библия за младежи - Новият Завет - Разпъването, възкресението, възнесението

В Гетсиманската градина

Историята на Спасението

В Гетсиманската градина

След като изпяха хвалебствената песен, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон. Запътиха се към Елеонската планина, към мястото, наречено Гетсимания. Исус каза на учениците: „Седнете тук, докато Аз отида да се помоля. Молете се да не паднете в изкушение!“

После се отдалечи с Петър и двамата синове на Зеведей, Яков и Йоан. Изпълни се със скръб и тъга и затова им каза: „Душата Ми скърби до смърт! Останете тук и бдете с Мене!“

 

Исус се моли

И Исус се отдалечи от тях на един хвърлей камък. Преклони колене, падна на земята и се молеше, ако е възможно да Го отмине този час. Казваше: „Ава, Отче! За Тебе всичко е възможно! Отклони от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята, а Твоята воля!“

Дойде при учениците Си и ги намери да спят. Каза на Петър: „Симоне! Спиш ли? Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене! Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение! Духът е бодър, а плътта – немощна.“

Отдалечи се отново и се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля!“

Дойде и ги намери пак да спят, понеже очите им бяха натежали. Не знаеха какво да Му отговорят. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, изричайки същите думи.

Тогава Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно. А потта Му беше като кървави капки, които падаха на земята.

След молитвата стана, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга. И им каза: „Спете и почивайте! Ето, наближи часът! И Син Човечески се предава в ръцете на грешниците! Ставайте! Да вървим! Ето, приближава се онзи, който Ме предава!“

 

Залавянето на Исус

Юда, който щеше да Го предаде, знаеше мястото, защото Исус често се събираше в Гетсимания с учениците. И така, Юда взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите. И дойдоха с фенери, факли и оръжие, с ножове и колове. Юда им бе определил знак:

„Когото целуна, Той е! Него хванете и Го водете зорко!“

Исус още говореше, когато дойде множество народ начело с Юда, един от дванадесетте апостоли. Юда се приближи към Него и каза: „Раби, Рави!“, и Го целуна.

А Исус му рече: „Приятелю, защо си дошъл? Юда, с целувка ли предаваш Син Човечески!“ Тогава те пристъпиха напред, сложиха ръце върху Исус и Го хванаха. Като видяха какво става, учениците завикаха: „Господи, да ги нападнем ли?“ Симон Петър извади ножа си и удари слугата на първосвещеника. Отряза му дясното ухо. Името на слугата беше Молх.

Исус рече: „Стига, спрете!“ Допря се до ухото на Молх и го изцери. След това каза на Петър: „Върни ножа на място! Защото който нож вади, от нож умира. Или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец веднага да Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? Но как ще се сбъднат Писанията, според които трябва да бъде така? Нима да не изпия чашата, която Ми е отредил Отец?“

Тогава Исус каза на народа: „Като за разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. Всеки ден седях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашето време и властта на мрака.“

Всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания.

Четата, хилядникът и юдейските слуги хванаха Исус и Го завързаха. Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха.

Отведоха Исус първо при Ана, а Ана Го изпрати вързан при първосвещеника Каяф.

При Каяф се бяха събрали всички първо- свещеници, книжници и старей. Първосвещениците и старейте и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го умъртвят. Но не намираха. И макар да надойдоха много лъжесвидетели, пак не можеха да намерят. Най-сетне дойдоха двама и рекоха: „Ние чухме как тоя каза: „Ще разруша ръкотворния храм и след три дни ще съзидам друг, неръкотворен.“ Но и това тяхно свидетелство не съвпадаше.

Тогава първосвещеникът стана и рече: „Нищо ли няма да отговориш на тези, които свидетелстват против тебе?“ Но Исус мълчеше. А първосвещеникът Му заповяда: „Заклевам те в живия Бог да ни кажеш, ти ли си Христос, Син Божи?“ Исус му отговори: „Ти го каза! Аз съм! Обаче ви казвам – отсега ще видите Син Човечески, седнал отдясно на Всесилния и идещ на небесните облаци.“

Тогава първосвещеникът раздра дрехата си и рече: „Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега всички чухте богохулството му! Какво мислите?“

А те отговориха: „Заслужава смърт!“

После Го заплюваха и биеха по лицето, а някои Му удряха плесници. Пазачите, които държаха Исус, Го ругаеха и биеха. Забулиха лицето Му и като му удряха плесници, Го питаха: „Отгатни кой те удари!“ И много хули казваха против Него.

 

Петър се отрича от Исус

След Исус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и затова влезе с Исус в двора. А Петър стоеше вън до вратата. Другият ученик излезе, говори с вратарката и въведе Петър.

Тогава слугинята вратарка попита Петър: „Да не си и ти от учениците на този човек?“ Той отговори: „Не съм!“

Робите и слугите си бяха наклали огън, понеже беше студено, и бяха насядали да се греят. Петър стоеше до тях и също се грееше. Те го попитаха: „Да не си и ти от неговите ученици?“ Той отрече: „Не съм!“ След около час някой друг взе да твърди: „Наистина, и тоя беше с него, защото е галилеец!“ Но Петър рече: „Човече, не разбирам за какво говориш!“

И докато още казваше това, петел пропя втори път. Тогава Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите, които му бе казал Господ: „Преди още петел да пропее втори път, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“

Излезе вън и горко плака.

 

Разкаянието и обесването на Юда

Като видя, че Исус е осъден, предателят Юда се разкая и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и старейте. Каза им: „Съгреших, че предадох невинна кръв!“

А те му отговориха: „Какво ни е грижа! Ти му мисли!“

Тогава Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и се обеси.

А първосвещениците казаха: „Не трябва да се сложат в църковното ковчеже, защото са цена за кръв“, и прибраха сребърниците. Посъветваха се помежду си и решиха да купят с тях Грънчаревата нива, за да погребват там странници. Затова и до днес тази нива се нарича „Кръвна нива“. Така се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия: „И взеха тридесетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете на Израил, и ги дадоха за Грънчаревата нива, както им заповяда Господ. “

 

Исус е предаден на Пилат

Поведоха Исус от дома на Каяф към Преторията. Беше заран. Те не влязоха в Преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхата.

Тогава излезе Пилат при тях и ги попи­та: „В какво обвинявате този човек?“ Отговориха му: „Ако той не беше злодей, нямаше да ти го предадем.“ Пилат им рече: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“ Юдеите му отвърнаха: „На нас не е позволено да осъдим някого на смърт.“

А това стана, за да се сбъднат думите на Исус, с които даваше да се разбере от каква смърт щеше да умре.

Започнаха да Го обвиняват: „Намираме, че развращава народа ни и забранява да се дава данък на кесаря. А себе си провъзгласява за Христос Цар“.

Тогава Пилат пак влезе в Преторията, повика Исус и Го попита: „Ти ли си юдейският цар?“ Исус рече: „От себе си ли говориш това или други ти казаха за Мене?“

Пилат отговори: „Та аз юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците те предадоха на мене. Какво си сторил?“ Исус отвърна: „Моето царство не е от тоя свят. Ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.“

А Пилат Му рече: „И тъй, цар ли си?“ Исус отговори: „Ти казваш, че съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша гласа Ми.“

Пилат Му рече: „Що е истина?“

 

Пилат отстъпва

И като каза това, Пилат излезе отново при юдеите и рече на първосвещениците и множеството: „Аз не намирам никаква вина в него.“

По онова време управителят имаше обичай да пуска на празника един затворник, когото народът поиска. Тогава беше затворен и един прочут размирник на име Варава. Той заедно с други бунтовници беше извършил убийство по време на бунт. Народът се събра и започна да моли Пилат да постъпи според обичая.

Когато се насъбраха, Пилат ги попита: „Кого искате да ви пусна – Варава или Исус, наричан Христос?“ Защото знаеше, че Го бяха предали от завист. А докато седеше на съдийския престол, жена му изпрати да му кажат: „Не прави нищо на Тоя Праведник, защото през нощта в съня си се измъчвах много заради Него.“

Но първосвещениците и старейте подбудиха народа да измоли от Пилат Варава, а Исус да бъде погубен. Управителят ги попита: „Кого от двамата искате да освободя?“

И народът закрещя: „Този осъди, а пусни Варава!“ Пилат желаеше да пусне Исус и отново издигна глас: „Тогава какво искате да сторя с този, когото вие наричате юдейски цар?“

Те отново закрещяха: „Разпни го! Разпий го!“

Той ги попита за трети път: „Какво зло е сторил? Аз не намерих в него нищо, което да заслужава смърт. Затова, след като го накажа, ще го пусна.“

Но те настояваха и с все по-силни викове искаха Исус да бъде разпънат. И техният вик и този на първосвещениците надделя.

Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, реши да бъде така, както те искат. Пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, за когото се застъпиха.

След това войниците въведоха Исус в Преторията. Около Него се събра цялата чета. Съблякоха Го и Му облякоха багреница. После сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст* (* Тръст – тръстика). И като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, царю юдейски!“ И след като Го заплюха, взеха тръста и Го биеха с нея по главата.

Пилат видя, че нищо не помага, а става все по-голямо безредие. Той взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на тоя праведник. Вие му мислете!“

Народът отвърна: „Нека неговата кръв бъде върху нас и нашите деца!“ И тогава Пилат им предаде Исус, за да бъде разпънат.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.