Генерални Аудиенции

Вярвам в една, свята Църква

2 октомври 2013 – Папа Франциск

Вярвам в една, свята Църква

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В Символа на вярата, след като изповядваме: „Вярвам в една Църква“, добавяме прилагателното „свята“; ние утвърждаваме светостта на Църквата и това е характеристика, която присъства от самото начало в съзнанието на ранните християни, които просто са били наричани „светия народ“ (вж. Деяния 9:13, 32, 41; Римляни 8 :27; 1 Коринтяни 6:1), защото бяха сигурни, че действието на Бога, Светия Дух, освещава Църквата.

Но в какъв смисъл Църквата е свята, ако видим, че историческата Църква по своя дълъг път през вековете е имала толкова трудности, проблеми, тъмни моменти? Как Църква, състояща се от човешки същества, от грешници, може да бъде свята? Грешни мъже, грешни жени, грешни свещеници, грешни сестри, грешни епископи, грешни кардинали, грешен папа? Всеки. Как може такава Църква да бъде свята?

  1. За да отговоря на този въпрос, бих искал да бъда воден от пасаж от Посланието на Св. Павел до християните от Ефес. Апостолът, вземайки за пример семейните отношения, казва, че „Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети” (5:25-26). Христос възлюби Църквата, като даде Себе Си на Кръста. А това означава, че Църквата е свята, защото произлиза от Бог, който е свят, Той й е верен и не я оставя на властта на смъртта и злото (срв. Мат. 16:18). Тя е свята, защото Исус Христос, Светият Божий (вж. Марк 1:24), е неразривно свързан с нея (вж. Мат. 28:20); Тя е свята, защото се води от Светия Дух, който пречиства, преобразява, обновява. Тя не е свята поради собствените си заслуги, но тъй като Бог я прави свята, тя е плод на Светия Дух и на неговите дарби. Не ние я правим свята. Бог, Светият Дух, е този, който в Своята любов прави Църквата свята.

  2. Бихте могли да ми кажете: но Църквата се състои от грешници, ние ги виждаме всеки ден. И това е вярно: ние сме Църква на грешници; и ние, грешниците, сме призовани да се оставим да бъдем преобразени, обновени, осветени от Бог. В историята е имало изкушението някои да кажат: Църквата е само Църква на чистите, съвършено последователните и изгонва всички останали. Това не е вярно! Това е ерес! Църквата, която е свята, не отхвърля грешниците; тя не ни отхвърля всички; тя не отхвърля, защото тя призовава всички, приветства ги, отворена е дори за най-отдалечените от нея, тя призовава всички да се оставят да бъдат обгърнати от милостта, нежността и прошката на Отца, който предлага на всеки възможността за среща с него, на пътуването към святостта. „Добре! Отче, аз съм грешник, имам огромни грехове, как е възможно да се чувствам част от Църквата? Скъпи братко, скъпа сестро, точно това иска Господ, да му кажеш: „Господи, ето ме с греховете си“. Някой от вас тук без грях ли е? Някой? Никой, нито един от нас. Всички носим греховете си със себе си. Но Господ иска да ни чуе да му казваме: „Прости ми, помогни ми да ходя, промени сърцето ми!”. И Господ може да промени сърцето ви. В Църквата Богът, който срещаме, не е безмилостен съдия, а като Отец в евангелската притча. Може да си като синът, който напусна дома, който потъна в дълбините, най-далеч от Евангелието. Когато имаш силата да кажеш: Искам да се прибера, ще намериш вратата отворена. Бог ще дойде да те срещне, защото винаги те чака, Бог винаги те чака, Бог те прегръща, целува и празнува. Такъв е Господ, такава е нежността на нашия Небесен Баща. Господ иска да принадлежим към Църква, която знае как да отвори обятията си и да посрещне всеки, която не е дом за малцина, а дом за всички, където всички могат да бъдат обновени, трансформирани, осветени от неговата любов, най-силният и най-слабите, грешниците, безразличните, тези, които се чувстват обезсърчени или изгубени. Църквата предлага всички възможности за следване на пътя на святостта, който е пътят на християнина: тя ни води до среща с Исус Христос в Тайнствата, особено в Изповедта и в Евхаристията; тя ни съобщава Божието Слово, тя ни позволява да живеем в милосърдие, в любовта на Бог към всички. Нека се запитаме тогава, ще се оставим ли да бъдем осветени? Църква ли сме, която призовава и приема грешниците с отворени обятия, която дава смелост и надежда, или сме Църква, затворена в себе си? Църква ли сме, където обитава Божията любов, където човек се грижи за другия, където човек се моли за другите?

  3. Последен въпрос: какво мога да направя аз, един слаб крехък грешник? Бог ви казва: не се страхувайте от светостта, не се страхувайте да се стремите високо, да се оставите да бъдете обичани и пречистени от Бог, не се страхувайте да се оставите да бъдете ръководени от Светия Дух. Нека бъдем заразени от Божията святост. Всеки християнин е призван към святост (вж. Догматическа конституция Lumen gentium, nn. 19-42); и светостта не се състои особено в правенето на необикновени неща, а в това да позволим на Бог да действа. Това е посрещането на нашата слабост със силата на Неговата благодат, вярата в Неговото действие ни позволява да живеем в милосърдие, да правим всичко с радост и смирение, за слава на Бог и като служба на ближния. Има една известна поговорка на френския писател Леон Блоа, който в последните мигове от живота си каза: „Единствената истинска тъга в живота е да не станеш светец“. Нека не губим надеждата за святост, нека следваме този път. Искаме ли да бъдем светци? Господ ни очаква с отворени обятия; той чака да ни придружи по пътя към светостта. Нека живеем в радостта на нашата вяра, нека се оставим да бъдем обичани от Господ… нека изпросим този дар от Бога в молитва, за себе си и за другите.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 2 октомври 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.