Имало едно време един вълк, който живеел в околностите на Витлеем. Овчарите много се страхували от него и не спели по цяла нощ, за да спасят стадата си. Винаги имало някой за пазач. Така вълкът оставал всеки път гладен, лукав и сърдит.
През една страшна нощ, изпълнена със звуци и светлини, настъпила суматоха в кошарите на овчарите. Изведнъж станало тихо, изчезнали звукът и светлината. В това време било родено едно малко, нежно дете. Всъщност, не се случило нищо особено.
Вълкът се смаял, че тези груби овчари побегнали, всички вкупом, за да видят едно дете:
-Колко глезотии и внимание за едно кутре на човека?-помислил си вълкът. Но любопитен и преди всичко гладен, той ги последвал в сянката с тихи стъпки. Когато ги видял, че влизат в един обор, спрял и се притаил в тъмното.
Овчарите донесли разни подаръци, поздравили човека и жената, почтително се поклонили на детето и си отишли.
Уморени от невероятните изненади през деня, човекът и жената заспали.
Както всеки крадец, така и вълкът се прокраднал незабелязано в обора. Никой не предупредил за неговото присъствие.
Само детето ококорило очички и видяло острата муцуна на вълка, който стъпка след стъпка, предпазливо, но неумолимо се приближавал все повече. Устата на звяра били отворени, а отвътре се подавал пламтящ език. Жестоките му очи блестели през тънки процепи. Детето, обаче, не изглеждало изплашено.
-Една истинска вкусна хапчица!-помислил си вълкът.
Топлият му дъх докоснал леко детето. Настръхнал той, готов бил да се хвърли върху крехката плячка.
В този момент ръката на детето, като нежен розов цвят, докоснала леко муцуната му. За първи път в живота някой милвал неговата твърда, разрошена козина. С глас, какъвто никога досега вълкът не бил чувал, детето проговорило:
-Вълчо, аз те обичам!
Тогава в тъмната пещера във Витлеем се случило нещо необикновено. Кожата на вълка се разкъсала и се свлякла на земята като стара дрипа. А върху нея, стоял човек. Той паднал на колене, целунал ръцете на детето и тихо прошепнал молитва.
После човекът излязъл от пещерата. А преди чудото с детето от кошарата, той просто бил един вълк.
Излязъл с високо вдигната глава и тръгнал по света да разказва за случилото се:
-Родено е божествено дете, което може да подари истинската свобода. Месията е пристигнал! Той ще ви промени!
Това е мисията на Бога – да промени смъртните създания, единствено, докато ги обича.
А ти? Искаш ли да направиш другите щастливи?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Вълкът от Витлеем
Имало едно време един вълк, който живеел в околностите на Витлеем. Овчарите много се страхували от него и не спели по цяла нощ, за да спасят стадата си. Винаги имало някой за пазач. Така вълкът оставал всеки път гладен, лукав и сърдит.
През една страшна нощ, изпълнена със звуци и светлини, настъпила суматоха в кошарите на овчарите. Изведнъж станало тихо, изчезнали звукът и светлината. В това време било родено едно малко, нежно дете. Всъщност, не се случило нищо особено.
Вълкът се смаял, че тези груби овчари побегнали, всички вкупом, за да видят едно дете:
-Колко глезотии и внимание за едно кутре на човека?-помислил си вълкът. Но любопитен и преди всичко гладен, той ги последвал в сянката с тихи стъпки. Когато ги видял, че влизат в един обор, спрял и се притаил в тъмното.
Овчарите донесли разни подаръци, поздравили човека и жената, почтително се поклонили на детето и си отишли.
Уморени от невероятните изненади през деня, човекът и жената заспали.
Както всеки крадец, така и вълкът се прокраднал незабелязано в обора. Никой не предупредил за неговото присъствие.
Само детето ококорило очички и видяло острата муцуна на вълка, който стъпка след стъпка, предпазливо, но неумолимо се приближавал все повече. Устата на звяра били отворени, а отвътре се подавал пламтящ език. Жестоките му очи блестели през тънки процепи. Детето, обаче, не изглеждало изплашено.
-Една истинска вкусна хапчица!-помислил си вълкът.
Топлият му дъх докоснал леко детето. Настръхнал той, готов бил да се хвърли върху крехката плячка.
В този момент ръката на детето, като нежен розов цвят, докоснала леко муцуната му. За първи път в живота някой милвал неговата твърда, разрошена козина. С глас, какъвто никога досега вълкът не бил чувал, детето проговорило:
-Вълчо, аз те обичам!
Тогава в тъмната пещера във Витлеем се случило нещо необикновено. Кожата на вълка се разкъсала и се свлякла на земята като стара дрипа. А върху нея, стоял човек. Той паднал на колене, целунал ръцете на детето и тихо прошепнал молитва.
После човекът излязъл от пещерата. А преди чудото с детето от кошарата, той просто бил един вълк.
Излязъл с високо вдигната глава и тръгнал по света да разказва за случилото се:
-Родено е божествено дете, което може да подари истинската свобода. Месията е пристигнал! Той ще ви промени!
Това е мисията на Бога – да промени смъртните създания, единствено, докато ги обича.
А ти? Искаш ли да направиш другите щастливи?