Генерални Аудиенции

Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква

16 октомври 2013 – Папа Франциск

Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Когато рецитираме Символа на вярата, казваме „Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква“. Не знам дали някога сте размишлявали върху значението на израза „Църквата е апостолска“. Може би от време на време, идвайки в Рим, сте си мислили за значението на апостолите Петър и Павел, които тук са дали живота си, за да донесат и свидетелстват за Евангелието.

Но е дори повече. Да се изповяда, че Църквата е апостолска, означава да се подчертае конститутивната връзка, която тя има с апостолите, с тази малка група от 12 мъже, които Исус един ден повика при себе си, той ги повика по име, за да могат да останат с него и че той може да ги изпрати да проповядват (вж. Марк 3:13-19). „Апостол“ всъщност е гръцка дума, означаваща „изпратен“, „изпроводен“. Апостолът е човек, на когото е даден мандат, той е изпратен да направи нещо и апостолите са избрани, призовани и изпратени от Исус, за да продължат работата му, тоест да се молят – което е основната работа на апостола – и , второ, да провъзгласява Евангелието. Това е важно, защото когато мислим за апостолите, може да си помислим, че те са били изпратени само да провъзгласяват Евангелието, да вършат много добри дела. Но в ранните времена на Църквата възникна проблем, поради това колко много трябваше да направят апостолите и затова те поставиха дякони, за да има повече време за апостолите да се молят и да прогласяват Божието Слово. Когато мислим за приемниците на апостолите, епископите – това включва папата, тъй като той също е епископ – трябва да се запитаме дали този приемник на апостолите първо се моли и след това провъзгласява Евангелието: ето какво означава да бъдеш Апостол и това прави Църквата апостолска. Всеки от нас, ако иска да бъде апостол, както ще обясня сега, трябва да се запита: моля ли се за спасението на света? Проповядвам ли Евангелието? Това е Църквата апостолска! Това е основната връзка, която имаме с апостолите.

Започвайки от това, бих искал да се съсредоточа накратко върху трите значения на прилагателното „апостолски“, когато се прилага към Църквата.

  1. Църквата е апостолска, защото се основава на проповедта и молитвата на апостолите, на властта, която им е поверена от самия Христос. Свети Павел пише на християните от Ефес: „Вие вече не сте чужденци и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство, изградени върху основата на апостолите и пророците, като самият Исус Христос е крайъгълен камък ” (2:19-20); тоест, той сравнява християните с живи камъни, които образуват сграда, която е Църквата, и тази сграда е основана на апостолите, като колони, а крайъгълният камък, който носи всичко това, е самият Исус. Без Исус Църквата не може да съществува! Исус е основата на Църквата, основата! Апостолите живееха с Исус, слушаха думите му, споделяха живота му, преди всичко бяха свидетели на смъртта и възкресението му. Нашата вяра, Църквата, която Христос пожела, не се основава на идея, не се основава на философия, тя се основава на самия Христос. И Църквата е като растение, което през дългите векове е растяло, развивало се е, давало е плод, но нейните корени са здраво вкоренени в Него и това основно преживяване на Христос, което са имали апостолите, избрани и изпратени от Исус, достига до всички нас. От това малко растение до наши дни: така Църквата се е разпространила навсякъде по света.

  2. Но нека се запитаме: как е възможно ние да бъдем свързани с това свидетелство, как може това, което апостолите са преживели с Исус, това, което са чули от него, да достигне до нас? Това е второто значение на термина „апостолски“. Катехизисът на Католическата църква заявява, че Църквата е апостолска, защото „с помощта на Духа, обитаващ в нея, Църквата пази и предава учението, „добрия депозит“, спасителните думи, които е чула от апостолите“ ( н. 857). През вековете Църквата пази това скъпоценно съкровище, което е Свещеното Писание, учението, Тайнствата, служението на пасторите, за да можем да бъдем верни на Христос и да участваме в самия Негов живот. То е като река, която тече през историята, развива се, напоява; но течащата вода винаги идва от източник, а източникът е самият Христос: Той е Възкръсналият, Той е Живият и неговите думи никога не преминават, защото той не преминава, той е жив, той е сред нас днес , той ни чува и ние му говорим и той слуша, той е в сърцата ни. Исус е с нас днес! Това е красотата на Църквата: присъствието на Исус Христос сред нас. Замисляме ли се някога колко важен е този дар, който Исус ни даде, дарът на Църквата, където можем да го срещнем? Замисляме ли се някога как точно Църквата в нейния път през вековете – въпреки трудностите, проблемите, слабостите, нашите грехове – ни предава автентичното послание на Христос? Тя ни дава сигурността, че това, в което вярваме, наистина е това, което Христос ни съобщи.

  3. Последната ми мисъл: Църквата е апостолска, защото е изпратена да донесе Евангелието на целия свят. Тя продължава в историята мисията, която Исус поверява на апостолите: „Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм заповядал Вие; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света” (Матей 28:19-20). Това е, което Исус ни каза да правим! Аз настоявам за този мисионерски аспект, защото Христос кани всички да „излязат“ и да се срещнат с другите, Той ни изпраща, Той ни моли да се движим, за да разпространим радостта на Евангелието! Още веднъж нека се запитаме: мисионери ли сме чрез нашите думи и особено чрез нашия християнски живот, чрез нашето свидетелство? Или ние християните сме затворени в сърцата си и в нашите църкви, сакристични християни? Само по име ли сме християни, които живеем като езичници? Трябва да си зададем тези въпроси, които не са укор. Питам се и аз: какъв християнин съм, вярно ли е моето свидетелство?

Корените на Църквата са в учението на апостолите, автентичните свидетели на Христос, но тя гледа към бъдещето, има твърдото съзнание, че е изпратена – изпратена от Исус – че е мисионерка, носеща името на Исус чрез своята молитва, провъзгласявайки го и свидетелствайки за него. Църква, която е затворена в себе си и в миналото, Църква, която вижда само малките правила на поведение, на отношение, е Църква, която предава собствената си идентичност; затворената Църква издава собствената си идентичност! Тогава нека днес преоткрием цялата красота и отговорност да бъдеш апостолска Църква! И помнете това: Църквата е апостолска, защото ние се молим – наше първо задължение – и защото провъзгласяваме Евангелието с нашия живот и с нашите думи.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 16 октомври 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.