Библията не е написана наведнъж и не е дело на един човек: тя представлява сбор от много книги, написани от различни автори в различни епохи. Нейното формиране е продължило повече от едно хилядолетие.
Първоначално много от библейските традиции са били предавани устно чрез разкази за сътворението, патриарсите, Изхода, законите, царете и пророците. С течение на времето тези традиции били записвани, събирани и преработвани от различни автори и редактори.
Текстовете на Стария Завет, или Еврейската Библия, са били съставяни и събирани, най-общо казано, между около 1200 и 100 г. пр. Хр., въпреки че точните дати на отделните книги са предмет на научни дискусии. Те са написани предимно на иврит, с някои части на арамейски, а по-късно са преведени и на гръцки в известния превод Септуагинта.
С появата на християнството се оформя Новият Завет. В началото първите християнски общности предавали предимно устно ученията и разказите за Исус. Между приблизително 50 и 100 г. сл. Хр. били написани текстовете, които днес познаваме като посланията на Павел, Евангелията и другите книги на Новия Завет.
И изборът на книгите, които да бъдат считани за свещени, се извършил постепенно. Еврейските общности постепенно признали текстовете, които образуват Еврейската Библия, докато християните запазили еврейските Писания и добавили текстове, свързани с Исус и първите християнски общности. Признаването на 27-те книги на Новия Завет също се извършило постепенно през първите векове на християнството.
Не всички християнски традиции обаче имат абсолютно еднакъв брой и състав на книгите в Стария Завет. Например Католическата Библия включва някои книги, които не са част от протестантския канон.
Накратко, формирането на Библията може да се разглежда като дълъг процес:
устни традиции → писмени текстове → събиране и преработване → преводи и преписване → признаване на свещените книги → формиране на различните канони.
Затова, когато казваме, че „Библията е била написана“, не говорим за един конкретен момент, а за процес, продължил около 1000–1200 години, в който множество автори, книжовници, общности и традиции са допринесли за формирането на текста, който днес познаваме като Библия.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.