Разкази от сестра Терезита

Вълкът и лъвът

имало едно време…

Вълкът и лъвът

       

          Един вълк беше попаднал в острите нокти на лъва. Първо, той направил един безуспешен опит да се освободи и да избяга. След това, опитал по пътя на молбата. Със слаб и умолителен глас вълкът казал:

          -Смили се над мен, имам пет невръстни вълчета, които ме чакат. Без мен ще умрат от глад, защото нямат майка. Тя наскоро бе изядена от един тигър. Аз съм всичко за тях.

          -Вълчо, бих ти дал свободата, от жал към малките вълчета, но ти правеше много лоши неща. Когато ти влизаше в кошарите и разкъсваше онези невинни животни, малките агънца, дори не мислеше за голямата болка, която причиняваше на техните майки и на бедните овчари. В този миг ти изпитваше ли състрадание? Ти извърши много пакости за ужас на района. Сега аз нямам състрадание към теб. Нямам дори състрадание към твоите малки вълчета. Ще умреш, попадайки в моите лапи, ще умрат и твоите вълчета, защото, като пораснат големи, биха правили пакости като теб.

          Така вълкът, който много пъти е бил безмилостен към другите, получи своето възмездие, разкъсан от зъбите на лъва.

 

Как би постъпил ти на мястото на лъва?

Бог е милосърден и не иска грешникът да умира, но да се обърне и да живее с благодатта.