Генерални Аудиенции

Въпросът за произхода на Исус

2 януари 2013 – Папа Бенедикт XVI

Въпросът за произхода на Исус

 

Скъпи братя и сестри,

За пореден път Рождество Господне озарява мрака, който често обгръща света и сърцата ни, и със светлината си носи надежда и радост. Откъде идва тази светлина? От Витлеемската пещера, където пастирите намериха „Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в ясли“ (Лука 2:16). Друг, по-дълбок въпрос възниква пред това Свято семейство: как може това мъничко, крехко Дете да е донесло на света новост, толкова радикална, че да промени хода на историята? Няма ли може би нещо мистериозно в неговия произход, което надхвърля тази пещера?

Въпросът за произхода на Исус се повтаря отново и отново. Това е същият въпрос, който прокураторът Пилат Понтийски задава по време на процеса: „откъде си?“ (Йоан 19:9). Въпреки това произходът му беше доста ясен. В Евангелието на Йоан, когато Господ казва: „Аз съм хлябът, който е слязъл от небето”, евреите реагират, роптаейки: „Не е ли това Исус, синът на Йосиф, чийто баща и майка познаваме? Как сега казва: „Слязох от небето“?“ (Йоан 6:41, 42).

Нещо повече, малко по-късно гражданите на Йерусалим категорично се противопоставиха на месианските твърдения на Исус, твърдейки, че „откъде идва този човек“ е добре известно; и че „когато се яви Христос, никой няма да знае откъде идва“ (Йоан 7:27). Самият Исус посочва колко неадекватно е твърдението им да знаят произхода му и като прави това, той вече предлага ключ към познанието откъде идва: „Аз не съм дошъл от себе си; Истинен е Онзи, Който Ме е пратил, и Него не познавате” (Йоан 7:28). Исус, разбира се, беше родом от Назарет, той беше роден във Витлеем; но какво се знае за истинския му произход?

В четирите евангелия отговорът е ясен за това откъде „идва“ Исус. Неговият истински произход е в Отец, Бог; той идва изцяло от него [Бог], но по различен начин от този, на който и да е от Божиите пророци или пратеници, които са го предхождали. Този произход в тайната на Бог, „когото никой не познава“, вече се съдържа в разказите за детството в Евангелията на Матей и Лука, които четем по време на тази Коледа. Ангел Гавраил провъзгласява: „Дух Свети ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени; затова и светото, което ще се роди, ще се нарече Син Божий” (Лука 1:35).

Повтаряме тези думи всеки път, когато рецитираме Символа на вярата, Изповядването на вярата: „Et incarnatus est de Spiritu Sancto, ex Maria Virgine“, „и от Светия Дух се въплъти от Дева Мария“. При това изречение ние коленичим, тъй като завесата, която криеше Бог, се повдига, така да се каже, и Неговата необозрима и недостъпна тайна ни докосва: Бог става Емануил, „Бог-с-нас“. Когато чуем месите, написани от великите композитори на сакралната музика – имам предвид, например, Коронационната меса на Моцарт – веднага забелязваме как те спират върху тази фраза по специален начин, сякаш се опитват да изразят в универсалния език на музиката, което думите не могат да предадат: великата мистерия на Бог, който прие плът, който стана човек.

Ако разгледаме внимателно думите: „от Светия Дух (той) се въплъти от Дева Мария“, забелязваме, че те включват четири активни субекта. Светият Дух и Мария се споменават изрично, но „той“, а именно Синът, който прие плът в утробата на Девата, е който се подразбира косвено. В Изповедта на вярата, Символа на вярата, Исус е описан с няколко епитета: „Господи… Христос, Единороден Син Божий… Бог от Бога, Светлина от Светлината, истински Бог от истинския Бог… единосъщ с Отца” (Никейско-Константинополски символ на вярата). Следователно можем да видим, че „той“ се отнася до друго лице, Отец. Следователно първият субект на това изречение е Отец, който със Сина и Светия Дух е единственият Бог.

Това потвърждение на Символа на вярата не се отнася до вечното битие на Бог, а по-скоро ни говори за действие, в което участват трите божествени Личности и което се извършва „ex Maria Virgine“. Без Мария влизането на Бог в историята на човечеството не би постигнало целта си и това, което е централно за нашето изповядване на вярата, не би се случило: Бог е „Бог-с-нас“. Така Мария принадлежи неотменимо на нашата вяра в Бог, който действа, който влиза в историята. Тя предоставя цялата си личност, тя се „съгласява“ да стане Божие обиталище.

Понякога, по време на нашето пътуване и в нашия живот на вяра, можем да усетим нашата бедност, нашата неадекватност пред лицето на свидетелството, което трябва да предложим на света. Но Бог избра именно една скромна жена, в непознато село, в една от най-отдалечените провинции на великата Римска империя. Винаги трябва да се доверяваме на Бог, дори в лицето на най-изтощителните трудности, като подновяваме вярата си в Неговото присъствие и действие в нашата история, точно както в тази на Мария. Няма нищо невъзможно за Бог! С него нашето съществуване винаги се движи на сигурна основа и е отворено към бъдеще с твърда надежда.

Изповядвайки в Символа на вярата: „от Светия Дух се въплъти Дева Мария“, ние потвърждаваме, че Светият Дух, като сила на Всевишния Бог, тайнствено извърши в Дева Мария зачатието на Божия Син. Евангелист Лука записва думите на архангел Гавриил: „Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени“ (1:35).

Две препратки са очевидни: първата е към момента на Сътворението. В началото на Книгата Битие четем, че „Божият Дух се носеше над водите” (1:2); това е Духът-Създател, който даде живот на всички неща и на човека. Това, което се осъществява в Мария, чрез действието на същия този божествен Дух, е ново творение: Бог, който извика битието от нищото, чрез Въплъщението дава живот на едно ново начало на човечеството. Отците на Църквата понякога говорят за Христос като за новия Адам, за да подчертаят, че новото творение започва с раждането на Божия Син в утробата на Дева Мария. Това ни кара да се замислим как вярата също ни носи новост, толкова силна, че поражда второ раждане. Наистина, в началото на живота ни като християни съществува Кръщението, което ни кара да се прераждаме като Божии деца и ни кара да участваме в синовната връзка, която Исус има с Отец. И бих искал да отбележа, че Кръщението се получава, ние се „кръщаваме“ – то е пасивно – защото никой не може сам да стане Божи син. Това е дар, който се дава свободно. Свети Павел припомня това осиновителство на християните в централен пасаж от своето Послание до Римляните, където пише: „всички, които са водени от Божия Дух, са синове на Бога. Защото вие не сте приели духа на робството, за да паднете обратно в страха, но сте приели духа на синовството. Когато викаме, „Авва! Отче!“ Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца” (Римляни 8:14-16), а не роби. Само ако се отворим за Божието действие като Мария, само ако поверим живота си на Господ като на приятел, на когото напълно вярваме, всичко ще се промени, целият ни живот ще придобие нов смисъл, нов аспект: този на децата с баща, който ни обича и никога не ни изоставя.

Говорихме за два елемента: първият беше Духът, движещ се по повърхността на водите, Духът-Създател: има друг елемент в думите на Благовещението. Ангелът каза на Мария: „Силата на Всевишния ще те осени“. Това е повторно извикване на свещения облак, който по време на Изхода спря над шатрата за срещи, над Ковчега на Завета, който народът на Израел носеше със себе си и който показваше Божието присъствие (вж. Изход 40:34 -38).

Следователно Мария е новата свята скиния, новият ковчег на завета: с нейното „да“ на думите на Архангела, Бог получи обиталище в този свят, Онзи, когото вселената не може да побере, се настани в утробата на Богородица.

Затова нека се върнем към първоначалния въпрос, този за произхода на Исус, който е обобщен от въпроса на Пилат: „Откъде си?“. Какъв е истинският произход на Исус е ясен от нашите размисли, от самото начало на Евангелията: той е Единородният Син на Отца, идва от Бога. Пред нас е великата и поразителна мистерия, която празнуваме в този коледен сезон. Божият Син, чрез действието на Светия Дух, се въплъти в утробата на Дева Мария. Това е съобщение, което звучи винаги ново и само по себе си носи надежда и радост в сърцата ни, защото всеки път ни дава увереността, че въпреки че често се чувстваме слаби, бедни и неспособни пред трудностите и злото в света, Божията сила е винаги активна и върши чудеса чрез самата слабост. Неговата благодат е нашата сила (вж. 2 Коринтяни 12:9-10). Много благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 2 януари 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.