Генерални Аудиенции

Възкресението на тялото, умиране в Христос

27 ноември 2013 – Папа Франциск

Възкресението на тялото, умиране в Христос

 

Скъпи братя и сестри,

Добро утро и поздравления за смелостта да излезете на площада в този студ. Много комплименти.

Искам да завърша катехизиса върху Символа на вярата, изнесен по време на Годината на вярата, която приключи миналата неделя. В този и в следващия катехизис бих искал да разгледам темата за възкресението на тялото, като се стремя да хвана по-дълбоко разбиране на два от неговите аспекти, както са представени в Катехизиса на Католическата църква; т.е. нашето умиране и нашето възкръсване в Исус Христос. Днес ще разгледам първия аспект, „умиране в Христос“.

  1. Сред нас обикновено има погрешен начин да гледаме на смъртта. Смъртта засяга всички нас и ни поставя под въпрос по дълбок начин, особено когато ни докосне отблизо или когато вземе малките, беззащитните по такъв начин, че изглежда „скандално“. Винаги ме е вълнувал въпросът защо децата страдат? Защо умират деца? Ако се разбира като край на всичко, смъртта ни плаши, тя ни ужасява, тя се превръща в заплаха, която разбива всяка мечта, всяко обещание, прекъсва всяка връзка и прекъсва всяко пътуване. Това се случва, когато разглеждаме живота си като отрязък от време между два полюса: раждане и смърт; когато не успяваме да повярваме в хоризонт, който се простира отвъд този на настоящия живот; когато живеем така, сякаш Бог не съществува. Тази концепция за смъртта е типична за атеистичната мисъл, която тълкува живота като случайно съществуване в света и като пътуване към нищото. Но има и практически атеизъм, който се състои в това да живееш само за собствените си интереси и да живееш само за земните неща. Ако се предадем на това погрешно виждане за смъртта, нямаме друг избор освен да прикрием смъртта, да я отречем или да я омаловажим, така че да не ни кара да се страхуваме.

  2. Обаче „сърцето” на човека, с неговото желание за безкрайното, което всички ние имаме, неговия копнеж за вечността, който всички ние имаме, се бунтува срещу това фалшиво решение. И така, какво е християнското значение на смъртта? Ако погледнем най-болезнените моменти от живота си, когато сме загубили любим човек – нашите родители, брат, сестра, съпруг, дете, приятел – осъзнаваме, че дори сред трагедията на загубата, дори когато разкъсано от раздяла, в сърцето се заражда убеждението, че всичко не може да свърши, че даденото и полученото добро не е безсмислено. В нас има мощен инстинкт, който ни казва, че животът ни не свършва със смъртта.

Тази жажда за живот намира своя истински и надежден отговор във Възкресението на Исус Христос. Възкресението на Исус не само ни дава сигурността за живота след смъртта, но също така осветлява самата тайна на смъртта на всеки един от нас. Ако живеем обединени с Исус, верни на Него, ние също ще можем да посрещнем преминаването на смъртта с надежда и спокойствие. Всъщност Църквата се моли: „Ако сигурността, че трябва да умрем, ни натъжава, обещанието за бъдещо безсмъртие ни утешава“. Това е красива молитва на Църквата! Човек е склонен да умре така, както е живял. Ако животът ми е бил пътуване с Господ, пътуване на доверие в Неговата огромна милост, ще бъда готов да приема последния момент от моя земен живот като окончателно, уверено изоставяне в неговите гостоприемни ръце, в очакване на съзерцание лице в лице на Лицето му. Това е най-красивото нещо, което може да ни се случи: да съзерцаваме лице в лице чудния лик на Господ, да Го видим такъв, какъвто е, красив, пълен със светлина, пълен с любов, пълен с нежност. Това е нашата точка на пристигане: да видим Господ.

  1. На фона на този хоризонт ние разбираме поканата на Исус да бъдем винаги готови, бдителни, знаейки, че животът в този свят ни е даден също така, за да ни подготви за отвъдния живот, за живота с небесния Отец. И за това има сигурен път: да се подготвиш добре за смъртта, да останеш близо до Исус. Това е гаранция: аз се подготвям за смъртта, като оставам близо до Исус. И как да останем близо до Исус? Чрез молитва, в Тайнствата, а също и чрез упражняване на милосърдие. Нека помним, че той присъства в най-слабите и най-нуждаещите се. Той се идентифицира с тях, в известната притча за Страшния съд, в която казва: „защото гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте, странник бях и ме приехте, Бях гол и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, бях в тъмница и дойдохте при Мене… „както направихте на един от тия Мои най-малки братя, на Мене го направихте“” (Матей 25:35-36, 40).

Следователно, един сигурен път идва чрез възстановяване на смисъла на християнското милосърдие и братско споделяне, чрез грижа за телесните и духовни рани на нашия ближен. Солидарността в споделянето на скръбта и вдъхването на надежда е предпоставка и условие да приемем като наследство онова Царство, което ни е приготвено. Този, който практикува милост, не се страхува от смъртта. Помислете добре върху това: този, който практикува милост, не се страхува от смъртта! Съгласни ли сте? Да го кажем ли заедно, за да не го забравим? Този, който практикува милост, не се страхува от смъртта. И защо не го е страх? Защото той гледа смъртта в очите в раните на своите братя и сестри и я преодолява с любовта на Исус Христос.

Ако отворим вратата на живота и сърцата си за нашите най-малки братя и сестри, тогава дори собствената ни смърт ще се превърне във врата, която ни въвежда в рая, в благословената родина, към която сме насочени, жадувайки да живеем вечно с Бога нашият Отец, с Исус, с Дева Мария и със светиите.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 27 ноември 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.