Генерални Аудиенции

Възкресението на Исус, центърът на християнското послание

3 април 2013 – Папа Франциск

Възкресението на Исус, центърът на християнското послание

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Днес нека да разгледаме катехезите на Годината на вярата. В Символа на вярата повтаряме тези думи: „и възкръсна на третия ден според Писанията“. Това е самото събитие, което празнуваме: Възкресението на Исус, центърът на християнското послание, което отекна от самото начало и беше предадено, за да стигне до нас. Свети Павел пише на християните от Коринт: „Предадох ви като първостепенно значение това, което също получих, че Христос умря за нашите грехове в съответствие с писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден в съответствие с с писанията и че се яви на Кифа, после на дванадесетте” (1 Коринтяни 15:3-5). Тази кратка изповед на вяра провъзгласява самата пасхална мистерия с първите явявания на Възкръсналия пред Петър и Дванадесетте: смъртта и Възкресението на Исус са самото сърце на нашата надежда.

Без тази вяра в смъртта и възкресението на Исус нашата надежда би била слаба; но това дори не би било надежда; или точно смъртта и Възкресението на Исус са сърцето на нашата надежда. Апостолът казва: „Ако Христос не е бил възкресен, празна е вярата ви и вие сте още в греховете си“ (ст. 17). За съжаление често се правят опити да се размие вярата във Възкресението на Исус и се прокрадват съмнения, дори сред вярващите. Това е малко като онази вяра с „розова вода“, както казваме; не е силна вяра. И това се дължи на повърхностност и понякога на безразличие, тъй като сме заети с хиляди неща, смятани за по-важни от вярата, или защото имаме поглед върху живота, който е само хоризонтален. Самото възкресение обаче ни отваря за по-голяма надежда, тъй като то отваря нашия живот и живота на света към вечното бъдеще на Бог, към пълното щастие, към сигурността, че злото, грехът и смъртта могат да бъдат победени. А това води до изживяване на ежедневни ситуации с по-голямо доверие, до посрещане им със смелост и решителност. Христовото Възкресение осветява тези ежедневни ситуации с нова светлина. Възкресението Христово е нашата сила!

Но как ни беше предадена истината на вярата във Възкресението на Христос? В Новия завет има два вида свидетелства: някои са под формата на изповед на вяра, тоест на кратки формули, които показват центъра на вярата; докато други са под формата на разказ за събитието на Възкресението и за фактите, свързани с него.

Първият, под формата на изповед на вяра, например, е този, който току-що чухме, или този от Посланието до римляните, в което Свети Павел пише: „ако изповядаш с устните си, че „Исус е Господ! “ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен” (10:9). От първите стъпки на Църквата вярата в Тайната на смъртта и Възкресението Христово е твърда и ясна. Днес обаче бих искал да размишлявам върху последното, върху свидетелствата под формата на разказ, които намираме в Евангелието. Първо да отбележим, че първите свидетели на това събитие са жените. На разсъмване те отидоха до гроба, за да помажат тялото на Исус и намериха първия знак: празния гроб (вж. Марк 16:1). Последва срещата им с Божи пратеник. Той обяви: „Исус от Назарет, Разпнатият, възкръсна, няма го тук“ (вж. ст. 5-6). Жените бяха мотивирани от любов и успяха да приемат това съобщение с вяра: те повярваха и го предадоха веднага, не го запазиха за себе си, а го предадоха.

Те не можеха да сдържат радостта си от знанието, че Исус е жив, или надеждата, която изпълваше сърцата им. Това трябва да се случи и в нашия живот. Нека почувстваме радостта да сме християни! Вярваме във Възкръсналия, който победи злото и смъртта! Нека имаме смелостта да „излезем от себе си“, за да отнесем тази радост и тази светлина на всички места в нашия живот! Възкресението на Христос е нашата най-голяма сигурност; той е най-ценното ни съкровище! Как да не споделим това съкровище, тази сигурност с другите? Не е само за нас, трябва да го предадем, да го споделим с другите. Нашето свидетелство е именно това.

Друг момент: в изповядването на вярата в Новия завет само мъжете са записани като свидетели на Възкресението, апостолите, но не и жените. Това е така, защото според юдейския закон от онова време жените и децата не можеха да бъдат надеждни и достоверни свидетели. Вместо това в Евангелията жените играят основна водеща роля. Тук можем да схванем един елемент в полза на историческата достоверност на Възкресението: ако то беше измислено събитие, в контекста на онова време то не би било свързано с доказателствата на жените. Вместо това евангелистите просто разказват какво се е случило: жените са първите свидетели. Това означава, че Бог не избира в съответствие с човешки критерии: първите свидетели на раждането на Исус са били пастири, обикновени, смирени хора; първите свидетели на Възкресението са жени. И това е красиво. Това е част от мисията на жените; на майките, на жените! Свидетелствайки на децата си, на внуците си, че Исус е жив, че е жив, че е възкръснал. Майки и жени, продължавайте да свидетелствате за това! Сърцето е това, което има значение за Бог, колко отворени сме към него, дали сме като доверчиви деца.

Но това също ни кара да се замислим как жените, в Църквата и по пътя на вярата, имаха и все още имат днес специална роля в отварянето на вратите към Господ, в следването Му и в предаването на Неговото Лице, за погледа на вярата винаги има нужда от обикновеният и дълбок поглед на любовта.

За апостолите и учениците е по-трудно да повярват. За жените не е така. Петър тича към гроба, но спира при празния гроб; Тома трябва да докосне с ръце раните по тялото на Исус. По нашия път на вярата също е важно да знаем и да чувстваме, че Бог ни обича и да не се страхуваме да Го обичаме. Вярата се изповядва с устни и със сърце, с думи и с любов.

След неговите изяви пред жените следват и други. Исус се представя по нов начин, той е Разпнатият, но тялото му е прославено; той не се върна към земния живот, но се върна в ново състояние. Първоначално те не го разпознават и само чрез думите и жестовете му се отварят очите им. Срещата с Възкръсналия преобразява, дава на вярата свежи сили и здрава основа. И за нас има много знаци, чрез които Възкръсналият се изявява: Свещеното Писание, Евхаристията, другите Тайнства, милосърдието, всички онези дела на любовта, които носят лъчът на Възкръсналия. Нека се оставим да бъдем осветени от Христовото Възкресение, нека Той ни преобрази със силата Си, така че и чрез нас белезите на смъртта да отстъпят място на знаците на живота в света.

Виждам, че на площада има много млади хора. Ето къде сте! Казвам ви: носете тази увереност напред: Господ е жив и върви до вас през живота. Това е вашата мисия! Носете тази надежда нататък. Нека бъдете закотвени към тази надежда: тази котва, която е в небето; дръжте здраво въжето, бъдете закотвени и носете надеждата напред. Вие, свидетели на Исус, предайте свидетелството, че Исус е жив и това ще ни даде надежда, ще даде надежда на този свят, който малко е остарял, поради войните, поради злото и поради греха. Напред, млади хора!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 3 април 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.