Генерални Аудиенции

. „В името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте и когото Бог възкреси от мъртвите” (Деяния 4, 10)

7 септември 1983 – Папа Йоан Павел II

„В името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте и когото Бог възкреси от мъртвите” (Деяния 4, 10)

 

  1. „В името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте и когото Бог възкреси от мъртвите” (Деяния 4, 10). Тези думи на апостол Петър ни представят по силен и глобален начин реалността на тайната на Изкуплението. Те ни напомнят за случилото се преди 1950 години на Голгота. Това е мистериозно събитие, чието пълно разбиране надхвърля възможностите на човешкия интелект, който никога няма да може да проникне до дъното на сърцето на Божия план, осъществен по неразгадаем начин на кръста.

Съществените характеристики на това събитие са запазени в страниците на Новия завет и са ни добре известни. След болезненото и неразбираемо събитие със смъртта на Учителя – ние си спомняме огорчението на двамата ученици от Емаус: „Те го осъдиха на смърт и разпнаха, а ние се надявахме, че той ще даде изкупление на Израил“ (срв. Лука 24, 20 – 21) – учениците успяха да се насладят на преживяването на живия и възкръснал Христос. Петър отново ще каже, също от името на другите апостоли, пред Синедриона в Йерусалим: „Бог на нашите бащи възкреси Исуса, Когото вие убихте, като Го окачихте на кръста“ (Деян. 5, 30).

Това, което изглеждаше като поражението на Исус, вместо това се оказа негова окончателна победа, благодарение на силата на Бог, който в него победи смъртта. В Кръста на Христос смъртта и животът се сравняват („mors et vita duello / conflixere mirando“) и животът победи смъртта: Богът на живота възтържествува над онези, които искаха смъртта. Този радостен вик на вяра, при обявяването на Христовото възкресение, беше първото и основно разбиране, до което първобитната общност достигна за „абсурдното“ събитие със смъртта на Учителя.

  1. Но върху това разбиране беше присадено друго разбиране. Ако Бог беше възкресил Исус от мъртвите, това показа, че тази смърт беше част от Божиите мистериозни планове, беше част от божествения план за спасение. Поради тази причина те започнаха да провъзгласяват, че смъртта на Исус се е случила „според Писанията“, че тя „трябва“ да се случи и е част от по-голям план, засягащ цялото човечество.

Самият Исус беше довел учениците до това разбиране, когато например, обръщайки се към двамата ученици, които отиваха в Емаус, им каза: „О, неразумни и мудни по сърце да вярват в словото на пророците! Не беше ли необходимо Христос да издържи това страдание, за да влезе в славата Си?” (Лука 24, 25-26). А самият свети Лука, малко по-нататък, разказвайки сбогуването на Исус с учениците си, пише: „И той им каза: „Това са думите, които ви говорих, докато бях още с вас: всичко, което е написано за мен в законът на Мойсей, в пророците и в псалмите“. Тогава той им отвори умовете да разберат Писанията и каза: „Така е писано: Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден и в Негово име ще се проповядва обръщане и прощение на греховете на всички хора“ (Лука 24, 44-47). Така малко по малко мистерията беше разбулена.

Ако смъртта на Исус е настъпила според Божия план, съдържащ се в Писанията, тя е била „за нас“, „за нашите грехове“, „за нашето оправдание“, тъй като „няма спасение в никой друг“ (Деяния 4, 12) . Изповедта на вяра, която Свети Павел напомня на коринтяните, гласи: „Христос умря за нашите грехове, според Писанията“ (1 Коринтяни 15, 3). Това е категорично потвърдено в апостолското съобщение за смъртта на Исус „Христос умря за нас, докато бяхме още грешници“, енергично свидетелства св. Павел (Рим 5, 8). И в писмото до галатяните: „Той предаде Себе Си за нашите грехове” (Гал. 1, 4).

И още: „Той ме възлюби и предаде Себе Си за мен” (Гал. 2, 20). И свети Петър си спомня: „Христос пострада за вас. . . Той понесе нашите грехове в тялото Си върху дървото на Кръста, така че, като вече не живеем за греха, да живеем за правдата” (1 Пт. 2, 21. 24).

  1. В споменатите формули не се прави разлика между израза „за нас“ и този „за нашите грехове“, защото всички сме грешници и смъртта на Христос трябваше да изтрие греха на всеки и да ни направи възможна победата над грехът.

И така, ето го „щастливото известие“, което не престана да звучи в света от сутринта на Великден: смъртта на Исус Христос на кръста не беше краят, а началото; това беше само привиден триумф на смъртта. В действителност в този момент се случи Божията победа над смъртта и злото. Неговата смърт е в центъра на един велик план за спасение, очертан в Писанията на Стария и Новия завет. План, който засяга цялото човечество, всеки мъж и всяка жена в частност. Христос „беше даден” за нас, Той „беше предаден” на смърт вместо нас, за да можем да бъдем освободени от разрушителната сила на греха и отчаянието на смъртта. Поради тази причина Кръстът представлява за християнина знака на освобождението и надеждата, след като е бил инструмент на Господната победа. Затова с право Църквата пее в деня на Велики петък: „Vexilla regis prodeunt, / fulget crucis mysteryum“: „Инсигниите на краля напредват, тайната на Кръста блести“.

Кръстът ни напомня за себеотдаването и личната любов на Христос към всеки един от нас. Думите, които Паскал поставя на устата на Христос, идват на ум: „Мислех за теб в моята агония, пролях няколко капки кръв за теб“ (B. Pascal, Pensées, n. 533). Исус изпълни изцяло своята роля: в него Бог ни даде Себе Си и стана близо до нас. Сега е наш ред да отговорим с живота си и с посвещението си към Този, който „победи смъртта и направи така, че животът и безсмъртието да блестят чрез Евангелието“ (2 Тим. 1, 10).

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 7 септември 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.