Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

В училище на Исуса

 

 1.       И Словото стана плът…

 По различен начин говореше Бог към хората от началото. Но човекът заради своите страсти и грешни наклонности все по-малко го разбираше. Колкото по- нататък, толкова повече човек изгубваше правилен смисъл на това, което произхождаше от устните на Бога.

За това Той прати на света своето Слово и то стана Тяло, стана човек, за да можем да го видим и слушаме и за да можем до него да се допираме.

Бог се въплъти, за да стане по-разбираем. След трийсет години въплътното Слово Божие отиваше обратно към Отец, Исус се издигна в небето. Тогава остави и Той своето Слово в устните на определени разяснители. Остави го и в книгите на Евангелието.

Обаче с времето пак стават неразбираеми и разяснители, и Евангелието при всичката си обикновеност и ясност.

И налага се ново въпълтение…

И слово на Слово трябва да стане тяло…

Виж я, това е наша задача – да осъществим въпълетението на Евангелието. Така да живеем според него, за да го лесно разберат гледайки ни и тези, които не го разбират, когато го четат…

Обаче, как да го осъществим ако не го познаваме добре?

 

2.       Така Бог обикна света…

 Бог обикна хората и за това стана подобен на тях – той стана човек. Тъй като любовта сближава…

От любов Той остави небето и дойде да живее в обора.

Бяха му послушни ветрове и морета и Той сам се подчиняваше на жена – работна домакиня и мъжа дърводелец.

Знаеше да нахрани 5 000 мъже с пет хляба и две риби и Той се хранеше от работата на своите ръце.

Притежаваше мощ от нищо да изгради света, да го унищожи и отново да го изгради, и все пак и Той изтриваше изпотено чело с мазолеста длан.

Той беше Цар в най-пълен смисъл на думата и беше толкова беден, че можеше да каже за себе си: „Лисиците имат свои леговища и птиците – гнезда обаче Син на човек няма къде главата си да подслони.“

Излекуваше болните, сам своите рани не лекуваше, нито се съпротивлява на болката.

Брат и сестра, избройте крачките, които направи Бог, за да ви се доближи…

И след това избройте и своите… Не отстъпвай пред него…

Нито не стой на мястото…

Предвижи се със смелост напред и отвори обятието си…

Така подсказва любовта.

 

3.       Мярката на любов е любов без мярка

 Бог обичаше хората и неговата любов беше по-силна от всичките грехове заедно. За това и щом ненавиждаше греха, грешния винаги обичаше. – Прокълна безплодна смокиня, но хората без дела не проклинаше. С търпение очакваше времето на техните плодове. – Осъди прелюбодеяние, обаче блудницата защити. И когато последният от хората плюеше на неговото Свето лице, не го е убил, макар че от неговата десница получава и гърмотевицата смъртоносна сила. – И пирон, който в негова длан забиха не го вадеше и не хвърлеше по този, който вървеше около кръста, поклащаше главата си и му се подиграваше. Обратно – той прощаваше на всички, които му причиняваха болка. Молеше се за тези, които му се подиграваха. Понеже Той всички обичаше, до края ги обичаше.

И да стане неговата любов чак неразбираема, влезна на края на дума на свещеника в парче хляб и в капка ви- но. За да остане с нас като храна и питие на нашите души.

Виж, неразгадаема пропаст на себепожертвуване! Виж, абсолютна величина на любовта…

Ти благодари ли понякога на него за това? За това, че Той по-силно те е обикнал, отколкото ти го обиждаше?

Ако не, направи това сега.

 

4.       Витлеем – къща на хляб

 Витлеемският обор, преди раждането на Исуса е подходяща картина на моето сърце преди Светото причастие.

Хлад, тъмно, празно…

Обора след раждането на Исус пък показва как тряб ва да изглежда моето сърце след идването на Исуса.

Такова трябва да бъде – пълно с радост, ясност, светлина и с хора…

И до това последното – хората особено се отнася. Исус да не остава в моето сърце самичък, за да дойдат при него хората, вратите на моето витлеемско оборче  да останат постоянно напълно отворени за всеки. От своята любов да не отхвърлям никой – нито бедни пастири, нито възвишени богати царе – всичките да обичам. Какво противоречие е това – да приема и по- срещна Исус и веднага да заключа вратите пред моите братя и сестри…

Странни и пусти са Яслите без пастирите и недостатъчни без царете.

Да си запомним: Ако в нашето сърце няма достатъчно място за всичките хора, тясно е и за самия Исус. Няма тук да издържи дълго. От такива тесни ясли  много скоро ще се изсели.

Намерение:

Ще принеса дело на любовта към ближния като благодарност за Светото причастие.

 

5.       Трима царе

 Ако тримата мъдреци – като астрономи са щели да наблюдават небосклона само така немарливо, нямало е да забележат онази особена звезда, която е изгряла през време на раждането на Христос на Изтока.

Трябвало е да имат широко отворени очи за наблюдаване на създадените неща.

И личи, че не са се успокоявали само с повърхност- та. Търсили са веднага причината на това явление.

И когато узнават, че това е звезда на новия цар, не съжаляват за труда си, отправят се по пътя към неиз- вестни за тях краища…

Те са видели звезда на изток и за това са дошли във Витлеем.

Да, така правят всички истински научни, всички същински учени.

Такъв е техният път; от последствие към причината, от сътворение към Сътворител.

Наука, тази същинска наука привежда винаги към яслите и принуждава да се стои на колене…

Не се страхувай – както по-някои, че малко ще вярваш, ако много ще научиш.

Обратното е истината.

Вярата и истинската наука винаги са били добри сестри и никога не са се карали.

Думата невярващ нека винаги да ти звучи, както думата незнаещ.

Намерение:

По-голяма последователност в учението.

 

6.       Пример във всичко

 Исус младенец – мой идеал и пример във всичко. Нима и в това своеволно отклонение, в тази непослушност, която е извършил като дванайсетгодишен Исус на поклонението в Йерусалим?

Да, и в това!

Когато Бог ме вика в своята служба, мога със сме- лост да кимна на баща си и майка си и да кажа при сбогуването „С Богом“!

Те ще имат болка. С плач ще искат да ме върнат обратно към себе си – както Мария и Йосиф. Обаче трябва да остана силен, да потисна сълзите, да повдигна челото и да кажа с Исус: „Не знаете ли, че трябва да бъда в това, което е на моя Татко?“ (Ср. Лк 2, 41-50.)

Само не се страхувай!

Тази твърдост към родителите е по-висока степен на любов към Бога.

Тази непослушност към хората е най-хубавото доказателство на послушанието към Господа.

Молитва:

Исусе, бъди пример на мене във всичко и дай сила ако ще трябва да бъда така свето непослушен, както беше Ти в храма. Амин.

 

7.       Исус в пустинята

 Изкушението в пустинята е класически пример на дяволско изкушение.

Тук ясно личи какво иска и какво цели лошият дух, когато се доближава към нас със своите примамки.

Обърни внимание на неговото последно нахално:

„Падни на лице и поклони ми се!“

Ето това би искал сатана – да те събори на колене – и себе си да постави пред тебе вместо Бог…

Той би искал да обърне всичката ти ненавист против Бог и всичката ти любов да насочи към себе си, така  Бог да стане за тебе сатана и сатана да стане за  тебе Бог.

Чувстваш, че това е ужасно?

Разбираш ли какво означава да се поддадеш на изкушението?

И виждаш в това колко ужасно обиждаш Бог когато от време на време и ти сам ставаш оръдие в ръцете на цар на тъмнината, когато със своите думи или лош пример приканваш и другите към злото?

Когато се доближи изкушител, погледни с презре- ние и кажи с Исуса на него: „Махни се, сатана.“ И после в сърцето си повтори за себе си:

„Само на Господа Бога ще се покланяш и на него единствен Божия почит ще даваш.“

 

8.       Приятел на митничарите и грешници

 Исус е бил приятел на несправедливите и грешниците. – Ние сме приятели на грях и мито. – Това е принципална разлика!

Исус нарежда греха да се ненавижда при какъвто и да е човек и да се обича грешният дори и греховете му да са, колкото света големи. И това е голямо изкуство да се знае, да се прави разлика.

Ние обикновено ако ненавиждаме греха, пренасяме своята омраза и към грешния. И пак ако обикнем грешника, започваме да обичаме и неговия грях.

Грешка, съдбоносна грешка! – Това не е християнско, защото не е Христово!

Помисли хубаво върху тази скъпоценна и много- значителна черта, която ни помагат да открием в Исуса именно неговите непримирими врагове.

Намерение:

Своята омраза към греха ще проявя с това, че днес ще обикна грешниците – защото ако не обичам грешниците това също е грях.

 

9.       Продавачи в храма

 Представи си в онзи миг Исус, когато той е влезнал в храма и пламнал с Божия гняв заради осквернение на Светото място.

Неговият поглед вдъхва ужас и ремъков бич създава рани на всичките страни… Четирикрачни маси и четирикрачни животни се движат от местата си, за да способстват съвършен хаос в околността и в главата на тези, които не различават храма от пазара.

„Моят дом е дом на молитвата и вие направихте от него…“

Молитва:

Господи Исусе Христе, не би ли могъл да направиш такава света глъчка от време на време и в нашето неделно събрание? Не би ли могъл да изпопреобърнеш пейки и столове на тези, които са дошли да търгуват с Бог и с хората?

Защото – за да кажа истината – понякои, когато се молят, казват на Бога: Ако ще ми дадеш това и това ще ти дам това и онова. – И това е търговия! – Другите пък вместо молитвата мислят върху това какво ще купят, какво ще продадат, как ще се устроят. И това е също търговия. И това е също оскверняване на Твоя дом.

Повикай в техните души със божествен глас: „Моят дом е дом на молитвата“… и изгони търговците. Амин.

 

 10.    Блажени бедните по дух

 Трудно е да влезне богаташ в царството небесно… Блажени са бедните – бедните по дух, защото нито богатството, нито бедността не е в джоба…

И богатството и бедността са в сърцето, в душата… Ако имаш богат джоб, но сърцето ти е бедно, щастлив си, радвай се в надежда на небесното царство… Обаче, горко ако имаш празен джоб, но при това имаш в сърцето, в душата над сто лакоми мечти, над сто привързвания към златния смет на този свят. В този случай ти си двукратно нещастен – защото си клетник и богаташ едновременно; умираш от глад и все пак принадлежиш към тези, за които Исус е казал; по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богаташ да влезне през небесната порта… Бог иска сърцето ни да е свободно, празно; за него да има в него винаги достатъчно място… за да могат там да се поместят и хората, всичките хора без изключение.

Това е причина, поради която той е съобщил на хълма първото блаженство, което е Божият вик, неговото желание по нашето сърце, по нашата любов.

Блажени са тези, които ще бъдат послушни, защото тяхно е небесното царство.

Намерение:

Днес ще прегледам целия свой инвентар и ще питам себе си при всяко парче, дали имам желание да се от- кажа от него и да го подаря от любовта към Бога на някой от ближните си. Дали имам желание да скъсам, например срещи с милите ми личности или мои любими грешки – тъй като и това се пада под понятието – бедност.

 

11.   Блажени кротките…

 … които не с шумни дебати обаче с тиха работа доказват, че разбраха Евангелието.

… които вместо своите изисквания дават на другите да почувстват любовта.

Болката изразяват с търпеливо мълчание – радост с тиха усмивка.

Те са като чаша чак до края напълнена със сладката течност – хвърли в нея каквото искаш, макар и обида – винаги ще падне през края няколко капчици от тяхната добрина…

Такива са кротките, които обича Исус. Такъв е Исус, който обичат кротките.

Доброто направи малко шум и шум направи малко от доброто.

За това Те моля, Исусе, кротък и покорен със сърце- то си, направи моето сърце според Твоето сърце. Амин.

Намерение:

Първата неприятност, с която днес ще се срещна, ще посрещна тихо, с усмивка.

 

12.    Блажени скърбещите…

 Светът говори: Блажени, които се смеят.

Исус стои на хълма и съобщава: „Блажени скърбещите…“

Вярвам на Исуса, обаче не ми се иска да плача – нямам защо.

Мисля, че няма да закриваш сълзите ако по-добре познаваш себе си и ако по-добре познаваш Бог.  Моли се със светия грешник Августин: „Noverim te, noverim me – да познавам Тебе и да познавам себе!“

Ако бихме знаели кои сме ние и кой е Бог, бихме знаели и какво са сълзите. Бихме плакали.

  • От части от мъка, че толкова пъти ние го обидихме…

  • От части от радост, че всеки път Той великодушно ни прощаваше…

Нека не казваме, че нямаме защо да плачем…

Намерение:

Днес при утринни и вечерни молитви ще обърна по- голямо внимание на искрен жал над греховете.

 

13.   Блажени, които гладуват и жадуват за справедливостта…

 Гладът е голям враг. И най-смелите се страхуват от него.

Гладът е лош. И тези най-търпеливите всекидневно го от себе си гонят.

Никой не го обича.

Исус стои на хълма и вика: Блажени са, които гладуват – които гладуват за справедливостта, за светостта.

Блажени са, които усещат недостиг на личната светост така често и така неприятно като глад.

Блажени, на които редовно се връща в сърцето болка за своите несъвършенства, както се връща глад в стомаха.

Блажени, които още не са се свързали с договор за ненападателност със своите грешки, както мнозина от нас.

Ако след два – три слабо организирани удари не успяхме да спечелим срещу своята гордост или да укротим сладострастието и да се предпазим от мързеливост, тогава сме малодушни и хвърляме оръжие… Грешка.

Забравяме, че нашето съвършенство не е в това да го постигнем, а в постоянно постигане – в този отново и отново подновяващ се глад за светост.

„Блажени са, които гладуват…“

Намерение:

Като доказателство, че мисля сериозно за свето съвършенство, веднага ще направя едно себеотрицание.

 

14.   Блажени милостивите…

 Твърд съм, малко снизходителен, немилостив към другите.

Защо?

Най-напред за това, че прекалено съм снизходителен и добър към себе си.

Няма да си прощавам толкова ако най-после реша честно да се хвърля в атака поне срещу една от своите грешки. Пак ще имам възможност да се уверя със собствения опит че човекът е слаб. Колко лесно е да падне и колко е трудно да се повдигне…

Това ще ме води към познанието, че падащ брат, сестра се нуждаят от моето ободрение, моята помощ, а не от моят съд.

Обаче аз много обичам себе си – обичам себе си такъв какъвто съм, и с грешките, с  които не се  карам. И така ми липсва единствен случай, единствена възможност да позная човешкото безсилие и за това ми липсва и милостта, снизходителност към падащите…

Брат, сестра ако това признание е истинско и в твоите устни, знай, че принадлежиш към тях, за които  Исус казва: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.“

Молитва:

Боже, бъди милостив с мен грешния!

 Намерение:

Днес с немилосърдие ще нападна себе си, своята главна грешка, за да се науча на милосърдието към другите.

 

15.    Блажени чистите по сърце…

 Да излезем на кръстопътя и да срещнем освен грешниците и светците – и ще намерим между греховете и добродетелите. И ще намерим между добродетелите и чистотата.

Благодарение на Бога още и днес във века на откри- ти чисти колене – обаче нечисти, упорито затворени сърца има героичните девствени и съпружески души. Те великодушно дадоха на себе си задача да пазят в се- бе си ангелска добродетел, за да не изчезне из света напълно. – Още и днес има живи доказателства, че е възможно да се живее чисто, когато младите и старите се хвърлят в калта с вика на победените: „Това не може да се издържи!“

Вие героични души, стойте само крепко, вие сте за нас пример, ние гледаме към вас със стремежа да станем подобни на вас в девствеността или в съпружеската чистота. Знаем вашата бяла одежда има червена под- плата, червена както е кръвта на вашето умъртвяване и на вашите себеотрицания. Обаче нас не ни разубеждава това нито плаши; защото всичко голямо и красиво се ражда от пот и от кръв.

И това знаем, че Исус е добър, обаче блаженството все пак на никой даром няма да присвои.

Намерение:

Има случаи, които биха искали да ме направят слаб в това нещо. Ако мога да намаля техния брой; ако не мога, ще моля в тях Пречиста Дева за помощ.

 

16.    Блажени са гонените заради справедливостта…

 Млад християнин в жар на възхищението предприема своя пръв полет във височината. След кратко време се измори и долетя между приятелите си с такава жалба:

  • Дадох на хората любов, те ми върнаха неблагодарност.

  • Обърнах внимание на тях и те ми се отплатиха със съвършена забрава.

  • Бях услужлив и учтив и отблъснаха ме.

  • Исках да бъда последователен, издръжлив и казаха ми: „Ти си инатчия!“

  • Исках да бъда честен, искрен и излезнах за подигравка.

  • Стремих се да бъда полезен, изключиха ме.

  • Единственият ми стремеж беше да стана добър, намразиха ме. Затова свършвам своята молитва с убеждението, че не се рентира да бъдеш добър.

Брат, сестра – истината; не се рентира. Да бъдеш добър не се рентира ако всичко свършва със земния живот.

Обаче, ако след това земно пътуване започва нов живот, тогава истината е това, каквото казва Исус:

„Блажени са гонените заради справедливостта – които понасят гонение заради своята добрина.“

Намерение:

Ще си припомня днес думите на св. Павел: „Страданията на сегашното време не са достойни за онази слава, която ще ни се появи.“

 

17.   Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас…

 Като въведение в живота на Исуса стои предсказа- ние на Симеона: „Ето, Този е установен в знак, на който ще се противоречи!“

И като заключение неговите собствени думи: „Мен ме гониха и вас ще гонят!“

Гонението е съдба на всичките справедливи…

И против Исус правят атака от първия миг чак досега. Ирод постоянно живее и Нероне умира.

Ако ще се поставиш към Исус, ако се държиш при него, ако ще стоиш в неговата близост, при неговото рамо, не се учудвай, че ще получиш от време на време някой от ударите…

И колкото по-близо ти си до Прицела, толкова по- вече удари ще получиш.

Обаче слушай как Исус ти повтаря след всеки удар; след всяка лоша дума изтърпяна зареди него: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и всичко лошо, лъжли- во говорят против вас; радвайте се и веселете се, защо- то голяма е наградата ви на небесата.“ (Ср. Мт 5, 11-12.)

Намерение:

Изследвам себе си дали прекалено не се крия за това, че съм католик, дали прекалено не се отдалечавам от Исуса, за да избегна някой от ударите.

Заедно в борба, заедно в слава. Амин.

 

18.    Ако няма да станете като малките…

 Има между нас такива, които както самите казват – дълго търсиха истината, с която биха управлявали своя живот. При това търсене имаха чудновато щастие; макар че истината за живота е само една. Те намериха наведнъж повече.

Можеха тогава да си изберат.

И избраха си. Разбира се – най-лесната, най-удобната, най-малко взискателната.

Избраха си и престанаха да търсят, престанаха да бъдат любопитни и да се интересуват. Навярно от страх, че трябва да променят живота си ако случайно намерят друга истина!

За това вече не се интересуват нито от книгите, нито от разговорите. Нито искат да бъдат като дечица, които постоянно разпитват: „За какво е това? Защо? Как?“

Обаче и на тези нелюбопитни беше казано: „Nisi efficiamini sicut parvuli… – Ако няма да станете като малките, няма да влезнете в небесното царство.“

Въпрос:

Тези думи дали не отговарят поне малко и за мене? Дали и аз пренебрегвам религиозно учене и духовно четене за това, че няма в мене желание и воля да променям живота си и да го уреждам според позната Правда?

 Намерение:

Още днес ще си намеря хубава духовна книга и внимателно, всеки ден, поне пет минути ще чета от нея.

 

19.   Ако няма да станете като малките…

 Свойството на децата е да растат, да се развиват и усъвършенстват.

Обаче и на нас ни трябва да растем – вътрешно. Невъзможно е в духовния живот без вреда да стоим в една точка без напредък. Тук всяко спиране означава отстъпление.

Тези истини са много пъти и все пак недостатъчно повтаряни върху страниците на аскетични книги.

„Sempre meglio e sempre più. – Все по-хубаво и все повече.“ Това е лозунга и закона на съвършеността.

Нашето съвършенство е в постоянно усъвършенстване на себе си, в постоянен и упорит стремеж все повече да се доближи към предложения пример – към Исус Христос.

Трябва да растем, постоянно да растем като децата, защото и тук важи: „Nisi efficiamini – Ако няма да станете като малките, няма да влезнете в небесното царство.“

Обаче да не забравим това, какво казва религиозен Кемпенски: „Tantum progredies, quantum tibi ipsi vim intuleris. – Толкова ще напреднем, толкова ще пораснем, колкото насилие на себе си ще причиним.“

 

20.    Бъдете обикновени като гълъби

 Свети Франциск Салски беше направо влюбен в света простота-обикновеност.

Своето отношение към нея изразява така: „Не бих дал един гълъб за сто змии.“ С това иска да каже, че по- вече обича обикновеност от сто предпазливости.

И по-нататък се обяснява: „Не бих обичал змиешка мъдрост, ако не ми приказва Евангелието да я обичам.“

Едно място от неговите съчинения ни препоръчва тази добродетел със следващата картина:

„Обърнете внимание на гълъбица, която гнезди. Грижи се само и единствено за това да седи от сутринта до вечерта и от вечерта до сутринта и да стопля гнез- дото със собственото си тяло. Седи и не се движи. Грижата за храна за себе си и за всичко останало оставя в това време на гълъба.

О, света простота! Да няма повече цели, да няма повече грижи освен една: Да изпълнявам последователно и с любов своето задължение и всичко останало да оставя на Божия Гълъб.“

Бъдете обикновени като гълъби…

Намерение:

От време на време през деня ще направлявам всички свои дела към една цел.

 

21.   Бъдете обикновени като гълъби

 И втори пример из живота на гълъбите от св. Франциск Салски.

„Славеят има много вариации, много мелодии – за всеки случай.

Гълъбът има само една единствена. Радва ли се на съмващото щастие, тъгува ли вечерта над неговата ги- бел, винаги пее еднакво…“

Това е голямо изкуство да запазиш мир и равновесие в радостните и страдащите мигове, за всички случаи  да имаш само една песен  – тази,  която някога  е пеел героичния Йов: „Господ Бог е дал – Господ Бог е взел, нека да е похвалено неговото Свето Име…“

Намерение:

Днес ще си повтарям думите на Господа, с които ни препоръчва обикновеността и ще мисля при това на гълъбите на св. Франциск Салски.

 

22. и предпазливи като змии

 От доброто не е много.

Нито добрите хора са много. Те са в света малцинство. – Открай време е било така И ако не искат да

изчезнат, ако искат да устоят в неравна борба със злите, трябва да се управляват със змийска мъдрост, която ни препоръчва Евангелието.

Змията е отвратително от всеки преследвано, но може би за това предпазливо и мъдро животно.

Забележи как тихо и незабелязано върви по своите пътища. Ако я забелязват и нападнат, защищава се най- напред с бягство. Ако не може да бяга, крие главата си. Останалото тяло излага на ударите.

Исус ни казва: „Бъдете предпазливи като змии. – Когато вървите към своята цел, не  искайте прекалено да привличате вниманието. – Ако злите ви зненавиждат, ще ви гонят, ако е възможно избягвайте, спасете се с бягство.

Ако не е възможно да бягате, ако се наложи защита, защитете се като змия, защитете главата си – това е основното, същинското, защитете Божия живот в себе си. Всичко останало може заради това да изтърпи ударите

– и здравето на тялото и доброто име…

Въпрос:

Какво е отношението ми към тази днес така нужна добродетел?

 

23. и предпазливи като змии

 Да не казва, че е предпазлив този, който си обу нощни чехли и седна към печката, за да не му се случи нищо лошо.

Предпазливостта предполага дейност и то не каквато и да е.

Предпазливият може да бъде само този, който се движи, който смело скача срещу всеки ден и излиза от опасностите без злополука.

Когато Исус ни препоръчва предпазливост, непрямо ни препоръчва и активна дейност.

И щом препоръчва змийска предпазливост, препоръчва голяма дейност, змийско движение – и това движение е направо ужасно.

Ако искаме да извършваме добро, налага се да има- ме във висока степен тази добродетел, защото доброто има много врагове, много пречки.

Трябва да се знае да се подхлъзва, да се плъзга, да се увива. Налага се да се виждат всички отвори в ограда и да се познават всички слаби места на неприятелските укрепления.

Нека винаги да е предпазливост при тебе изкуството да вършим добро дълго време без злополука. И да не е удобно бягството в тихо място.

Предпазливи бъдете като змии…

 

24.    И неприятелите да обичаш

 „Чухте, че е било казано: ще обичаш своя приятел и ще мразиш своя враг, но аз ви казвам: обичайте и неприятелите си, правете добро на тези, които ви гонят, за да сте синове на своя Баща, който е на небесата. Той дава на своето слънце да излиза на добрите и злите и дава да вали на праведните и неправедните.

Защото ако обичате само тези, които вас ви обичат, каква заслуга имате?

Дали същото не правят и несправедливите? И ако само своите братя поздравявате, какво особено с това правите, същото дали не правят и езичниците?“ (Ср. Мт 5, 43-48.)

Най-подходящо допълнение към тези думи на Исуса ще бъде моето крепко решение да се различавам от езичниците с общността на любовта си, която прегръща и неприятел.

 

25.   Вие сте солта на земята

 „Цял свят е в злото“ – казва св. Йоан. „Totus mundus in maligne positus.“

Такъв е като Йов на бунище – само раняване, само циреи.

Християни, вие сте сол на света!

Когато някъде избухва зло на грях и почва да се разпространява неговата зараза, вашето място е там. – Не да се избегне, не да се бяга оттам. Да се скача в средата и да се влияе. Тъй като вие сте за това, за да пазите от загниване.

„Вие сте сол на света…“

Когато някъде живота е невкусен, отекчителен, отчаян, неприлично е да се бяга само зареди това, за да не си разваляте и вие настроението.

Ако вие избягате, кой ще даде вкуса? Та нали вие сте сол на света…

При това влияние обаче обърнете голямо внимание на себе си – защото ако солта изветрее с какво ще се осоли?

Все пак вие сте сол на света…

Брат, сестра, достатъчно ли осъзнаваме това Слово на Христос?

Щастие ако можем тук да си кажем: да!

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.