Възпоменание на Страданието на Нашият Господ Исус Христос – пч

Петък преди Пепеляна сряда

ТЪРЖЕСТВЕНО ВЪЗПОМЕНАВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО НА НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

Тържество

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

Четене из книгата на Пророк Исаия.                         53,1 – 12

Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?

Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.

Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.

Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.

А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.

Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.

Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.

От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.

Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.

Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.

С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.

Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 21, 8-9  17-18а. 19  20. 23 и 24.

 

О Страданието на Исус да бъде винаги в нашите сърца.

 

Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста: „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“. O

 

Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. О

 

Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ; Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. О

 

ВТОРО ЧЕТИВО

Четене от посланието до Евреите.              2,9 – 18

Братя, виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.

Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.

Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: „ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.

И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.

А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.

Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.

Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Това е Божие слово.

 

или

 

Четене от първото послание на Свети Павел апостол до Коринтяните.                 1,18 – 25

Братя, словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.

Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.

Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост; защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.

Това е Божие слово.

 

Алилуя Здравей, Царю наш, послушен на Отца: воден си да бъдеш разпнат, като кротко агне на заколване. Алилуя

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Йоан.              19, 17 – 30

В онова време:

Исус носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Исуса.

А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Исус Назорей. Цар Иудейски.

Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Исус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.

А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.

Пилат отговори; каквото писах, писах.

Войниците пък, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.

Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие. Тъй направиха войниците.

При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!

После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.

Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.

А когато Исус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.