Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ВЯРВАМ В ОБЩЕНИЕТО НА СВЕТЦИТЕ

 

 „Кажи ми с кой ходиш и аз ще ти кажа какъв си…“

 

1.              Вярвам в общението на светците

 Десетата статия на Апостолското вероизповедание за общуването на святите е логическото допълнение на предшестващата за общата Църква. Тази статия ни припомня оная радостна действителност, че ние членовете на католическата Църква с броя си надвишаваме всичките религиозни общества и имаме единствената възможност взаимно да се споразумяваме и да си помагаме.

Да, ние католиците по брой сме днес повече отколкото са всичките жители на земното кълбо. Нека да не те очудва това: Помисли, че и в небето е пълно от нашите и в чистилището също.

И тези принадлежат към нас. Живеят своя живот и се интересуват от нас, така както ние за тях.

Ако би дошла такава буря, че от воюващата Църква бих останал аз самичък и тогава мога с гордост да кажа: ние сме мнозинство.

Когато ни убиват, броят ни с това не се намалява.

„Fidelibus tuis enim Domine vita mutatur, non tollitur. – Ние вярващи не загубваме живота, можем само да го заменим.“ Ние сме като вода, която не се изгубва с изпарението, преминава само в другото състояние.

Спомни си в духа на всичките членове на воюващата Църква, страдаща и прославена и ако още не си благодарил на Господа, за това че те е създал и направил християнин поблагодари днес и приложи към благодарността си някакво хубаво дело.

 

2.              Нашето отечество е в небето

 Кажи ми с кой ходиш и аз ще ти кажа кой си… Влиянието на личното общение е неоспоримо.

Ходиш с обикновен човек? И ти ще бъдеш след кратко време такъв. Ще говориш каквото говори мнозинството и ще чувстваш и действаш, и така ще живееш, и така ще умреш, както умира мнозинството – ако случайно не ти падне тухла върху главата.

Ако ходиш с грешника, не вярвам, че ти би се дълго задържал над нивото. Добродетелите и греховете ще ти станат обикновени, така че нито един няма да ти бъде достатъчно смъртен, за да се спреш при него. След един грях няма да дойде на ума на твоите червени кръвни телца, че трябва да се придвижат и да се съберат в колкото е възможно най-голям брой на твоето лице.

Ако ще ходиш със светеца, вярвам че ще му подражаваш и в добродетелта, и в славата. „Който общува с мъдър, ще му подражава“ – уверява Светият Дух.

Бог възпитава човек чрез човека, светците чрез светците. Където откриеш един, търси, там ще намериш мнозинство от тях.

Разбираш ли, какво направи Господ, когато с общението на светците ни даде възможност да се срещаме с членовете на прославената Църква?

Прави усилие с пълното доверие за личен контакт със святите. Има ги доста и на земята, обаче ако си нямал късмет, обърни очите си горе към небето, там е пълно с тях.

 

3.              Да се уважава – да се следва

 Не е човек, този на който не се стопля сърцето при погледа на тихо блестящ звезден небосклон.

Не е достатъчно християнин този, на който не трепери душата, когато вижда звездите на нашето християнското небе, който не се възхищава на нравствената красота на нашите светци и светици…

Може би и мен би трябвало да ме обвинят заради хлад към украсите на католическото небе. Причината  на това е само една: не ги следваме.

Когато човек започне да полага усилие към добродетелта, когато почне да воюва за нея, само тогава ще се убеди – колко е велик и колко уважение заслужава този, който я постига.

Уважението към светците предполага тяхното последване.

Бихме могли да кажем и така: Наследяването е единственото правилно уважение към светците.

Намерение:

Още веднъж внимателно ще си прочета това размишление.

 

Започнах да съществувам и вече никога няма да престана.

 

4.              Човек

 Бог е основал царството на небесните духове и започнал да създава богат материален и видим свят.

Напълнил небето, напълнил и земята. Раззеленил храстите, разперил птичите крила и раздвижил животните.

Най-после зазвучало от неговите сътворяващи устни още едно решение. Да направи човек по свой образ.

Представи си Небесния Отец в онзи тържествен миг напълно зает с третото сътворение.

В една от неговите невидими ръце дух, в другата парче от мъртва глина – и от двата досега създадени мира нещо. Малък миг и двете неща са свързани в един остроумен възел, който се казва „човек“. Корона на сътворението, в което вложи своята печат, понеже го сътвори на своят образ. Тази печат даде и на мене и всичките останали които включваме в броя на хората.

Според описването на Генеза трябвало много да държи на тази комбинация на дух и материя, която я създал така внимателно. Вярвам, че и на мене, при възникването, е обърнал точно такова внимание, както и на всичките останали хора.

Не мога точно да определя какво е човекът, но чувствам, че това е нещо безкрайно велико, безкрайно важно Божият образ.

Намерение:

Повече внимание към себе си и към другите. Понеже хората са много скъпоценни макар че те са много.

 

5.              Целта на човека

 Животът не е голяма господарска градина, не е алея от липа, по която се разхожда от дълго време насам – натам.

Животът е път и този път някъде води… Пътищата имат своята цел.

Животът не е разходка – животът е път, упорит стремеж някъде да се отиде, да се доближи към целта, по-рано ако ще залезе слънцето.

Пътя който има всички знаци на борба и усилие.

Пътниците вървят запрашени, изпотени, жадни и изморени – защото вървят по пътя. Обаче в очите им постоянно сияе изгрева на радостната смелост, блаженство за напредъка – понеже вървят към целта.

Глупави са тези, които живеят живота и не знаят какво е това, които са тук и не знаят за какво.

Намерение:

Днес аз ще осъзная целта си, и ще се изключа така завинаги от броя на тези, които незнаят за какво живеят.

 

6.              Откъде – накъде?

 Известно е любопитството в Малък Катехизис. Пълен е с въпроси. Първият от тях пита за целта на човека: „За какво съм в света?“

Правилния начин да се отговори на този въпрос е така: „В света сме за това, за да познаем Бог, да го обичаме, на него да служим и така да се спасим, това значи в небето да отидем.“

Да се отиде в небето – да се върна като пощенски гълъб пак обратно в дланта на Татко, и да чакам тихо на неговото погалване…

Това е смисъл на моя живот – това е единствената цел на моя път – да се върна обратно при Татко.

Чувства ли се от всяко мое дело, от всяка моя дума, че се връщам обратно, че се целя към небето?

Небето трябва да се вижда от моя живот като кълн от набъбналото зърно.

Намерение:

Днес ще осъзная по-често своя произход и цел – обятие Божие, в което ще се върна пак.

 

7.              Времето е скъпо

 Между миналото и бъдещето се включва бързащ момент – настоящето.

Когато казваме – времето е скъпо, не може да се заплати даже със злато. Не оценяваме нито миналото, нито бъдещето. Тази оценка принадлежи за сегашното

  • за този миг, в който бъдещето се вписва в миналото.

Който обхване колкото може най-много от течащите мигове, кой ще ги напълни с молитва, със съвестна работа или невинно забавление за честта на Бога или в полза на ближния, той съвършено използва времето, той напълно живее.

Не правиш добро ако прекалено се ровиш в миналото или пресметливо изследваш бъдещето. През това време единствените ценни мигове бягат от достижението завинаги неизползвани, празни. – Спомняш си за важните моменти в миналото и надяваш се, че определените красиви мигове ще се повторят в бъдещето – спомняш си и сънуваш…

Не прави това!

За теб може да има значение само този миг, който точно сега живееш.

Намерение:

Веднага сега жертвам на Господа всичките мигове на днешния ден и така ще правя всяко утро, веднага след като се събудя.

 

8.              Ще бъдеш сам

 „Определено е за хората веднъж да умрат и после има съд“ (ср. Евр. 9, 27). – Съд без славни предсказания, без отваряне на запечатана книга, без четене на обвиняващи съчинения, без защита, без оправдание…

Ще бъдеш сам и без думи ще стоиш пред своя Бог. Ти и Той…

Бог и аз… Никой повече. Никакъв покровител, нито земен, нито небесен.

И съдът ще бъде бърз като блясък.

Веднага опозная колко е велик Бог и осъзная какъв нищожен съм аз, който съм го обиждал и за обиди не съм се разкайвал.

В мига почувствам огромна тежест и на този найобикновен грях и сам ще отвърна лицето си обезобразено от страх и отчаяние, за да може никога вече да не погледна красотата и добрината на Божието лице…

Или – ще му се хвърля в обятието и ще остана в неговото обятие там завинаги…

Такъв ще бъде моят съд.

И каква ще бъде моята присъда? – Това зависи само от мене.

Тогава…

 

9.              Небето е заплата

 Ако беше възможно да се оправдава, мнозинството от нас щяха така да говорят: „Господи, надявам се, че ще приемеш и мен към своите избраници, тъй като ме познаваш, тъй като знаеш, че не бях лош човек. Никой не убих, никой не ограбих, никой не клеветих. На Църквата не навредих, нито свещениците не обезчестих. Няма за какво да ме наказваш с вечния пъкъл. Надявам се тогава, че ще стоя до твоята десница…“

Господ щеше да каже: „Изискваш награда за това, че не си правил нито лошо, нито добро…

Дали господарят изплаща заплата на всички, които не вредят на имота му? Не. Награждава според заслуга само тези, които лично се стремят на неговото подобрение.

Заплата имам само една и тя е небето.

И наказание също само едно и то пъкъла.

Награда ти не заслужи, остава ти наказанието. Измина времето на помилващо се милосърдието. Има време за пресмятаща справедливост.“

Да, ако ще дойде денят на справедливото пресмятане, мнозина ще бъдат съдени и осъдени за това, че нищо не са извършили.

 

10.          Сега съдят хората – на края ще съди Бог

 Казвай на хората за по-последователен християнски живот – когато свършиш и се огледаш, ще видиш отегчени лица и ще чуеш, това което най-малко желаеш.

Ще ти кажат: „Красиво е, било би прилично – обаче не се налага. В небето и по-евтино мога да дойда. Главното е човек да не греши. Най-после всички наши добродетели, цялата наша добрина е в това, че не извършваме зло.“

Така мислят хората.

Бог обаче изисква положителна добрина. Казва ясно: „Дървото, което не дава добри плодове ще бъде отсечено и хвърлено в огъня…“

Който знае добро да извършва и не го прави, има грях.

Ако към това приложим притчата за талантите и подчертаем тези три части от Евангелието, нищо от това не личи на небето. Обратно!

Намерение:

Разсъждавай днес, че няма да бъдеш съден според това как мислеха хората, а според това как е мислел Бог.

 

11.          Милосърдието и справедливостта…

 Евангелието никога не преувеличава. Нито тогава, когато говори за строгостта на Вечния Съдия. Нито тогава, когато потвърждава, че веднъж ще отговаряме и за всяка излишно казана дума.

Божията справедливост е голяма. Точно толкова безкрайна, колкото безкрайно е милосърдието му…

Няма толкова страшно злодеяние, което неговото милосърдие не би ти простило. Обаче няма толкова незабележима дребност, която при съда неговата справедливост да ти не забележи.

Така трябва да постъпваме, за да не остане нищо в нашия живот непокрито със сълзите на съжалението и потта на разкаянието.

Понеже всичко каквото Вечността намери сухо, без тези двете ценни течности, ще изгори с огъня на наказание.

Молитва:

Боже мой, разкайвам се за всичките грехове съзнателни и несъзнателни.

 Намерение:

Днес по-често искрено ще жалея за всичките си грехове.

 

 12.          Небето

 Да се приказва за небето, това е като да свириш с устна хармоника Девета симфония на Бетховен. Това е тема, за която може най-после да се говори с уважаващо мълчание.

Нашите човешки думи най-подходящо изразяват красотата и разкоша на небето тогава, когато капитулират, когато признават, че не са способни, нито само да заекват за радостите, които Бог подготвил за избраните във вечното отечество.

Свети Павел бил талантлив оратор, думите никога не му липсвали. Обаче, когато се върнал от екстаза, цялото си пътешествие намести в едното изречение, което за небето много казва, именно заради това, че нищо не казва: „Нито око не е видяло, нито в човешкото сърце е влизало това, което Бог е подготвил за тези, които го обичат…“

Небето не може нито да се разбере, нито да се опише.

Обаче да се с Божията помощ достигне, това да. И това за мен е достатъчно.

 

13.          Пъкъл

 Данте толкова се е чувствал поет, че се е осмелил да говори за пъкъла. Имал е успех, това е истина.

И по-смелото сърце го обхваща притеснение, когато размишлява върху думите на първото му пеене.

Обаче какво е това срещу действителността?!

Пъкълът е ужасен. Ако можеше веднъж от Божието позволение някой от смъртните да влезне, да го прегледа, при първия спомен за това, което е преживял би трябвало да умре. И пак нямаше да знаем нищо за ужасите на пъкъла…

Брат, сестра, не те съветвам да размишляваш върху тях. По-добре прекръсти ръцете си и помоли за помощ, за да щастливо избягаш от грях, който пъкъла е подбудил.

 

14.          Последният ден

 Един път ще изгрее слънцето на хоризонта само затова, за да се ефектно разпръсне във височината и завинаги ще угасне като ракета в тъмна нощ…

Това ще бъде началото на края.

Тогава ще прати Бог Ангелите да засвирят тръбите за тревога на живи и мъртви.

В часа на общия ужас ще донесат облаците на своите могъщи плещи Сина на човека, за да прекъсне света със съдийската линия на дясната и лявата половина, за да докаже така пред очите на всички, че не са били глупави и луди тези, които са му вярвали във всичко.

След настъпването ще дойде разотиването от демаркационната линия на двете страни.

В една от тълпите ще бъда и аз. Сигурно. В коя?

На този въпрос си отговарям сам със своя всекидневен живот.

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.