Рим, посещението на гробовете на апостолите Петър и Павел, аудиенцията при папата, според нас, са за внимателния пътешественик, за замисления поклонник, за молещия се верен, много стимулиращи причини да проникнат в смисъла на Вечния град и да събере сред многото уроци този за Църквата, за Католическата църква, за Църквата на Христос. Всичко говори за нея в Рим, въпреки че много други неща заслужават интерес. Но думата за св. Църква си остава според нас най-значимата. Всеки, който дойде в Рим без да чуе, без да се вслуша в този глас на Църквата, би бил глух за най-силната и най-дълбока нотка на нейния възвишен език.

Историята на Църквата говори тук: кой не я чува? Тук говори доктрината на Църквата: кой може да пренебрегне, че в Рим има катедра, която учи света? Тук Църквата проявява добре познатите си характеристики повече отколкото другаде, защото точно тук Църквата се проявява в своето централно единство, в своята универсална съборност, в своето апостолско произлизане, в своето богатство на святост, както в усилието, което трябва да бъде постигнато, така и в неговият триумф да бъде постигнат и празнуван. Това е най-лесният феномен за наблюдение.

Но има и други аспекти на Църквата, които могат да бъдат открити тук от онези, които имат отворено и интелигентно око на духа. Съвсем лесно е, например, да осъзнаем в Рим, че Църквата е едновременно човешка и тайнствена, както и тяло, обитавано от душа; може да се види в неговата много древна и много модерна дефиниция на мистичното тяло.

По този начин е още по-лесно да се види в Рим красивият общностен аспект на Църквата, тоест братството и равенството на всички нейни деца, точно както йерархичният и величествен аспект на Църквата е очевиден в Рим, който ни представя различни функционалност на членовете на една и съща общност: «Какво би било, пише св. Павел, ако всички части (на Църквата) бяха един член, къде би било тялото? Но сега имаме много членове (различни, които съставляват) едно тяло“ (1 Кор. 12, 19-20); и тук, в Рим, йерархията на Църквата има своя глава, папата, от когото целият йерархичен ред черпи своята последователност и своята хармония. Друга тема, може би по-трудна и сложна, но не по-малко красива, се предлага на медитацията на гражданина и поклонника в Рим чрез привлекателната трудност да се измери видимият аспект на Църквата, който тук е изведен до най-високото си ниво (където някога чувствителният израз на християнската религия: организацията, изкуството, литургията, словото, намира еднаква пълнота, както в Рим?), с невидимия аспект на самата Църква, който невидим аспект също е провъзгласен тук, всъщност генериран от самата мисия на Църквата, която учи Христовата истина и разпределя Христовата благодат („plenum gratiae et veritatis“, помните ли Евангелието на св. Йоан? 1, 14); и той не знае; тя не може да проследи границите на истината и благодатта, известни само на Божието око: изключително конкретна и изключително духовна, Църквата тук отново представя лицето си, точно, да, но излъчващо красота и тайнство.

Мили деца, всички правете снимки днес. Всеки иска да замрази образа на видяното и едва ли не да го поправи и винаги да го носи със себе си. Опитайте се да създадете на екрана, напрегната, ясна и спокойна, снимката на католическия Рим на душата, снимката на Църквата на Христос, чийто прекрасен център е в Рим: не знаем дали ще успеете, но знаем че интересът към визията, която ще се опитате да поправите и носите със себе си, ще бъде такъв, че да ви остави омагьосан от възхищение, а ако е волята и от любов за целия ви живот. Това е желанието, което ви пожелаваме и което потвърждаваме с нашата апостолска благословия.

 

Папа Павел VI

Генерална аудиенция

Базилика Свети Петър, сряда, 6 май 1964 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.