библия за младежи - Старият Завет - Създаването на света и патриарсите

Глад

Историята на Спасението

Глад

Йосиф засели баща си и братята си в Египетската земя. Както бе заповядал фараонът, предаде им във владение една от най-плодородните области – Раамсес. Той доставяше храна на баща си и братята си, и на целия си бащин дом според нуждите на всяко семейство.

Гладът се бе усилил твърде много по цялата земя и житото не достигаше. Изнемощя от глад както Ханаанската, така и Египетската земя. Продавайки жито, Йосиф събра всичкото сребро, което се намираше по двете земи, и го внесе в дома на фараона.

След време се привърши среброто и в Египет, и в Ханаан. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казаха:

„Дай ни хляб! Защо да умираме пред очите ти, като нямаме повече сребро?“ Йосиф отговори: „Докарвайте добитъка си. Щом сте свършили среброто си, ще ви давам хляб срещу него.“

И започнаха да докарват добитъка си при Йосиф. Той им даваше жито срещу коне, стада от дребен и едър добитък и срещу осли. Достави им хляб през онази година в замяна на целия им добитък.

Като измина една година, дойдоха при него и му рекоха:

„Няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, а и целият добитък принадлежи на нашия господар. Вече не ни остана нищо освен телата и земите ни.

Защо да погинем пред очите ти? Купи нас и земите ни срещу жито. Ще бъдем роби на фараона заедно със земите си. Дай ни семе, за да останем живи и да не умрем, а и земята да не запустее.“

Така Йосиф купи цялата Египетска земя за фараона. Всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше.

Земята стана собственост на фараона. И той пороби народа от единия край на Египет до другия. Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си.

Йосиф каза на народа:

„Купих и вас, и земята ви за фараона. Ето ви семе да засеете земята. Но по време на жътва давайте на фараона всяка пета част. Четири части ще остават за вас за засяване на нивите, за прехрана на семействата ви и на ония, които са в домовете ви.“

Те му отвърнаха: „Ти ни спаси живота. Нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби на фараона.“

И постанови Йосиф закон в Египетската земя, който важи и до днес – всяка пета част да се дава на фараона с изключение на земята на жреците, която не принадлежи на фараона.

Яков живя в Египетската земя седемнадесет години. Така годините на живота му станаха сто четиридесет и седем. Дойде време да умре Израил. Повика сина си Йосиф и му рече:

„Ако съм намерил благоволение пред очите ти, сложи ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда и няма да ме погребеш в Египет, а при отците ми! Ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница.“

Йосиф отговори: „Ще постъпя според думата ти.“

„Закълни ми се!“ – рече Яков.

И той му се закле. Тогава Израил се поклони на върха на жезъла му.

След това рече на Йосиф: „Аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на нашите отци. От земята, която взех с меч и лък от аморейците, давам на тебе един дял повече, отколкото на братята ти.“

Яков повика синовете си:

„Съберете се вие, синове на Израил, за да ви кажа какво ще се случи с вас занапред!

Съберете се и послушайте баща си!“

Яков, наречен от Бог Израил, пророкувал на своите синове, че от тях ще излязат дванадесет Израилеви рода. Поред съветвал всеки от тях – Рувим, Симеон, Левий, Юда, Завулон, Исахар, Дан, Гад, Асир, Нефталим, Йосиф и Вениамин. Пророкувал, че родът на Юда ще бъде благословен между всички и всички ще му се покланят. И благословил всеки поотделно.

И свърши Яков завещанието към синовете си. Простря нозе на постелята, почина и се прибра при своите предци.

Йосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува. И заповяда на своите слуги да се балсамира баща му. Лекарите балсамираха Израил. Това продължи четиридесет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране.

Египтяните оплакваха Израил седемдесет дена.

И когато изминаха дните за жалейка, Йосиф рече на фараоновите придворни:

„Ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона, че моят баща ме закле да го погреба в Ханаанската земя, в гроба, който сам е изкопал. Сега бих искал да отида да погреба баща си и ще се върна.“

Фараонът отговори: „Иди да погребеш баща си, както те е заклел.“

 

Йосиф погребва своя баща

Тогава Йосиф тръгна да изпълни бащината си заръка. С него бяха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, цялото семейство на Йосиф, братята му и бащиното му потомство. Само децата и дребния и едрия добитък оставиха в земята Гесем. С Йосиф потеглиха колесници и конници, така че дружината беше твърде голяма.

Дойдоха до Горен-хаатад при Йордан. Там оплакваха Яков с голям и силен плач. Йосиф оплаква баща си седем дена.

И сториха синовете на Яков така, както им бе заповядал. Отнесоха тялото му в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпела, при Мамре.

След това Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и всички, които бяха ходили да погребат баща му.

След смъртта на баща им братята си казаха: „Ами ако Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за злото, което му сторихме?“

Затова те пратиха да съобщят на Йосиф:

„Баща ти преди смъртта си ни завеща да ти кажем: „Прости на братята си вината и греха им, задето ти сториха зло.“

Сега прости вината на слугите на бащиния ти Бог.“

Йосиф се разплака, докато му говореха това. После дойдоха и братята му, паднаха по очи и му казаха: „Ето, твои роби сме!“

Но Йосиф им отговори:

„Не бойте се, понеже аз се страхувам от Бог! Ето, вие кроихте зло против мене. Но Бог обърна злото в добро, за да се сбъдне настоящето и да се запази животът на много хора. Не бойте се! Аз ще храня вас и децата ви.“

И ги успокои, понеже им говореше от сърце.

 

Смъртта на Йосиф

Йосиф остана в Египет заедно с бащиното си потомство. Живя сто и десет години. И дочака деца от сина си Ефрем до трето коляно. А синовете на Махир, син на Манаси, израснаха на коленете му. Накрая Йосиф каза на братята си:

„Аз умирам. Но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от Египет в земята, за която се кле на Авраам, Исаак и Яков.“

И закле Йосиф Израилевите синове, казвайки: „Когато Бог ви споходи, изнесете костите ми оттука.“

Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.