библия за младежи - Новият Завет - Разпъването, възкресението, възнесението

Възкресението

Историята на Спасението

Възкресението

Като мина събота, на разсъмване в първия ден на седмицата, Мария Магдалина и другата Мария дойдоха да посетят гроба.

И ето, стана голям трус. Защото ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от отвора на гроба и седна върху него. Лицето му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг. Уплашени от него, пазачите се разтрепериха и станаха като мъртви. И жените видяха, че камъкът е отвален, а той беше много голям.

Тогава ангелът им каза: „Не се плашете. Зная, че вие търсите разпънатия Исус Назарееца. Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук. Той възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където бе лежал Господ. Припомнете си какво ви бе говорил в Галилея: „Син Човечески трябва да бъде предаден в ръцете на грешниците, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ Бързо отидете и кажете на учениците Му и на Петър, че Той възкръсна от мъртвите. И ето, изпреварва ви в Галилея. Там ще Го видите, както ви бе обещал. Ето, казах ви.“

Тогава жените си спомниха Неговите думи. И като излязоха бързо из гроба, със страх и голяма радост се затекоха да обадят на учениците Му. По пътя Исус ги срещна и им рече: „Радвайте се!“ Те се приближиха, хванаха нозете Му и Му се поклониха ничком.

Тогава Исус им каза: „Не бойте се! Идете и обадете на братята Ми да отидат в Галилея. Там ще Ме видят.“

 

Исус се явява на учениците

Същия ден двама от учениците отиваха в едно село, наречено Емаус, което беше на шестдесет стадии от Йерусалим. Те разговаряха за всичко, което се бе случило. И както говореха помежду си и разсъждаваха, самият Исус в друг образ се приближи и тръгна с тях. Но очите им се премрежиха, за да не Го познаят.

Той ги попита: „За какво си говорите по пътя? И защо сте тъжни?“ Единият от тях на име Клеоп Му отговори: „Ти ли си единственият странник в Йерусалим, който не е узнал станалото през тези дни в града?“ Исус го попита: „Какво се е случило?“

А те Му отговориха: „Това, което стана с Исус Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бог и пред целия народ. Как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил. Но все пак днес е третият ден, откакто стана това.

А пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано сутринта при гроба, но не намерили Неговото тяло.

Дойдоха и ни разправиха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. Затова и някои от нашите отидоха на гроба. И намерили всичко така, както разправяха жените, ала Него не видели.“

Тогава Исус им рече: „О, несмислени и мудни по сърце, за да повярвате на всичко, което са казали пророците! Нали така трябваше да пострада Христос и да влезе в Своята Слава!“

И като започна от Мойсей и пророците, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. Така се приближиха до селото, в което отиваха. А Исус сякаш искаше да продължи по-нататък. Учениците Го задържаха, като казаха: „Остани с нас, защото денят превали, привечер е и скоро ще се стъмни.“ И Исус остана с тях.

 

Исус преломява хляба

На трапезата Исус взе хляба, благослови, преломи го и даде на двамата да ядат. Тогава им се отвориха очите и те Го познаха. Но после Исус стана невидим за тях.

Те си казаха един на друг: „Не горяха ли нашите сърца, когато ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието!“

И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха апостолите и другите, които бяха с тях.

Апостолите им казаха:

„Господ наистина е възкръснал! И се е явил на Симон!“

А пък учениците им разказаха за случилото се по пътя и как познали Исус при преломяването на хляба. Но те не им повярваха.

 

Исус яде пред учениците

Докато те приказваха за това, самият Исус застана сред тях и им рече: „Мирът да бъде с вас!“

А те, смутени и уплашени, помислиха, че виждат дух.

Но Исус им каза:

„Защо се смутихте и защо такива мисли нахлуват в сърцата ви? Вижте ръцете и нозете Ми. Това съм Аз! Пипнете Ме и вижте! Духът няма плът и кости, а както виждате, Аз имам!“

След това ги смъмри за неверието и жестокосърдечието им, понеже не бяха повярвали на онези, които Го бяха видели възкръснал. А те от радост още не можеха да повярват и се чудеха. Той им рече: „Имате ли нещо за ядене?“

Те Му дадоха късче печена риба и восъчен мед. Той ги взе и яде пред тях.

После Исус им каза:

„Мирът да бъде с вас! Както Отец прати Мене, така и Аз ви пращам. Приемете Свети Дух! На които простите грехове­те, на тях ще се простят. На които задържите, ще се задържат.“

 

Тома не вярва

Тома, един от дванадесетте апостоли, не беше с тях, когато дойде Исус. Другите апостоли му казаха: „Видяхме Господ!“

А той им отговори:

„Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не си сложа пръста в тях и ако не бръкна с ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“

След осем дни учениците на Исус отново се бяха събрали в къщата. И Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратата беше заключена. Застана посред тях и рече: „Мирът да бъде с вас!“

После каза на Тома: „Виж Ми ръцете и сложи пръста си в раните. Дай си ръката и я сложи в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ!“

Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“

Исус му рече: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са онези, които не са видели и са повярвали!“

 

При Тивериадското езеро

След това Исус се яви на Своите ученици при Тивериадското езеро. Там бяха Симон Петър и Тома, Натанаил от Кана Галилейска и синовете на Зеведей, и други двама от Неговите ученици. Симон им бе казал: „Отивам да ловя риба.“ А те му бяха отвърнали: „И ние ще дойдем с тебе.“ И така излязоха и се качиха на кораба, но през тази нощ не уловиха нищо.

Когато се разсъмна, Исус застана на брега. Но учениците не Го познаха. Исус ги попита: „Деца, имате ли нещо за ядене?“ Те Му отговориха: „Не.“ А Той им рече: „Хвърлете мрежата отдясно на кораба и ще намерите.“ И те я хвърлиха, но не можеха да я измъкнат поради многото риба.

Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петър: „Това е Господ!“ Като чу, че това е Господ, Симон Петър препаса дрехата си, защото беше гол, и се хвърли в морето.

А другите ученици доплаваха с кораба, като влачеха мрежата с риба, защото бяха отдалечени на около двеста лакти от сушата.

Слязоха на земята и видяха накладен огън. Върху него бяха поставени риба и хляб.

Исус им каза: „Донесете от рибата, която уловихте сега.“ Симон Петър отиде и извлече мрежата на сушата. Тя беше пълна със сто петдесет и три големи риби. И макар че бяха толкова много и толкова едри, мрежата не се бе съдрала.

Исус им рече: „Елате да ядем!“ И никой от учениците не смееше да попита: „Кой си Ти?“, защото знаеха, че е Господ. Исус пристъпи, взе хляб и риба и им даде да ядат. Така вече за трети път Исус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

 

Исус се възнася на небето

След Своето страдание Исус даде на апостолите много доказателства, че е жив, като им се явяваше през четиридесетте дена и им говореше за Божието царство.

Веднъж, докато седеше с тях на трапезата, им нареди: „Не се отдалечавайте от Йерусалим. Там чакайте това, което Отец е обещал и за което сте слушали от Мене. Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие не след много дни ще бъдете кръстени със Свети Дух.“ Затова събралите се Го попитаха: „Господи, в това време ли възстановяваш Царството на Израил?“ А Той им отговори: „Не се пада на вас да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт. Но ще приемете сила, когато слезе върху вас Свети Дух. И ще бъдете Мои свидетели в Йерусалим, в цяла Юдея и Самария, и по всички краища на земята.“

След като каза това, Исус се подигна и облак Го подвзе пред очите им. И докато гледаха към небето, когато Господ се възнасяше, пред тях застанаха двама мъже в бели дрехи и им рекоха:

„Мъже галилейци, какво стоите и гледате? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“

Те се поклониха дълбоко и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. И стояха непрекъснато в храма, възхвалявайки и благославяйки Бог.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.