Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ВЯРВАМ В СВЕТИЯ ДУХ

 

 Не зная, дали има Свети Дух (Делата на апостолите)

 

  1. Ефеското признание

 Да се замислим за миг над своето отношение към третото Божие лице…

Откровено казано, не надминахме далеч ефеските християни, които са признали на св. Павел, че наистина не знаят дали има Свети Дух.

Малко се мисли за него.

Рядко се говори за него между нас.

Така се отнасяме към него, като че ли въобще не съществува…

То може би и за това, че Той е Любовта, че е първата и най-голямата дарба от Бога – Donum Dei.

Работата е в това, че имаме едно лошо свойство, даровете и любовта да забравяме.

Да се стремим да премахнем своята забрава поне в този случай, защото забравеният е Бог, а що се отнася до Бог, всичко е много важно.

Намерение:

Днес по-често от друг път ще се моля: Слава на Отец и Син и Светия Дух… – ще подчертая името на третото Божие Лице.

 

  1. Deo ignoto – На непознат Бог

 Ако бяхме построили олтар на непознат Бог като жителите на Атените, той сигурно би принадлежал на Светия Дух.

Не го познаваме.

Малко се говори за него и ако от време на време много се говори, малко се казва.

Четем книгите, слушаме ораторите, за да опознаваме неговата дейност и неговите дела, но на края установяваме: нищо ново.

Брат, сестра ти си храм на Светия Дух. Влезни от време на време в това светилище и тук наблюдавай неговата дейност.

Тук най-бързо го опознаваш. Слушай внушението, следи неговите фини указания.

Скоро ще се увериш, че всичките са насочени към Божията слава и твоето добро. Ще обикнеш това ръководене. Ще му се посветиш и така ще се удовлетвориш за всички тези грешни забравяния и равнодушия, с които хората обиждат третото Божие Лице.

Намерение:

Ще си намеря днес няколко мига, в които ще се загледам в тихото влияние на Светия Дух в мене.

 

3.              Нуждаем се от Учителя

 Никой от нас не е достатъчно мъдър нито за себе си, нито за другите. Особено в нравствената област, където се налага постоянно внимателно да се различава доброто от злото.

Добродетелите имат вид на злото, греховете имат вид на доброто. И хората имат склонност да вярват на това, което виждат, особено ако тази вяра носи със себе си удобство или друго временно предимство.

Малко са тези, които твърдо и издръжливо търсят това, което е правилно и истинско.

В повечето случаи хората се оставят да ги лъжат и излъганите несъзнателно разпространяват лъжата понататък: търпението и добрината ще наречем слабост, отмъщението и твърдостта ще включим под понятието справедливост, прелюбодеянието и различните безсрамности ще извършваме под титлата на непрощаемите хигиенични и икономични нужди.

И това не е предсказание на бъдещето, обратно, това е свидетелското откритие на миналото.

Гърците и Римляните са стигнали чак до там, че някои свои грехове са уважавали като божества…

Дошъл е Христос и позволил да му поставят на Голгота кръст като голям удивителен, подчертаващ разликата между доброто и злото. Обаче днес тук има пак хаос. Бъркаме едно с друго. Не знаем къде свършва добродетелта и къде започва ненравствеността.

Нуждаем се от учителя, постоянен асистент, който би познал движенията на нашето сърце и нашата мисъл и би знаел на време подходящо да ни предупреди и обучи.

 

Исус ни познава и много добре знае какво ни трябва, за това ни е обещал и изпратил Светия Дух.

Поблагодари на Божия Учител за досегашната грижливост с това, че ще увеличиш своето внимание на неговите указания.

 

4.              In labore requies

 Без утеха не е възможно да се живее.

За това всеки човек има нещо, с което от себе си гони скуката и болката…

Светците имат радост.

Посредствените хора – веселието и забавлението. Грешниците имат разкош.

Изящността радва за пет минути. Забавлението – пет часа…

Само светците се радват постоянно.

Това са щастливите откриватели, които са намерили радост във всичко и в работата, даже и в страданието…

Можеш да завиждаш на тях. По добре: можеш да ги следваш.

Моли със светците Светият Дух за да даде на теб това какво даде на тях. Няма тогава да бъдеш зависим от минаващо щастие на грешниците. Няма да бъдеш зависим от големи разноски на забавления на посредствените хора. Мир и радост трайно ще се заселят в твоята душа.

 

5.              Знам това – чувствам това – давам това да се чувства.

 Моето тяло е храм на Светия Дух, който живее в мене.

Знам това. Разбрах това от посланието на св. Павел към Коринтяните (ср. 1 Кор. 6, 17-19).

Обаче в същността би трябвало и да чувствам това. Бог е наистина духовен, но все пак действително живата същност, която в мене се движи, говори и действа.

Би трябвало да чувствам толкова по-скоро, защото при Светото кръщение получих заедно с дарбата на вярата и  определеното духовно осезание  – sensus Dei,  с което мога да обхвана Божието влияние в себе си.

Би трябвало да чувстват това всички тези, с които се срещам. Всеки би трябвало да забележи, че има в мен Някой, който управлява моите думи и управлява моите дела към едната цел и който дава силата и разумността.

За това дойде Божият Дух в мене да живее, за да познаят хората от моите думи и дела неговата сила, светост и любов и да го обикнат…

Как искам в бъдеще да отговоря на това негово намерение?

 

6.              Дух просветител

 Небето е голямо и богато, обаче не за всички. Определено е само за едно семейство – само за чеда на Татко…

Какво трябва да правя, Татко да ме признае за свое дете и за свой наследник?

Трябва да станеш брат на Сина, сестра. Трябва да имаш определените духовни черти общи с неговия Първороден Син Исус…

А на Син как ще стана подобен?

Това ще те обучи Светият Дух. Трябва да станеш неговия ученик.

Обаче как и къде да се срещна с Този Учител?

Ти си неговия храм, в своята вътрешност ще го намериш. Там го потърси и внимателно обхващай всичките му внушения, с които иска да те ръководи до подражанието на Сина и до вечната блаженствена връзка с Отеца.

Намерение:

През деня усилието за вътрешното тихо.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.