Генерални Аудиенции

Възкресението съвършено ще изпълни човека

9 декември 1981 – Папа Йоан Павел II

Възкресението съвършено ще изпълни човека

 

  1. „При възкресението… нито се жени, нито се омъжва, а е като ангели на небесата“ (Матей 22.30; Марк 12.25). „Те са равни на ангелите и, като чеда на възкресението, са Божии чада“ (Лука 20:36).

Нека се опитаме да разберем тези думи на Христос относно бъдещото възкресение, да направим извод за одухотворяването на човека, различно от това на земния живот. Тук бихме могли да говорим и за съвършена система от сили във взаимните отношения между духовното и телесното в човека. „Историческият“ човек, следвайки първородния грях, изпитва многократно несъвършенство на тази система от сили, което се проявява в добре познатите думи на Свети Павел: „В членовете си виждам друг закон, който воюва срещу закона на моя ум “ (Римляни 7:23).

„Есхатологичният“ човек ще бъде свободен от това „противопоставяне“. При възкресението тялото ще се върне към съвършено единство и хармония с духа: човек вече няма да изпитва противопоставянето между духовното в него и телесното. „Одухотворяване“ означава не само, че духът ще доминира над тялото, но бих казал, че той напълно ще проникне в тялото и че силите на духа ще проникнат в енергиите на тялото.

  1. В земния живот господството на духа над тялото – и едновременното подчинение на тялото на духа – може, като плод на упорит труд върху себе си, да изрази духовно зряла личност; но фактът, че енергиите на духа са способни да доминират над силите на тялото, не премахва самата възможност за тяхното взаимно противопоставяне. „Одухотворяването“, за което загатват синоптичните евангелия (Мат. 22.30; Мк. 12.25; Лк. 20.34-35) в анализираните тук текстове, вече е извън тази възможност. Следователно това е съвършено одухотворяване, при което възможността „друг закон да води война срещу закона на… ума” е напълно елиминирана (вж. Рим. 7:23). Това състояние, което – както е очевидно – се различава по същество (и не само по степен) от това, което преживяваме в земния живот, обаче не означава никакво „обезвъплъщение“ на тялото, нито, следователно, „дехуманизация“ на човека. Всъщност, напротив, това означава неговото съвършено „осъществяване“. Всъщност в сложното психосоматично същество, което е човекът, съвършенството не може да се състои във взаимното противопоставяне на духа и тялото, а в дълбоката хармония между тях, в запазването на първенството на духа. В „онзи свят“ тази първичност ще бъде постигната и ще се прояви в съвършена спонтанност, без никакво противодействие от страна на тялото. Това обаче не трябва да се разбира като категорична „победа“ на духа над тялото. Възкресението ще се състои в съвършеното съучастие на всичко телесно в човека с духовното в него. В същото време ще се състои в съвършеното осъзнаване на личното в човека.

  2. Думите на синоптиците свидетелстват, че състоянието на човека в „онзи свят“ ще бъде не само състояние на съвършено одухотворяване, но и на фундаментално „обожествяване“ на неговата човечност. „Синовете на възкресението“ – както четем в Лука 20.36 – не само „са равни на ангелите“, но и „са Божии деца“. Може да се направи изводът, че степента на одухотворяване, характерна за „есхатологичния” човек, ще има своя източник в степента на неговото „обожествяване”, несравнимо превъзхождаща тази, постижима в земния живот. Трябва да се добави, че тук става въпрос не само за различна степен, но в известен смисъл и за друг вид „обожение“. Участието в божествената природа, участието във вътрешния живот на самия Бог, проникването и проникването на това, което е същностно човешко с това, което е същностно божествено, тогава ще достигне своя връх, при което животът на човешкия дух ще достигне такава пълнота, която беше преди абсолютно недостъпни за него. Следователно това ново одухотворяване ще бъде плод на благодатта, тоест на общуването на Бог, в Неговата собствена божественост, не само с душата, но и с цялата психосоматична субективност на човека. Тук говорим за „субективност“ (а не само за „природа“), защото това обожествяване трябва да се разбира не само като „вътрешно състояние“ на човека (т.е. на субекта), способен да види Бог „лице в лице“, но и като ново формиране на цялостната личностна субективност на човека до степен на единение с Бога в неговата Троична тайна и интимност с Него в съвършеното общение на лицата. Тази интимност – с цялата си субективна интензивност – няма да погълне личната субективност на човека, а напротив, ще я изведе в несравнимо по-голяма и по-пълна степен.

  3. „Обожението” в „онзи свят”, посочено от думите на Христос, ще донесе на човешкия дух такъв „диапазон от опит” на истината и любовта, какъвто човек никога не би могъл да постигне в земния живот. Когато Христос говори за възкресението, той показва в същото време, че човешкото тяло също ще участва, по свой собствен начин, в това есхатологично преживяване на истината и любовта, съчетано с визията на Бога „лице в лице“. Когато Христос казва, че онези, които ще участват в бъдещото възкресение, „няма да се женят, нито да се омъжват“ (Марк 12.25), неговите думи – както вече беше отбелязано по-рано – потвърждават не само края на земната история, свързана с брака и размножаването , но те сякаш разкриват и новото значение на тялото. Възможно ли е в този случай да мислим – на нивото на библейската есхатология – за откриването на „брачния“ смисъл на тялото, преди всичко като „девствен“ смисъл на битието, що се отнася до тялото, мъжкото и женски пол? За да се отговори на този въпрос, който излиза от думите, докладвани от синоптиците, е необходимо да се проникне по-дълбоко в самата същност на това какво ще бъде блаженото видение на Божественото Същество, видение на Бог „лице в лице“ в бъдещето живот. Необходимо е също така да се ръководим от онзи „опит“ на истината и любовта, който надхвърля границите на познавателните и духовни възможности на човека във временността и на който той ще стане участник в „онзи свят“.

  4. Това „есхатологично преживяване“ на Живия Бог ще концентрира в себе си не само всички духовни енергии на човека, но в същото време ще му разкрие, по жив и опитен начин, „комуникацията“ на Бог с цялото творение и по-специално на човека; което е най-личното „отдаване“ на Бога, в самата му божественост, на човека: на това същество, което от самото начало носи в себе си образа и подобието на Него, следователно, в „другия свят“. обект на „видението“ ще бъде онази тайна, скрита от вечността в Отца, тайна, която във времето беше разкрита в Христос, за да се изпълнява непрестанно чрез работата на Светия Дух; тази мистерия ще стане, ако може да се изрази по този начин, съдържанието на есхатологичния опит и „формата“ на цялото човешко съществуване в измерението на „другия свят“. Вечният живот трябва да се разбира в есхатологичен смисъл, тоест като пълно и съвършено преживяване на онази благодат (= charis) на Бога, в която човек става участник чрез вяра по време на земния живот и която вместо това не трябва да се разкрива само на тези, които ще участват в „другия свят“ в цялата му проницателна дълбочина, но и ще бъдат изживени в неговата блажена реалност.

Тук спираме нашето размишление, съсредоточено върху думите на Христос, свързани с бъдещото възкресение на тялото. В това „одухотворяване“ и „обожествяване“, в което човекът ще участва във възкресението, ние откриваме – в есхатологично измерение – същите характеристики, които определят „брачното“ значение на тялото; ние ги откриваме в срещата с тайната на живия Бог, който се разкрива, като Го виждаме „лице в лице“.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 9 декември 1981 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.