Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ВЯРВАМ В ЦЪРКВАТА, КОЯТО ОСНОВА ИСУС ХРИСТОС

 

1.              Христос и Църквата – това е едно

 Син Божи се въплъти в човек, на който е било дадено името Исус.

Родил се и живял в земята на синовете на Яков и давал на съжителите да опитат благодеяния на своята Божия любов.

Вървял действайки добро…

Обаче това не му е било достатъчно. Палестина била тясна. Искал да е достъпен за всички хора и за това дал тялото си на обществото, което днес познаваме под името Църква.

Църквата е Христос – разпространен на всички времена и на всички континенти. Христос без граници, изцяло Христос.

Аз съм – според св. Павел – една частица от неговото Тайнствено тяло… Чувстват ли в мен тези с които живея пулса на Исусовото божествено велико Сърце?

Опитват ли и чрез мене добрината на неговата любов?

Христос иска и днес да върши добро. За това даде тялото си на Църквата. Иска да върви из континентите и вековете, правейки добро…

Намерение:

Искам да стана действащ член на неговото Тайнствено тяло. Днес ще дам няколко практически доказателства на тази своя добра воля.

 

2.              И портите на пъкъла…

 Има религиозни хора, които виждайки, ако на хоризонта се събира мрак, ако се издигат до лодката на Петър мръсните вълни, чувстват треперене в своите християнски колене. Предсказват близката гибел на всичко, което е свързано с Църквата.

Фалшивите пророци! Невярващите вярващи! Страх ли ви е за Църквата? – За себе си да ви е страх!

Нито римлянските животни не са били достатъчно гладни, нито сарацински мечове – достатъчно остри…

Останала и ще остане!

Понеже как може да загине Тя, която с всяко гонене нараства и става по-могъща?

Sanguis martyrum semen christianorum – Кръвта на мъчениците става семето на християните – установил Тертулиан във втори век и същото установяваме и ние в двайсти век.

Християнството може да изветрее от мене, а от тебе

  • по наша вина, може да изчезне от нашето село и от нашия край, и от континента. Обаче от света Църквата никой няма да има сила да я изгони. – Тук има Божието обещание: „Чак до свършването на вековете…“ Нейният край идва чак на края. Единствена ще види последния ден – край на всички краища.

Не се страхувайме за Църквата – за себе си се страхувайме!

Намерение:

Ще си събудя живата вяра в думите на Исус:

„И портите на пъкъла няма да я превъзмогнат…“

 

 3.              Едно тяло, една душа

 Виж какво единство искаме да има Христос в Църквата си:

Нарече я царството – Regnum, където всичко трябва да се управлява с една най-висша воля.

Обаче щом и в царството има разногласия, град се бунтува срещу града, назови я като Civitas – Божия община. Жителите на общината все пак се познават поотблизо и по-тясно принадлежат на себе си, отколкото жителите на царството.

Понеже и града има своите семейства и за това има и своите спорове – за това Църквата ще се казва – Domus – едно семейство.

И понеже и в семейството се използват присвоителните местоимения: мое, твое, негово… Христовата Църква ще бъде едно тяло – Corpus, където има всичко, съвършено общо – и болката, и радостта. „Unum corpus multi sumus – мнозина създаваме едно тяло.“

Така би трябвало да е. За съжаление в действителност е друго.

Молитва:

Скъпият Спасител, поради любовта към единството, което ти искаше да имаш в своята света Църква, моля те, помогни ми да съгласувам поне тая малка групичка християни, в която живея, за да може да се каже за нея, както за обществото на първите християни: „Те бяха едно тяло и една душа.“ Амин.

 

4.              Скала

 Църквата излезна непобедена от всичките борби с враговете и за това се предполага, че и тя има своята стратегия, че има своя начин на борба, че познава изкуството да побеждава.

Цялото това нейно войнишко изкуство би могло да се обобщи в двете думи: да не се атакува, да не се бяга!

Две неща не очаквай от нея:

  • да изважда меча в атака

  • да бяга от пътя на атакуващ.

Тя е скала – здраво стояща канара.

След никой не се търкаля, никой не натиска, никой не атакува. Обаче от никой не бяга! Който срещу нея се устреми, той разбива главата си със собствената си вина.

А Църквата, това сме ние – това съм и аз. За това аз не мога по друг начин да постъпвам, когато срещу мен се атакува, както срещу члена на това божествено-човешко общество. Постоянството и търпението трябва да бъдат за мен лозунг в тези моменти.

Това е стратегията на нашата Църква, това е войнишкото изкуство на всички ни. Никой да не атакуваме и от никой да не бягаме.

Намерение:

Ще се разкайвам за всичките атакуващи отмъстителни мисли, както и за всичките непостоянства и страх – от притеснение извършени невярности.

 

5.              Неприятелите – нейните домашни

 Имаме много неприятели. Едните ни мразят за това, че сме християни – и това ни служи за честта.

Другите – за това, че не сме достатъчно християни и това ни засрамва.

Да, в определен смисъл може, който е да било без кривда, да ни включи от време на време между неприятелите на Христовата Църква.

Ядосваме се, обиждаме се и отмъщаваме и сме лакоми, ненаситни скъперници… Като християни би трябвало от любов към другите да изморяваме себе си, ние обаче от любов към себе си изморяваме другите.

Да и това не прави хубава реклама на нашето християнско име, това не хвърля хубава светлина на Църквата, която ни е майка и възпитателка.

Когато ме мразят, нека е само за това, че съм християнин, че постъпвам така, както ме научи моята Църква. – Това е лозунга на моя ден.

 

6.              Не е ученик над Майстора

 „Мен ме гониха и вас ще гонят.“

Това предсказа Исус на всички живи и здрави членове на раждащата се Църква.

Ако ще чуем за гоненето на християните обикновено мислим за отсечените глави, прободените гърди,  за тъмните затвори и пустите острови.

Виж, доказателството, че още сме доста плътски: мислим за болките на измъчените тела и забравяме за болките на измъчените души…

Но невъзможно ли е да се набие душата, да се нарани, да се прободне и убива?

А преследвачът точно от нея се интересува.

Колко отстъпления, колко целувки като Юда Ишкариота, колко отвратителни невярности способства всяко гонене. И именно това е което най-много боли.

Не мъртвите тела на мъчениците, които си отиват от този свят с усмивка, а мъртвите души на отстъпниците, които останаха с упрек на този свят…

Така трябва да видим гонението на Църквата и така трябва да се подготвим както ни учи Христос: „Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, обаче душата не могат да убият – от тези се страхувайте, които могат и душата, и тялото да хвърлят в загуба…“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.