Генерални Аудиенции

Какво място във връзката ни с Господ заема в живота ни Светата Литургия

3 октомври 2012 – Папа Бенедикт XVI

Какво място във връзката ни с Господ заема в живота ни Светата Литургия

 

Скъпи братя и сестри,

В катехизиса от миналата седмица започнах да говоря за един от специалните източници на християнската молитва: светата литургия, която, както се казва в Катехизиса на Католическата църква, е „участие в собствената молитва на Христос, отправена към Отца в Светия Дух. В литургията всяка християнска молитва намира своя източник и цел” (№ 1073). Днес бих искал да се запитаме: оставям ли в живота си достатъчно място за молитва и преди всичко какво място заема литургичната молитва, особено Светата Литургия, като участие в общата молитва на Тялото Христово, което е Църквата?

Отговаряйки на този въпрос, трябва да помним преди всичко, че молитвата е живата връзка на Божиите деца с техния Отец, който е безмерно добър, с Неговия Син Исус Христос и със Светия Дух (вж. пак там, 2565). Следователно животът на молитвата се състои в това да бъдем обичайно в Божието присъствие и да го осъзнаваме, да живеем във връзка с Бог, както живеем нашите обичайни взаимоотношения в живота, с нашите най-скъпи роднини, с истински приятели; наистина връзката с Господ е връзката, която дава светлина на всички други наши взаимоотношения. Това общение на живота с Триединния Бог е възможно, защото чрез Кръщението ние сме били включени в Христос, ние сме започнали да бъдем едно с Него (срв. Рим. 6:5).

Всъщност само чрез Христос можем да разговаряме с Бог Отец като деца, иначе това не е възможно, но в общението със Сина можем също да кажем, както Той, „Авва“. В общение с Христос можем да познаем Бог като наш истински Баща (вж. Мат. 11:27). Поради тази причина християнската молитва се състои в това да гледаме непрекъснато Христос и по винаги нов начин, да Му говорим, да бъдем с Него в мълчание, да Го слушаме, да действаме и да страдаме с Него. Християнинът преоткрива истинската си идентичност в Христос, „първородният на цялото творение“, в когото „всичко се държи заедно“ (вж. Кол. 1,15 и сл.). Отъждествявайки се с него, в това да бъда едно с него, аз преоткривам личната си идентичност на истински син или дъщеря, които гледат на Бог като на Баща, пълен с любов.

Но нека не забравяме: в Църквата откриваме Христос, познаваме го като жива личност. Тя е „неговото тяло“. Тази телесност може да бъде разбрана въз основа на библейските думи за мъжа и за жената: двамата ще бъдат една плът (срв. Бит. 2:24; Еф. 5:30 и сл.; 1 Кор. 6:16 и сл.). Неразривната връзка между Христос и Църквата чрез обединяващата сила на любовта не отменя „ти” и „аз”, а напротив ги издига до най-висшето им единство. Намирането на своята идентичност в Христос означава постигане на общение с Него, което не ме заличава, а ме издига до най-високото достойнство, това на дете на Бог в Христос: „Любовната история между Бог и човека се състои в самия факт, че това общение на волята нараства в общението на мисълта и чувствата и по този начин нашата воля и Божията воля все повече съвпадат” (Енциклика Deus Caritas Est, n. 17). Да се молиш означава да се издигнеш до Божиите висини, чрез необходима, постепенна трансформация на нашето същество.

Така, участвайки в литургията, ние правим свой език на Майката Църква, научаваме се да говорим в нея и за нея. Разбира се, както вече казах, това става постепенно, малко по малко. Трябва да се потапям все по-дълбоко в думите на Църквата с молитвата си, с живота си, със страданието си, с радостта си и с мисълта си. Това е процес, който ни трансформира.

Затова смятам, че тези размишления ни позволяват да отговорим на въпроса, който си зададохме в началото: как да се науча да се моля, как да се развивам в молитвата си? Разглеждайки примера, на който Исус ни научи, Pater Noster [Отче наш], виждаме, че първата дума [на латински] е „Отче“, а втората е „наш“. Така че отговорът е ясен, уча се да се моля, подхранвам молитвата си, като се обръщам към Бог като към Отец и се моля-с-другите, моля се с Църквата, приемайки дара на неговите думи, които постепенно ми стават познати и пълни със смисъл. Диалогът, който Бог установява с всеки един от нас и ние с Него в молитва, винаги включва „със“; невъзможно е да се молим на Бог по индивидуалистичен начин. В литургичната молитва, особено в Евхаристията и — формирана от литургията — във всяка молитва, ние не говорим само като индивиди, но напротив, влизаме в „ние“ на Църквата, която се моли. И ние трябва да трансформираме нашето „аз“, влизайки в това „ние“.

Бих искал да припомня още един важен аспект. В Катехизиса на Католическата църква четем: „В литургията на Новия завет всяко литургично действие, особено отслужването на Евхаристията и тайнствата, е среща между Христос и Църквата“ (№ 1097). Следователно празнува „цялостният Христос“, цялата общност, Тялото Христово, обединено с нейната Глава. По този начин литургията не е нещо като „самоизява“ на една общност; вместо това означава да излезем от просто „да бъдем себе си“, да бъдем затворени в себе си и да имаме достъп до големия празник, да влезем във великата жива общност, в която самият Бог ни храни. Литургията предполага универсалност и този универсален характер трябва да навлиза отново и отново в съзнанието на всички. Християнската литургия е поклонението на универсалния храм, който е Възкръсналият Христос, чиито ръце са разперени на Кръста, за да привлече всеки в прегръдката на вечната Божия любов. Това е поклонението на широко отвореното небе. То никога не е събитие само на една общност с нейното място във времето и пространството. Важно е всеки християнин да се чувства и да бъде наистина интегриран в това универсално „ние“, което осигурява „аз“, основата и убежището на „аз“, в Тялото Христово, което е Църквата.

В това трябва да имаме предвид и да приемем логиката на Божието Въплъщение: Той се приближи, присъства, навлезе в историята и в човешката природа, като се направи един от нас. И това присъствие продължава в Църквата, Неговото Тяло. И така, Литургията не е спомен за минали събития, а е живото присъствие на пасхалната мистерия на Христос, който надхвърля и обединява времена и места. Ако в тържеството не се появи централното място на Христос, нямаше да имаме християнска литургия, напълно зависима от Господа и поддържана от Неговото творческо присъствие. Бог действа чрез Христос и ние можем да действаме само чрез и в него. Убеждението трябва да расте в нас всеки ден, че литургията не е наше или мое „дело“, а е по-скоро действие на Бог в нас и с нас.

Следователно не отделният човек — свещеник или член на вярващите — или групата служи литургията, а литургията е преди всичко Божие действие чрез Църквата, която има своя собствена история, своя богата традиция и свое творчество. Тази универсалност и фундаментална откритост, която е присъща на цялата литургия, е една от причините, поради която тя не може да бъде измислена или модифицирана от отделната общност или от експерти, а трябва да бъде вярна на формите на универсалната Църква.

Цялата Църква винаги присъства дори в литургията на най-малката общност. Поради тази причина в литургичната общност няма „непознати“. Във всяко литургично тържество участва цялата Църква, небето и земята, Бог и хората. Християнската литургия, дори ако се отслужва на място и в конкретно пространство и изразява „да” на конкретна общност, по своята същност е католическа, тя идва от всички и води към всички, в единство с папата, с епископите и с вярващите от всички епохи и места. Колкото повече едно тържество е оживено от съзнанието за това, толкова по-плодотворно ще бъде представен автентичният смисъл на литургията.

Скъпи приятели, Църквата става видима по много начини: чрез благотворителна дейност, в мисионерски проекти, в личния апостолат, който всеки християнин трябва да извършва в собствения си жизнен път. Но мястото, където тя се изживява напълно като Църква, е в литургията; това е актът, в който вярваме, че Бог влиза в нашата реалност и можем да го срещнем, можем да го докоснем. Това е актът, в който влизаме в контакт с Бог: той идва при нас и ние сме осветени от него. Поради тази причина, когато в размишленията върху литургията съсредоточаваме вниманието си изключително върху това как да я направим привлекателна, интересна и красива, рискуваме да забравим същественото: литургията се служи за Бога, а не за себе си; това е негова работа; той е субектът; и ние трябва да се отворим за Него и да се оставим да бъдем водени от Него и от Неговото Тяло, което е Църквата.

Нека молим Господ да се научи всеки ден да живее светата литургия, особено Евхаристийното тържество, като се моли в „ние“ на Църквата, която насочва погледа си не към себе си, а към Бога, чувствайки се част от живата Църква на всички места и на всички времена. Благодаря ви.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 3 октомври 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.