Генерални Аудиенции

Възрастните хора

4 март 2015 – Папа Франциск

Възрастните хора

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Днешната катехеза и следващата сряда ще бъдат посветени на възрастните хора, които в семейството са баби, дядовци, лели и чичовци. Днес ще разсъждаваме върху сегашното проблемно състояние на възрастните хора, а следващия път, тоест следващата сряда, в по-позитивна посока, върху призванието, което се отнася до този етап от живота.

Благодарение на напредъка на медицината продължителността на живота се е увеличила, но обществото не се е „разширило“ до живот! Броят на възрастните хора се е умножил, но нашите общества не са организирани достатъчно добре, за да направят място за тях, с нужното уважение и практическо внимание към тяхната слабост и тяхното достойнство. Докато сме млади, ни карат да пренебрегваме старостта, сякаш е болест, от която трябва да се пазим; след това, когато остареем, особено ако сме бедни, ако сме болни и сами, ние изпитваме недостатъците на едно общество, програмирано за ефективност, което следователно пренебрегва своите възрастни. А възрастните хора са богатство, което не е за пренебрегване.

Бенедикт XVI, посещавайки дом за възрастни хора, използва ясни и пророчески думи, казвайки по този начин: „За качеството на едно общество, имам предвид една цивилизация, се съди и по това как се отнася към възрастните хора и по мястото, което им дава в обществения живот” (12 ноември 2012 г.). Вярно е, че вниманието към възрастните прави разликата в една цивилизация. Има ли внимание към възрастните хора в една цивилизация? Има ли място за възрастни хора? Тази цивилизация ще върви напред, ако знае как да уважава мъдростта, мъдростта на възрастните хора. В една цивилизация, в която няма място за възрастните хора или където те са изхвърлени, защото създават проблеми, това общество носи със себе си вируса на смъртта.

На Запад учените представят настоящия век като век на застаряването: децата намаляват, възрастните се увеличават. Този дисбаланс ни предизвиква, наистина е голямо предизвикателство за съвременното общество. И все пак културата на печалбата настоява да се отхвърли старото като „тежест“. Те не само не произвеждат – тази култура мисли – но те са бреме: накратко, какъв е резултатът от подобно мислене? Изхвърлят се. Брутално е да гледаш как се изхвърлят възрастни хора, брутално е, грях е! Никой не смее да го каже открито, но е направено! Има нещо подло в това придържане към културата на изхвърляне. Но ние сме свикнали да изхвърляме хората. Искаме да премахнем нарастващия си страх от слабост и уязвимост; но по този начин ние увеличаваме у възрастните хора безпокойството, че са лошо понасяни и пренебрегвани.

По време на моето служение в Буенос Айрес бях в пряк контакт с тази реалност и нейните проблеми: „Възрастните хора са изоставени, и то не само в материална нестабилност. Те са изоставени поради егоистична неспособност да приемат ограниченията си, които отразяват нашите собствени ограничения, поради многобройните трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да оцелеят в общество, което не им позволява да участват, да казват мнението си или да бъдат референти в потребителския модел на „само младите могат да бъдат полезни и да се радват“. Тези възрастни хора в цялото общество трябва да бъдат резервоар на мъдрост за нашите хора. Възрастните хора са източник на мъдрост за нашия народ! Колко лесно съвестта заспива, когато я няма любовта!“ (Solo l’amore ci può salvare, Ватикана, 2013 г., стр. 83).

И това се случва така. Спомням си, когато посещавах дом за възрастни, говорех с всеки човек и често чувах това: „Как си? А вашите деца? Добре добре. Колко имаш? Много. И идват ли ви на гости? О, разбира се, да, винаги, да, идват. Кога бяха за последен път?“ Спомням си една възрастна жена, която ми каза: „Ммм, за Коледа“. Беше август! Осем месеца без да я посещават децата й, изоставена осем месеца! Това се нарича смъртен грях, разбираш ли? Веднъж като дете една баба ни разказа историята за стар дядо, който се изцапал, докато ядял, защото не можел лесно да донесе лъжицата супа до устата си. И синът му, тоест бащата на семейството, беше решил да го премести от масата за вечеря и да сложи масичка в кухнята, за да яде сам, за да не се вижда. По този начин той няма да направи лошо впечатление, когато приятели дойдат на обяд или вечеря. Няколко дни по-късно той се прибра и намери най-малкото си дете да си играе с някакви дърва и чук и пирони, правеше нещо там, каза: „Какво правиш? — Правя маса, татко. — Маса, защо? — Да имаш една, като остарееш, да ядеш там”. Децата са по-осъзнати от нас!

В традицията на Църквата има богатство от мъдрост, която винаги е поддържала култура на близост с възрастните хора, разположение на топло и подкрепящо приятелство в този последен етап от живота. Тази традиция се корени в Свещеното писание, както свидетелстват тези пасажи от Книгата на Сирах: „Не пренебрегвайте речта на старите, защото те самите са се учили от бащите си; защото от тях ще придобиеш разум и ще се научиш да даваш отговор в нужда” (Сир. 8:9).

Църквата не може и не иска да се съобразява с манталитета на нетърпение, а още по-малко на безразличие и презрение към старостта. Трябва да събудим отново колективното чувство на благодарност, признателност, гостоприемство, което кара възрастните да се чувстват като жива част от своята общност.

Нашите възрастни хора са мъже и жени, бащи и майки, дошли преди нас по нашия собствен път, в собствената ни къща, в нашата ежедневна битка за достоен живот. Те са мъже и жени, от които сме получили толкова много. Възрастният човек не е извънземен. Ние сме този старец: в близко или далечно бъдеще, но неизбежно, дори и да не го мислим. И ако не се научим как да се отнасяме по-добре към възрастните, така ще се отнасят към нас.

Ние, старите хора, сме малко крехки. Някои обаче са особено слаби, много са сами и поразени от болест. Някои зависят от незаменимите грижи и внимание на другите. Ще направим ли крачка назад? Да ги изоставим на произвола на съдбата? Общество без близост, където безвъзмездността и обичта без компенсация — също и между непознати — изчезват, е перверзно общество. Църквата, вярна на Божието Слово, не може да толерира такова израждане. Християнска общност, в която близостта и безвъзмездността вече не се считат за незаменими, е общество, което би загубило душата си. Там, където няма чест за възрастните, няма бъдеще за младите.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 4 март 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.