Генерални Аудиенции

Вярвам в една, свята, католическа Църква

9 октомври 2013 – Папа Франциск

Вярвам в една, свята, католическа Църква

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Бяхте много смели да излезете днес в това лошо време: моите комплименти!

„Вярвам в една, свята, католическа … Църква“. Днес се спираме за размисъл върху този белег на Църквата: казваме, че тя е католическа, това е Годината на католицизма. Първо: какво означава католик? Произлиза от гръцкото „kath’olon“, което означава „според цялото“, съвкупността. В какъв смисъл тази съвкупност се отнася за Църквата? В какъв смисъл казваме, че Църквата е католическа? Бих казал, че има три основни значения.

  1. Първият. Църквата е католическа, защото тя е пространството, домът, в който вярата ни се проповядва в нейната цялост, в който спасението, донесено ни от Христос, се предлага на всеки. Църквата ни дава възможност да се срещнем с Божието милосърдие, което ни преобразява, защото в нея присъства Исус Христос, Който й е дал истинското изповядване на вярата, пълнотата на тайнствения живот и автентичността на ръкоположеното служение. В Църквата всеки от нас намира това, което му е необходимо, за да повярва, да живее като християнин, да стане свят и да пътува до всяко място и през всяка епоха.

За пример можем да кажем, че това е като семейния живот. В семейството всичко, което ни позволява да растем, да съзряваме и да живеем, е дадено на всеки от нас. Не можем да израснем сами, не можем да пътуваме сами, в изолация; по-скоро ние пътуваме и растем в общност, в семейство. И в Църквата е така! В Църквата можем да слушаме Божието Слово с увереността, че това е посланието, което Господ ни е дал; в Църквата можем да срещнем Господа в Тайнствата, които са отворените прозорци, през които ни се дава Божията светлина, потоци, от които можем да черпим самия Божи живот; в Църквата се учим да живеем в общението и любовта, които идват от Бога. Днес всеки от нас може да се запита: как живея в Църквата? Когато ходя на църква, все едно съм на стадиона, на футболен мач? Все едно бях на кино? Не, друго е. Как да отида на църква? Как да получа даровете, които Църквата ми предлага, за да израсна и да узрея като християнин? Участвам ли в живота на общността или ходя на църква и се затварям в собствените си проблеми, изолирайки се от другите? В този първи смисъл Църквата е католическа, защото тя е домът на всички. Всеки е дете на Църквата и в нея всички намират своя дом.

  1. Второ значение: Църквата е католическа, защото е универсална, разпространена е във всяка част на света и проповядва Евангелието на всеки мъж и на всяка жена. Църквата не е група от елит; тя не засяга само малцина. Църквата няма граници; тя е изпратена на съвкупността от хора, на съвкупността от човешката раса. И едната Църква присъства и в най-малките си частици. Всеки може да каже: в моята енория Католическата църква присъства, тъй като и тя е част от универсалната Църква, тъй като и тя съдържа пълнотата на Христовите дарове: вярата, тайнствата, [ръкоположеното] служение; тя е в общение с епископа, с папата и е отворена за всички без разлика. Църквата не почива единствено под сянката на нашата камбанария; по-скоро тя обхваща огромен брой хора и нации, които изповядват една и съща вяра, хранят се от една и съща Евхаристия и се обслужват от едни и същи пастори. Да чувстваме, че сме в общение с цялата Църква, с всички малки и големи католически общности по света! Това е красиво! И тогава, за да почувстваме, че всички сме на мисия, големи и малки общности, че всички трябва да отворим вратите си и да излезем в името на Евангелието. Нека тогава да се запитаме: какво правя, за да предам на другите радостта от срещата с Господа, радостта от принадлежността към Църквата? Провъзгласяването и свидетелството за вярата не е дело на малцина; засяга и мен, теб, всеки един от нас!

  2. Трета и последна мисъл: Църквата е католическа, защото е „домът на хармонията“, където единството и многообразието знаят как да се слеят, за да се превърнат в голям източник на богатство. Нека помислим за образа на симфонията, която предполага акорди, хармония, различни инструменти, които свирят заедно. Всеки запазва своя собствен безпогрешен тембър и звуците, характерни за всеки, се смесват заедно около обща тема. След това е този, който я ръководи, диригентът, и тъй като симфонията се изпълнява, всички свирят заедно в „хармония“, но тембърът на всеки отделен инструмент никога не се елиминира; наистина, уникалността на всеки е значително подобрена!

Това е красив образ, който ни казва, че Църквата е като голям оркестър, в който има голямо разнообразие. Не всички сме еднакви и не е нужно всички да сме еднакви. Всички сме различни, разнообразни, всеки от нас със своите специални качества. И това е красотата на Църквата: всеки носи своя дар, който Бог му е дал, за да обогатява другите. И между различните компоненти има разнообразие; все пак това е многообразие, което не влиза в конфликт и противопоставяне. Това е разнообразие, което позволява на Светия Дух да го смеси в хармония. Той е истинският „Маестро“. Той е хармонията. И тук нека се запитаме: в нашите общности живеем ли в хармония или спорим помежду си? В моята енорийска общност, в моето движение, на мястото, където съм част от Църквата, има ли клюки? Ако има клюки, няма хармония, а по-скоро конфликт. И това не е Църквата. Църквата е всички в хармония: никога не клюкарствайте за другите, никога не спорете! Нека приемем другите, нека приемем, че има подходящо разнообразие, че този човек е различен, че този човек мисли за нещата по този или онзи начин – че в рамките на една и съща вяра можем да мислим за нещата по различен начин – или склонни да направят всичко еднородно? Но еднообразието убива живота. Животът на Църквата е многообразие и когато искаме да наложим това еднообразие на всички, убиваме даровете на Светия Дух.

Нека се молим на Светия Дух, Който наистина е авторът на това единство в многообразието, на тази хармония, за да ни направи все по-„католични” в тази Църква, която е съборна и универсална! Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 9 октомври 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.