Петък преди Пепеляна сряда
ТЪРЖЕСТВЕНО ВЪЗПОМЕНАВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО НА НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС
Тържество
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата на Пророк Исаия. 53,1 – 12
Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.
Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.
Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.
Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 21, 8-9 17-18а. 19 20. 23 и 24.
О Страданието на Исус да бъде винаги в нашите сърца.
Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста: „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“. O
Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. О
Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ; Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от посланието до Евреите. 2,9 – 18
Братя, виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: „ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.
И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.
А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Това е Божие слово.
или
Четене от първото послание на Свети Павел апостол до Коринтяните. 1,18 – 25
Братя, словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.
Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?
Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост; защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.
Това е Божие слово.
Алилуя Здравей, Царю наш, послушен на Отца: воден си да бъдеш разпнат, като кротко агне на заколване. Алилуя
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Йоан. 19, 17 – 30
В онова време:
Исус носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Исуса.
А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Исус Назорей. Цар Иудейски.
Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Исус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
Пилат отговори; каквото писах, писах.
Войниците пък, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие. Тъй направиха войниците.
При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
А когато Исус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
Това е слово Господне.
