СРЕЩА В РУСЕ – Църква „Св. Павел от Кръста“
Сряда 1 декември 2021, от 18.00ч
За една Синодална Църква:
Общение, Участие и Мисия
VADEMECUM
ЗА СИНОДА ЗА СИНОДАЛНОСТТА
От Официалния наръчник за слушане и разграничаване в Местните Църкви: Първа фаза: октомври 2021 – август 2022
Този Синод поставя следния основен въпрос: Синодалната Църква като проповядва Евангелието, „прави път заедно“. Как това „вървене заедно“ се случва днес във вашата местна Църква? Какви стъпки ни кани да предприемем Духът, за да растем в нашето „общо вървене“? (PD, 26)
Отговаряйки на този въпрос, ние сме поканени да:
Да си спомним нашите преживявания: За какви преживявания в нашата местна Църква ни напомня този въпрос?
Да препрочетем тези преживявания по-задълбочено: Какви радости са ни донесли?
Какви затруднения и какви препятствия са срещнали те? Какви рани разкриха? Какви интуиции породиха?
Берете плодовете, за да ги споделяте: Къде в тези преживявания отеква гласът на Свети Дух? Какво иска Духът от нас? Кои са точките, които трябва да се потвърдят, перспективите за промяна, етапите за преодоляване? Къде да постигнем консенсус? Кои са пътищата, които се отварят пред нашата местна Църква?
За да помогнат на хората да изследват този основен въпрос, следните теми подчертават важни аспекти на „живяната синодалност“ (DP, 30). Отговаряйки на тези въпроси ще е много полезно да запомните, че това „пътуване заедно“ се провежда по два дълбоко взаимно свързани начина. Първо ние вървим едни до други като Божи народ. След това ние пътуваме заедно като Божи Народ, с цялото човешко семейство. Тези две гледни точки взаимно се обогатяват и са полезни за нашето общо разграничаване с оглед по-задълбочено общение и по-плодотворна мисия.
Въпросите, които придружават всяка една от следващите десет теми, могат да бъдат използвани като отправна точка или като полезно ръководство. Вашият разговор и вашият диалог не би трябвало да се ограничава само до тези въпроси:
СПЪТНИЦИ
В Църквата и обществото ние сме рамо до рамо в един и същи път. В нашата местна Църква кои са тези, които „вървят заедно“? Кои са тези, които изглеждат по-отдалечени? По какъв начин сме призвани да израстваме като спътници? Кои групи или индивиди са оставени изоставени ?
СЛУШАНЕ
Слушането е първата стъпка, но тя изисква отваряне на ума и сърцето, без предразсъдъци. Как Бог ни говори чрез гласовете, които ние понякога игнорираме? Как са слушани миряните, особено жените и младите хора? Какво улеснява или възпрепятства нашето слушане? До каква степен слушаме тези, които се намират в перифериите? Как се интегрира приноса на мъжете и жените с посветен живот? Какви са границите на способността ни да слушаме, особено тези, които имат мнения, различни от нашето? Какво пространство има за гласа на малцинствата, особено за хората, които познават бедността, маргинализацията или социалното изключване?
ВЗЕМАНЕ НА ДУМАТА
Всички са поканени да говорят смело и напълно свободно, с истина и милосърдна любов. Какво позволява или възпрепятства да се говори смело и отговорно в нашата местна Църква и в обществото? Кога и как ние можем да успеем да кажем какво е важно за нас? Как функционират отношенията с местните медии (не само с католическите медии)? Кой говори от името на християнската общност и как се избират тези хора?
СЛУЖЕНИЕ
„Да вървим заедно“ е възможно само, ако това се основава на общото слушане на Словото и на отслужването на Евхаристията. Как молитвата и литургичните Служения вдъхновяват и насочват реално нашия общия живот и нашата мисия в нашата общност? Как те вдъхновяват най-важните решения? Как насърчаваме активното участие на всички верни в Литургията? Какво място е отредено за участието на службите на четеца и аколита?
СПОДЕЛЯНЕ ОТГОВОРНОСТТА НА НАШАТА ОБЩА МИСИЯ
Синодалността е в служба на мисията на Църквата, в която всички членове са призвани да участват. Тъй като всички ние сме ученици-мисионери, как всеки кръстен е призван да участва в мисията на Църквата? Какво пречи на кръстените да бъдат активни в мисията? Кои са областите на мисията, които ние пренебрегваме? Как общността подкрепя своите членове, които служат на обществото по различни начини (социален и политически ангажимент, научни изследвания, образование, насърчаване на социална справедливост, защита на правата на човека, опазване на околната среда и т.н.) Как Църквата помага на тези членове да живеят своята служба към обществото по мисионерски начин? Как се прави разграничаването върху мисионерските избори и от кого?
ДИАЛОГЪТ В ЦЪРКВАТА И В ОБЩЕСТВОТО
Диалогът изисква постоянство и търпение, но също така дава възможност за взаимно разбиране. До колко различни народи в нашата общност се срещат за диалог? Кои са местата и средствата за диалог в лоното на местната Църква? Как да насърчим сътрудничеството със съседните Диоцези, с религиозните общности в региона, с мирските асоциации и движения и т.н. Как се подхожда към различията във вижданията, конфликтите и трудностите? Кои са специалните проблеми на Църквата и на обществото, на които би трябвало да обърнем повече внимание? Какъв опит за диалог и сътрудничество имаме с вярващи от други религии и с тези, които нямат религиозна принадлежност? Как Църквата води диалог с други сектори и се учи от тях: от сферите на политиката, икономиката, културата, гражданското общество, и от хората, които живеят в бедност?
ЕКУМЕНИЗЪМ
Диалогът между християни и различни вероизповедания, обединени от едно Кръщение, заема специално място в програмата за синодално пътуване. Какви са отношенията на нашата църковна общност с членовете на други християнски традиции и други християнски вероизповедания? Какво споделяме и как вървим заедно по пътя? Какви плодове откъснахме от нашето общо пътуване? Какви трудности срещнахме? Как можем да направим следващата стъпка, за да продължим заедно напред?
АВТОРИТЕТ И УЧАСТИЕ
Синодалната Църква е съпричастна и съотговорна Църква. Как нашата църковна общност определя целите, които трябва да следва, начина, по който да ги постигне и мерките, които трябва да предприеме? Как се упражнява властта или управлението в нашата местна Църква? Как работата в екип и съвместната отговорност са приложени на практика?
Как се правят преценките и от кого? Как се насърчават службите за миряни и отговорността на миряните? Имаме ли плодотворен опит на синодалност на местно ниво? Как синодалните органи функционират на ниво местна Църква (Пасторални Съвети в енориите и Диоцезите, Презвитериален Съвет и т.н.)? Как можем да насърчим един по- синодален подход в нашето участие и в нашето ръководство?
РАЗГРАНИЧАВАНЕ И РЕШАВАНЕ
В синодален стил ние вземаме решения, разграничавайки какво казва Светия Дух чрез всяка наша общност. Какви методи и процеси използваме, за да вземаме решения? Как могат да бъдат подобрени? Как можем да насърчим участието във вземането на решения в рамките на йерархичните структури? Дали нашите методи за вземане на решения ни помагат да слушаме заедно Божия Народ? Каква е връзката между консултацията и вземането на решение, и как да ги приложим на практика? Какви инструменти и процедури използваме за насърчаване на прозрачността и отчетността? Как можем да напредваме в общностното духовно разграничаване?
ДА СЕ ФОРМИРАМЕ В СИНОДАЛНОСТТА
Синодалността включва възприемчивост към промяната, формацията и продължителното обучение. Как нашата църковна общност формира хората, за да бъдат по-способни да „вървят заедно“, да се изслушват, едни други, да вземат участие в мисията и да се формират? Каква формация се предлага, за да се насърчи разграничаването и упражняването на властта по синодален начин?
Уебсайтът на Синода предоставя различни предложения как да задавате въпроси на различни групи хора по прост и ефективен начин. Всеки Диоцез, енория или църковна група не би трябвало да се стреми да обхване всички въпроси, а по-скоро да разграничи и да се фокусира върху онези аспекти от синодалния живот, които са най-подходящи в неговия контекст.
Участниците са насърчени да споделят честно и откровено свои преживявания от реалния живот и да размишляват заедно върху това, което Светият Дух би могъл да разкрие, чрез това, което споделят едни с други.