Генерални Аудиенции

Вярност на обещанието за любов

21 октомври 2015 – Папа Франциск

Вярност на обещанието за любов

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В последните размишления разсъждавахме върху важните обещания, които родителите дават на децата, от момента, в който за първи път с любов сме помислили за тях и са заченати в утробата.

Можем да добавим, че при по-внимателно разглеждане цялата семейна реалност се основава на това обещание. Обмислете това внимателно: семейната идентичност се основава на обещанието. Може да се каже, че семейството живее от обещанието за любов и вярност, което мъжът и жената си дават един на друг. Това включва ангажимента да приемат и отглеждат децата си; но също така се извършва в грижата за възрастните родители, в защитата и грижата за най-слабите членове на семейството, в помагането един на друг да развият собствените си качества и да приемат собствените си ограничения. Брачното обещание се разширява, така че да участва в радостите и скърбите на всички бащи, майки, деца, с щедра откритост по отношение на човешкото съвместно съществуване и общото благо. Семейство, което е затворено в себе си, е като противоречие, умъртвяване на обещанието, което го е родило и му позволява да живее. Никога не забравяйте: идентичността на едно семейство винаги е обещание, което се разширява и обхваща цялото семейство, а също и цялото човечество.

В наше време почитането на верността към обещанието за семеен живот изглежда е много отслабено. От една страна, защото погрешно разбраното право да се търси собственото удовлетворение, на всяка цена и във всякакви взаимоотношения, се въздига като неподлежащ на обсъждане принцип на свобода. От друга страна, защото ограниченията на семейния живот и ангажимента за общото благо са поверени изключително на изискванията на закона. Но в действителност никой не иска да бъде обичан само заради активите си или поради принуда. Любовта, както и приятелството, дължат своята сила и красота именно на този факт: че пораждат връзка, без да отнемат свободата. Любовта е безплатна, обещанието на семейството е безплатно и това е нейната красота. Без свобода няма приятелство, без свобода няма любов, без свободно съгласие няма брак. Така свободата и верността не се противопоставят една на друга, а по-скоро се подкрепят, както в междуличностните, така и в социалните отношения. Наистина, нека разгледаме щетите, които причиняват, в културата на глобалната комуникация, ескалацията на неспазените обещания в различни области и одобряването на изневярата към дадената дума и към поетите ангажименти!

Да, скъпи братя и сестри, верността е обещание за посвещение, което се самоизпълнява, растящо в свободното подчинение на дадената дума. Верността е форма на доверие, което „иска“ да бъде наистина споделено, и надежда, която „иска“ да бъде култивирана заедно. Говорейки за вярност, ни идва на ум какво ни казват нашите възрастни хора, нашите баби и дядовци: „В онези времена, когато се сключваше споразумение, едно ръкостискане беше достатъчно, защото имаше вярност към дадените обещания. И това, което е социален факт, води началото си от семейството, от ръкостискането на мъжа или жената, за да вървят напред заедно, цял живот.

Верността на обещанията е истински шедьовър на човечеството! Ако погледнем дръзката му красота, се плашим, но ако пренебрегнем смелата му упоритост, сме загубени. Никаква връзка на любов – нито приятелство, нито форма на любов, нито щастие в общото благо – не достига висотата на нашето желание и на нашата надежда, ако това чудо не се заселва в душата. Казвам „чудо“, защото силата и убедителността на верността, въпреки всичко, не ни омагьосват или изумяват. Уважаването на дадената дума, верността към обещанието не могат да се купят и продадат. Те не могат да бъдат принудени със сила или защитени без жертва.

Никое друго училище не може да научи истината за любовта, ако семейството не го прави. Никой закон не може да наложи красотата и наследството на това съкровище на човешкото достойнство, ако личната връзка между любовта и размножаването не е вписана в нашата плът.

Братя и сестри, необходимо е да възстановим социалната чест на верността на любовта: възстановете социалната чест на верността на любовта! Необходимо е да се премахне от прикриването ежедневното чудо на милиони мъже и жени, които възстановяват основата му в семейството, от което живее всяко общество, без да могат да го гарантират по друг начин. Не е случайно, че този принцип на вярност към обещанието за любов и живот е записан в Божието творение като вечна благословия, на която е поверен светът.

Ако Св. Павел можеше да потвърди, че в семейната връзка има също мистериозно разкрита решаваща истина за връзката между Господ и Църквата, което означава, че самата Църква намира тук благословия, която да пази и от която винаги да се учи, дори преди да я преподава и регулира. Нашата вярност към обещанието винаги е поверена на Божията благодат и милост. Любовта към човешкото семейство, за добро или за лошо, е въпрос на чест за Църквата! Нека Бог ни позволи да бъдем достойни за това обещание. Да се помолим и за Синодалните Отци: Господ да благослови делото им, извършено с творческа вярност, с увереността, че първо Той, Господ — първо Той! — е верен на обещанията си. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 21 октомври 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.