Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

РОДИЛ СЕ Е ОТ ДЕВА МАРИЯ

   

В училище на Дева Мария, майката на Исуса

 

1.       Мария в нашия живот

 За нас католиците е достатъчно почитта на Мария – струва се обаче, че в нас има все още малко от Нейния живот.

Дева Мария често гостува в нашите мисли и думи, но рядко се появява в нашите дела.

Навярно, красиво е да се сипва в свето възхищение към нея цяла гора лоретански суперлативи, да я поставим високо над себе си и в тиха покора да се размишлява за нейните предимства. Хубаво е да се чувства в душата искрено удивление и лицето ни да има руменина, че още толкова далеч сме от нея, че толкова малко подражаваме на нея…

Да, това е добро и красиво. Обаче е малко. На такъв евтин романтизъм е способен и порядъчен езичник.

Действителната душа подражаваща на Мария ще декламира Лоретанските литания с покорно очудване. Ще почувства нужда смело да се качва на хълма на Нейните хвалби – ще почувства нужда да се доближи до това, сама да стане по-чиста, по-мъдра, по-красива, по-свята.

Колкото по-дълго гледа такава душа на Мария, толкова повече предимства в нея намира и толкова повече грешки намира в себе си. Чувства че тази пропаст между себе си и нея трябва с нещо да преодолее. Ако с нищо друго, то поне със силно намерение и с крепко решение да промени живота си в насока на по-голямо подражание на Мария.

Брат, сестра, разбираме ли това?

Ако да, време е да оставим веднъж завинаги многобройната тълпа хленчещи християни, които изповядват пред Светата Дева своята покора: такъв съм окаян-беден, от всички най-лош – обаче пръста си не помръдват, за да станат по-добри.

Време е да излезнем от позиция на мариянските подмазвачи и да станем в колоната на нейните наследници.

Искрен поглед на Дева Мария, същинското уважение към нея води винаги към дела.

Ако ще ми капне от окото сълза на разкаяние, че толкова далеч съм от нея в живота си, трябва веднага да падне капка пот и от челото ми, съобщавайки моята добра воля, да се доближа по-близо до нея, да подражавам на нея.

Тези две капки са характеризиращи за тези, които Дева Мария искрено уважават и истински обичат.

Аз знам – много добре знам това, че никога няма да постигна тази височина, в която е тя. Аз знам, че ще остане за мен завинаги непостижим и недостигнат идеал – така ми казва покора.

Но и това добре го знам, че се налага повече да не се скитам на това равнище, където съм, че трябва да се издигна до нея, по-високо – така ми казва любовта, която равните или намира, или ги създава…

Ще бъде ли изкачването трудно?

Ако искаме да сме откровени, трябва да кажем: Да! За някои и невъзможно? – Не!

Нито лесно, нито невъзможно, трудно, но за всеки възможно. Защото Мария не е тук само като Дева, като пример, идеал стоящ втренчено във височината – а и като майка, помощница, към нас нежно се приклоняваща. Пример и същевременно и действително активна помощ при постигането му.

Брат, сестра, налага ли се да се говори още по-нататък? „Intelligenti pauca. – На разумния стига да се каже малко.“ За това мисля, че това кратко въведение е достатъчно, за да видим, че действително уважение на Дева Мария предполага нейното познание и последване.

 

2.       Непорочна

 Първата характеристика на Мария е нейната безгрешност, непорочност.

Тя е такава от тогава, от когато започна съществуването си и никога нито за миг не е изгубила тази украса. Това е нейното първо свойство и най-голямо предимство.

Това трябва да е и първият стремеж на всеки, който иска да живее по Мариянски, който иска на Нея поне малко да подражава; да се избави от грях, окончателно да се освободи от него с покаяние и от неговите следи със себеотрицание.

Не отива на подражател на Мария постоянно да пада; отива му да стои – да стои триумфално върху главата на този, който създава нашите падения.

Дяволът излиза на библейски сцени във вид на змия. В това е дълбоката символика и в това е голямото предупреждение: дяволът като змия. А змията прилича на въже, живо и ужасно движещо се въже, пълзящо постоянно до нашите нозе, винаги подготвено да ги обвие, свърже и да ни споходи падение точно там, където има най-много кал…

Дева Мария се явява в началото на човешката история като жена печално стояща на главата на змията.

Нито за нас няма друг път за подражанието на нея. Това е постоянна бдителност, енергично потъпкване на пълзящия цар на тъмнината – макар да бъдат красиви и елегантни неговите движения, неговите думи, обещания и привличания…

Мария е непорочна, без грях. Този, който иска да я почита и обича, трябва да бъде същия. Ако не заради слабостта още в действителност, то поне в постоянната мечта изразена с видими дела всекидневно, по сто пъти. Наследяване на Дева Мария тогава означава първо – постоянната борба за чистота, за своята безгрешност.

Брат, сестра, разбрахме ли?

Ако да, то нека искрено разпитване на съвестта ни покаже до колко ние сме поклонници на Непорочната.

 

3.       При Известяването

 Първото събитие от живота на Мария, което ни съобщава Евангелието е Известяването.

В нейното тихо място в Назарет идва небесен пратеник със заръка, че ще стане майка на очакван Спасител, и ще му се доближи до най-тясното отношение, тъй като кой е по-близък от майката?

И това означава край на нейното усамотение, край на скритостта.Това ще бъде от сега движение. Трябва да се вмести в най-голямата световна революция.

Защото този, който ще бъде, според Ангелското съобщение нейният син, ще бъде бунтовник, бунтовник на заспалите и сформализирани съвести; ще бъде обръщач на пазарски маси и учителски кафедри, ще бъде разрушител на семейства, защото заради него баща ще се постави против син, син против баща, майката против дъщеря и дъщерята против майката (ср. Лк 12, 52). Откъдето и да мине, ще има движение. Едните ще ги влече след него омразата, другите любовта.

Мария ще стане Майката на Миропомазания и то означава – според Исая – майката на осъдения на смърт, изверга на човечеството, на който последното място ще бъде мястото за екзекуции, единствена му одежда тази, която ще сплетат на неговото добито тяло струйки на собствена кръв и чужда плюнка…

Мария предчувства това – тъй като  пророчествата на Исая не и са неизвестни.

Обаче не се оправдава…

Когато узнава как ще стане това, послушно склони главата си и изказва свое: Fiat – Да.

Виж, нова красива черта, която трябва да премине  от Мария на нейните поклонници: радостно подчинение на Божията воля.

Това не е малко. Който иска да я има, за много неща трябва да се приготви.

Представи си, например, свои съсловни и религиозни задължения по време когато няма желание.

Представи си последователно спазване на всичките Десетте заповеди, без изключение на 6 и 9 заповед през време на силното изкушение. 1, 2, 3 през време на мизерия, 5 и 8 през време, когато те разтърсва завист и омраза.

Припомни си по-нататък евентуален призив на светата Църква, която може да те извика на работа за разпространяването на Христовото царство и това може да те доведе много лесно в затвора и зад бодливият тел.

Най-накрая до това преброй всички действителни и възможни упълномощени желания на светските началници и на тези навъсени, прекалено взискателни и с редките до теб признания – и подчини се тихо, без противоречие.

Виж какво всичко представлява това единствено мариянско „Fiat“, пресадено в моя живот. Всичко, което  се изисква от мен, ако и в тази точка искам да подражавам на нея!

 

4.       На гости

 И Дева Мария остави литерарно дело – Magnificat – песен, хвалопеене.

Сътвори го нейното сърце когато след Известяването се намери за пръв път между сърцата на кръвни и духовни роднини.

Вече няколко дена Тя обмисляше в своята мисъл случая с Ангела. Размишляваше отново и отново върху това, какво се е случило с нея и чрез нея с целия народ  и с цялото човечество…

Но и когато устните трудно задържат това, с което е пълно сърцето – Мария пее.

Пее за Бог, за неговата мощ и сила; за милосърдието към тези, които се страхуват от него и за строгостта му спрямо тези, които гордо издигат главите си. Пее за неговата справедливост, която вече толкова пъти се проявила и още ще се проявява, за неговата Бащинска грижа, за бедните и за несравнимата вярност в изпълнение на това, което някога си е обещал.

Брат, сестра и това е следващият номер на нашата мариянска програма; да се размишлява така често  и така живо за Бог, за неговата любезна прозорливост, мъдрост и справедливост, за да ни бъде съвсем естествено за него да говорим винаги, когато нашите устни почувстват пред себе си човешки слух…

Ако твоите разговори са постоянно празни, в които няма Бог – кратко казано без споменаването на Божието име, това е знак на неподражаемост с Мария.

Когато пишеш или говориш, или пееш, нека ти се струва – както на големия поклонник на Мария, Бернард – много слаба и суетна е речта, в която не е бил споменат Бог.

Обаче вярвай, че няма да изпееш свой Magnificat без предварително размишление…

Да се казва хубаво за Бог, това е Божият дар на размишляващите души, както е била Мария.

Защото „Ex abundatia cordis os loquitur. – От пълно сърце говорят устните.“

 

5.       Над люлка

 „В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото бе Бог.“ Така започва Йоан своето Евангелие.

И продължава: „Et verbum caro factum est“ – „И Словото стана плът.“

Бог е вложил своето Слово в живота на Дева, от там да се роди в света в одеждата на човешкото тяло и така то е станало видимо и за всички разбираемо…

Обаче и този роден Богочовек има своето Слово – Евангелието.

И това Слово очаква също въплъщение. Очаква хората, които биха го приели, биха дали на него своите части от телата си, всички способности, които им са на разположение и биха създали възможност да влияе навън.

Въплъщение на Словото осъществи Дева Мария.

Въплъщението на Въплъщеното Слово се налага да осъществим ние…

Тогава и тук се налага подражанието между Нея и нас: да дадем на света Бог във видимия му вид. Да подаваме Божието Слово илюстрирано с нашия собствен живот. Да дадем възможност на хората да го познаят не от мъртвите слова, а като нещо живо в нас – в нас влияещо – в нас въплътено…

Налага се и ние да станем в определен смисъл майка и да повторим Витлеемската нощ.

Обаче да си позволим въпроса: Може ли да изразява Евангелието този, който не го познава добре? – Може ли да ражда, който не е заченал?

Честото размишление върху Евангелието е и първото предположение на моето подражаване на Мария в тази точка.

 

6.       Между останалите жени

 Мойсеевият закон смятал жената, по някое време след раждането, за левитически нечиста.

За да може да се покаже отново в обществото, трябвало е да се подчини в храма на обред за почистване.

Пресвета Дева не е осъзнавала ни най-малка вина – и все пак с обред на почистване покорно се включва в броя на останалите жени, които са заченали от жадност на тялото и от желанието на мъжа.

Има хора, които каквото и да понесат, само това не, че са както всички останали. Да се смятат за обикновени, за тях това е най-голямата обида. Своята изключителност обичат да подчертават при всеки удобен случай. Искат да изпъкват – макар и в зло, но да изпъкват. Да надминат и тези, които всички надминаха…

Брат, сестра, ти не наследявай тези. Всяко възгордяване някого болестно понижава. Ти подражавай на Дева Мария.

Никой така не е изпъквал над средното ниво, никой така не се е различавал от останалите както тя, и погледни – макар че осъзнава много добре всичко, не подчертава изключителността си. Обратно, отказва се от нея пред хората с подчинението си на закон за почистване.

Скромност и покорна скритост и при извънредните дарове и милости е Марийно свойство и свойство на Марийните подражатели.

 

7.       На поклонението

 Случило се е, че Дева Мария при всичката си грижа е изгубила детето Исус.

Представи си толкова болка в нейната нежна душа…

Три дена плача не съхне по нейното лице и устните са три дена пълни с въпроси: „Не сте ли видели момчето?“ – И когато почва да описва какво му е лицето, каква коса има, спират думите и. Очите и се мокрят със сълзи, когато хората само завъртат отрицателно глава и продължава да върви със своята болка, и със своите въпроси по-нататък…

Библията съобщава: „След три дена нашли са го в храма…“

Следва радостната среща и връщане обратно в тихия Назарет заедно с Исуса.

Брат, сестра, имаше ли и в нас толкова болка, когато с греха изгубихме Исус? И имаше ли в нас винаги толкова готовност всичко да оставим и веднага да отидем да го търсим, както Дева Мария?.

Чувствахме ли тогава и ние, че нашият живот без него няма смисъл?

Дева Мария е невинна – обаче с този случай Тя става пример на всички истински покайващи се.

И още нещо да научим от този Нейн случай.

Когато изгубим Исус, няма да го търсим между хората, тъй като те така малко се интересуват за него. Само понякога казват къде се намира…

Да отидем направо в храма, в изповедалнята, там ще ни го покажат.

И да отидем при Дарохранителница – там ще ни го дадат.

Тук ще се докоснем до него, тук ще го прегърнем в Евхаристичен хляб и ще си го носим в къщи, в своя Назарет. Нека Пресветата Дева да ни остане жив показател какво трябва да правим, когато с грях изгубим Исус.

 

8.       При работата

 Да си представим Дева Мария ако от ранното утро до късната вечер върви с грижовните крачки на нашите майки из къщата, за да има Исус всичко от какво се нуждае и какво желае…

Живее само за него, само за него се труди.

Ако приказва с някой, с него приказва, ако за някой, за него приказва. Той е център на нейния ден.

И за какво мисля аз при своите дневни работи? И в свободни утрини и вечерни мигове, с кой приказвам най-често? И когато излизам между хората, за кой бих най – много искал да приказвам?

Не можем да се смятаме за истински поклонници на Мария, ако няма да се стремим да и подражаваме именно в тая постоянна връзка с Исуса.

Може би вие мислите, че не е възможно да се мисли същевременно за Исус и за работа? Не вярвайте! Винаги достатъчно място има в мислите и в думите за Този, който обичаме.

Попитайте майките как го правят това, когато подготвят лекарство на болното дете, когато му шият кръпки върху разкъсаните дрехи, когато приготвят яденето, когато легълцето му настилат за нощта…

Именно оная мисъл, че това правят за своето дете на тях при самата работа им прибавя и сила, и желание, и сръчност. Именно тази мисъл ги придвижва да правят това колкото е възможно най-бързо и най-последователно.

Че е възможно и при работа да се мисли за Исуса, това ни красиво показва Дева Мария. Уважаваме я и с това, че в това ще станем нейните ученици.

Дева Мария е прекрасен пример на постоянната и тясната връзка на душата с Бога, на постоянната молитва, пример на работата посветена на доброто намерение.

Така го е правила Тя и така го правят всички нейни истински поклонници. – Когато работят, мислят за Исус; когато са сами, разговарят с Исуса и когато срещат хора за него най-много обичат да говорят.

 

9.       На сватбата

 Дева Мария помага в Галилейската Кана двойно: пряко със своето лично деяние и непряко с това, че моли за помощ Исуса. Помага тогава с работата и с молитвата си.

Мисли практически и въздействено за нуждите на другите и при забавление – и там, където хората обикновено се освобождават от всичките грижи.

„Нямат вино…“

Домашните изгубват спокойствие, гостите – настроение. А нея много я интересува всички да бъдат спокойни и щастливи!

Брат, сестра, ти дневно срещаш по своите пътища загрижените бащи и страдащите майки. Нямат вино, нямат настроение…

Едните заради недостиг на хляб, другите заради дупките в покрива или в дрехите… Този е тъжен заради лошо здраве, ония заради загуба на приятел, на добро име, на изгодно място. Вървят с наведена глава, пълни  с тъга и отчаяние. Нямат вино…

Ти минаваш около тях дневно, няколко пъти в училище, в предприятие, в цеха, може би и в собствената  си къща. Не забравяй, че любовта на Мария е практическа. Веднага се придвижва ако усеща някъде недостиг.

И където сама не успява там вика за помощ към Бог…

Никога обаче не бездейства, дори там, където се отнася до нещо дребно. За това се унижава голям Anthony de Mello и издръжливо се моли за болната котка на една баба, с нейното излекуване, да и споходи радост…

На Мариянските деца въобще не прилича егоизма. Затворени очи – болно осамотение, незабелязващи нуждите на своята среда – също не.

Детето на Мария е остроумен наблюдател на материалните и духовните недостатъци на своите близки. За това не ги критикува, а ги премахва с действия.

Велико свойство на оформените души според Мария е мечтата да видят всички хора щастливи. И понеже много добре знаят, че истинското щастие на човека е в подчинението към Божият закон, непрекъснато повтарят на хората призива на Мария: „Направете всичко каквото ще ви каже…“ – какво ще ви каже чрез Евангелието и чрез своята Църква – и ще бъде вино, ще бъде настроение, радост и веселие… И тук и във вечността.

 

10.    Под кръста

 Когато след Исус се движат хилядните тълпи и неговото име си шепти  народа при ранното събуждане и късното заспиване, когато гостоприемства пет хиляди души сред пустинята, когато тези, които му се възхищават застилат пред него одеждите и викат „Осана“, тогава Мария излишно търсите в неговата близост.

Обаче, когато Йерусалим го заплюва и го изхвърля извън града и изостава го на подигравките и на предупреждението на Лебечния хълм, тогава Мария се доближава и застава до него…

И мистичният Христос има същата съдба, каквато е имал Христос исторически. Църквата има дни на триумфални походи, но и черни страдащи дни.

Ние обаче постъпваме малко по друг начин, като Дева Мария – Когато думата „католик“ има хубав звук

  • всички сме там, където хубаво гледат на нас. Начело на обществото на братското събрание под знамената, начело на похода. Обаче, когато дойде към мистичния Христос тълпа въоръжена с мечовете и тояги, заключваме от вътре вратите и затваряме капаците на прозорците.

И когато това трае дни, месеци и години безнадеждно махаме с ръка с Емавзките ученици: „Ние мислихме, че Той… и това е вече третият ден, месец, година, десетилетие…!“

Да се учим от Дева Мария, да стоим близо до Исус и смело да се привързваме към него и в лошите времена. Да се знае, да се стои под кръста, това е добродетел на Мария и добродетел на нейните чеда, от които първи е бил апостол Йоан.

Брат, сестра, защо се страхуваме да се прекръстим, когато сядаме на трапезата в обществената столова, на която ядат модерните езичници? Защо тактически преместихме светите картини от предната стая в кухнята и в спалня? Защо е призната украсата на нашата шия, каквото и да е, само не кръстта?

Страхуваме ли се, срам ли ни е?

Така, разбира се, не можем да подражаваме на Тая, която не се е страхувала да стои в сянката на кръста тогава, когато Исус е станал обект на най-противните подигравки и на най-суровите удари…

Би било проява на уважение да се остава заради Мария там, където Тя остана заради нас – под кръста.

 

11.    Взета на небето

 Ако Дева Мария уважим с това, че ще подражаваме на нея във всичко, Бог ще се погрижи да станем подобни на нея и в последната точка – и то във вземане на небето.

Ако аз направя всичко, каквото мога, за да подражавам на нея, Бог сигурно няма да се спре във великодушието – веднъж ще короняса нашето подражание със слава.

Чрез Мария ще ида при Исус…

И много по-силно ще бъде нейното ходатайство и много по-сигурно – нашето спасение, ако ще може да покаже към нас и да каже на своят Божи Син: „виж, моите чеда, твоите братя, твоите сестри, виж как подражават на нас… И Исус няма да ни отхвърли, няма да ни погуби, когато ще види в това подражание, че ние сме роднини.

Брат, сестра, сигурно е още много това, което ни различава от Дева Мария. Обаче помисли, разумно ли е само да се плаче, че не сме достатъчно добри, че не сме още свети. Дали не е по-хубаво да се радваме всеки ден след някое наше себеотрицание или след положително, добро дело, че вече не сме толкова зли както бяхме вчера, че разликата между нея и нас от ден на ден се изтрива и подражанието нараства?

Често пъти в нашия живот има много тъга само за това, че ни липсва съзнание на изкачване във високото…

За земното щастие се нуждаем от радостта на алпинистите, радост раждаща се от труда, от изкачването на височините, от доближаването към целта, от радостта на победата.

За това и в отношението ни към Дева Мария трябва категорично да оставим възторга си и да преминем към последването и към делата.

Брат, сестра, достатъчни ли са тези призиви за тебе? Или искаш да се колебаеш и да чакаш за по-нататъшни? Недей дълго да се каниш към това, от което зависи твоето земно щастие и твоето славно изкачване на небесата!

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.