Генерални Аудиенции

В християнската духовност честното регулиране на раждаемостта

14 ноември 1984 – Папа Йоан Павел II

В християнската духовност честното регулиране на раждаемостта

 

  1. В светлината на енцикликата Humanae Vitae основният елемент на брачната духовност е любовта, излята в сърцата на съпрузите като дар на Светия Дух (срв. Рим. 5:5). Съпрузите получават този дар в тайнството заедно с определено „освещение“. Любовта се съединява със съпружеското целомъдрие, което, проявявайки се като въздържание, осъществява вътрешния ред на брачното съжителство.

Целомъдрието е живот в реда на сърцето. Този ред позволява развитието на „афективни прояви“ в тяхната собствена пропорция и значение. По този начин съпружеската чистота се потвърждава и като „живот на Духа“ (вж. Гал. 5, 25), според израза на св. Павел. Апостолът е имал предвид не само иманентните енергии на човешкия дух, но преди всичко освещаващото влияние на Светия Дух и неговите особени дарби.

  1. Целомъдрието следователно е в центъра на брачната духовност, не само като морална добродетел (формирана от любов), но и като добродетел, свързана с дарбите на Светия Дух – преди всичко с дара на уважение към това, което идва от Бог („donum pietatis“). Този дар е в съзнанието на автора на Посланието до ефесяните, когато увещава съпрузите да бъдат „покорни един на друг от страх от Христос“ (Еф. 5:21). Следователно вътрешният ред на брачното съжителство, който позволява на „афективните прояви“ да се развиват според тяхната правилна пропорция и значение, е плод не само на добродетелта, в която съпрузите се упражняват, но и на даровете на Светия Дух, с който си сътрудничат.

Енцикликата Humanae Vitae в някои пасажи от текста (по-специално 21; 26), занимаващи се със специфичен брачен аскетизъм, тоест ангажиментът да се придобие добродетелта на любовта, целомъдрието и въздържанието, говори косвено за дарбите на Светия Дух, към които съпрузите стават чувствителни, когато узреят в добродетелта.

  1. Това съответства на призванието на човека към брака. Онези „двама“, които – според най-стария израз на Библията – „ще бъдат една плът“ (Битие 2, 24), не могат да осъществят този съюз на ниво лица („communio personarum“), ако не чрез идващи сили от духа, и именно от Светия Дух, който пречиства, оживотворява, укрепва и усъвършенства силите на човешкия дух. „Духът е, Който дава живот, плътта не е полезна“ (Йоан 6, 63).

Оказва се, че същностните черти на брачната духовност са „отначало” вписани в библейската истина за брака. Тази духовност също е „от самото начало” отворена за даровете на Светия Дух. Ако енцикликата Humanae Vitae призовава съпрузите към „постоянна молитва“ и към живот на тайнството (като казва: „нека черпят преди всичко от Евхаристията източника на благодатта и милосърдието“; „нека прибягват със смирено постоянство към Божията милост, която се дарява в тайнството на покаянието”, Павел VI, Humanae Vitae, 25), прави това, като има предвид Духа, който „животворя” (2 Кор 3, 6).

  1. Даровете на Светия Дух, и по-специално дарът на уважение към това, което е свято, изглежда имат основно значение тук. Всъщност този дар поддържа и развива у съпрузите особена чувствителност към всичко, което в тяхното призвание и съвместно съществуване носи знака на мистерията на сътворението и изкуплението: към всичко, което е сътворено отражение на мъдростта и любовта на Бога изглежда въвежда мъжа и жената по особено дълбок начин в уважение към двете неразделни значения на брачния акт, за които говори енцикликата (Humanae Vitae, 12) във връзка с тайнството на брака. Уважението към двете значения на брачния акт може да се развие напълно само въз основа на дълбокото позоваване на личното достойнство на това, което в човешката личност е вътрешно присъщо на мъжествеността и женствеността, и неразделно по отношение на личното достойнство на новия живот, които могат да възникнат от брачния съюз на мъжа и жената. Дарът на уважение към сътвореното от Бога се изразява именно в това позоваване.

  2. Уважението към двойното значение на съпружеския акт в брака, което произтича от дара на уважение към Божието творение, се проявява и като спасителен страх: страх от счупване или унижаване на това, което носи в себе си знака на божествената мистерия на сътворението и изкупление. Авторът на Посланието до ефесяните говори именно за този страх: „Покорявайте се един на друг от страх от Христос“ (Еф. 5:21).

Ако този спасителен страх се свързва непосредствено с „отрицателната“ функция на въздържанието (т.е. съпротивата срещу похотта на плътта), той също се проявява – и то във все по-голяма степен, когато тази добродетел узрява – като чувствителност, пълна с преклонение пред съществени ценности на брачния съюз: за „двете значения на брачния акт (или, казано на езика на предишните анализи, за вътрешната истина на взаимния „език на тялото“).

Въз основа на дълбокото позоваване на тези две съществени ценности, това, което означава съюзът на съпрузите, е хармонизирано в темата с това, което означава отговорно бащинство и майчинство. Дарът на уважение към това, което е създадено от Бога, гарантира, че очевидното „противоречие“ в тази сфера изчезва и трудностите, произтичащи от похотта, постепенно се преодоляват, благодарение на зрелостта на добродетелта и силата на дара на Светия Дух.

  1. Ако се отнася до проблема с така нареченото периодично въздържание (т.е. използването на „естествени методи“), дарът на уважение към Божието дело помага по принцип да се примири човешкото достойнство с „естествените ритми на плодородието“, тоест с биологичното измерение на женствеността и мъжествеността на съпрузите; измерение, което също има свое собствено значение за истинността на взаимния „език на тялото“ в брачното съжителство.

По този начин дори това, което – не толкова в библейския, но дори и в „биологичния“ смисъл – се отнася до „съпружеския съюз на тялото“, намира своята човешки зряла форма благодарение на живота „по дух“.

Цялата практика на честно регулиране на раждаемостта, толкова тясно свързана с отговорното бащинство и майчинство, е част от християнската брачна и семейна духовност; и само като живее „според Духа” става вътрешно истинско и автентично.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 14 ноември 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.