Генерални Аудиенции

Въздържание, свързано с цялата съпружеска духовност

31 октомври 1984 – Папа Йоан Павел II

Въздържание, свързано с цялата съпружеска духовност

 

  1. Нека продължим с анализа на въздържанието в светлината на учението, съдържащо се в енцикликата Humanae Vitae. Често се смята, че въздържанието поражда вътрешни напрежения, от които човек трябва да се освободи. В светлината на направените анализи въздържанието, разбираемо напълно, е по-скоро единственият начин човек да се освободи от подобни напрежения. Това не означава нищо друго освен духовно усилие, което има за цел да изрази „езика на тялото“ не само в истината, но и в автентичното богатство на „прояви на обич“.

  2. Възможно ли е това усилие? С други думи (и в друг аспект), въпросът за „осъществимостта на моралната норма“, припомнен и потвърден от Humanae Vitae, се връща тук. Това представлява един от най-съществените въпроси (и в момента също един от най-спешните) в областта на брачната духовност.

Църквата е напълно убедена в правилността на принципа, който утвърждава отговорното бащинство и майчинство – в смисъла, обяснен в предишните катехези – и това не само по „демографски“ причини, но и по по-съществени причини. Отговорни наричаме бащинство и майчинство, които съответстват на личното достойнство на съпрузите като родители, на истината на тяхната личност и на съпружеския акт. Оттук идва тясната и пряка връзка, която свързва това измерение с цялата брачна духовност.

Папа Павел VI в Humanae Vitae изрази това, което много авторитетни моралисти и учени, включително и некатолици, бяха потвърдили, а именно, че в тази област, толкова дълбока и по същество човешка и лична, е необходимо преди всичко да се говори за човека като за човек, на субекта, който решава за себе си, а не на „средствата“, които го превръщат в „обект“ (на манипулация) и го „обезличават“. Следователно тук имаме работа с автентично „хуманистично“ значение на развитието и прогреса на човешката цивилизация.

  1. Възможно ли е това усилие? Целият проблем на енцикликата Humanae Vitae не се свежда просто до биологичното измерение на човешката плодовитост (до въпроса за „естествените ритми на плодовитостта“), а се връща към самата субективност на човека, към онова лично „аз“, за което той е мъж или жена.

Още по време на дискусията във Втория Ватикански събор, във връзка с главата на Gaudium et Spes за „Достойнството на брака и семейството и неговото валоризиране“, се говори за необходимостта от задълбочен анализ на взаимоотношенията (и също и на емоциите), свързани с взаимното влияние на мъжествеността и женствеността върху човешкия субект. Този проблем принадлежи не толкова на биологията, колкото на психологията: от биологията и психологията той преминава в сферата на брачната и семейната духовност. Тук всъщност този проблем е тясно свързан с метода за разбиране на добродетелта на въздържанието, тоест самоовладяването и по-специално периодичното въздържание.

  1. Един внимателен анализ на човешката психология (който същевременно е субективен самоанализ и по-късно се превръща в анализ на „обект“, достъпен за човешката наука), ни позволява да стигнем до някои съществени твърдения. Всъщност в междуличностните отношения, в които се изразява взаимното влияние на мъжествеността и женствеността, тя се освобождава в психо-емоционалния субект в човешкото „Аз“, наред с реакция, която може да се квалифицира като „възбуда“, друга реакция, която може и трябва да се нарече „емоция“. Въпреки че тези два типа реакции изглеждат свързани, е възможно да се разграничат експериментално и да се „отдиференцират“ по отношение на тяхното съдържание или техния „обект“.

Обективната разлика между единия тип реакция и другия се състои в това, че възбудата е преди всичко „телесна“ и в този смисъл „сексуална“; емоцията от друга страна – макар и породена от взаимната реакция на мъжественост и женственост – се отнася преди всичко до другия човек, разбиран в неговата „цялостност“. Може да се каже, че това е „емоция, предизвикана от човека”, по отношение на неговата мъжественост или женственост.

  1. Това, което заявяваме тук по отношение на психологията на взаимните реакции на мъжествеността и женствеността, помага да се разбере функцията на добродетелта на въздържанието, която беше обсъдена по-рано. Това не е само – или дори главно – способността за „въздържане“, тоест овладяването на множество реакции, които са преплетени във взаимното влияние на мъжествеността и женствеността: такава функция може да се определи като „отрицателна“. Но има и друга функция (която можем да наречем „положителна“) на самоовладяването: и това е способността да се насочват съответните реакции, както по отношение на тяхното съдържание, така и по отношение на техния характер.

Вече беше казано, че в полето на взаимните реакции на мъжествеността и женствеността „възбудата“ и „емоцията“ се явяват не само като две отделни и различни преживявания на човешкото „аз“, но много често се явяват комбинирани в обхвата на същото преживяване като два различни компонента от него. Реципрочната пропорция, в която тези два компонента се появяват в даден опит, зависи от различни обстоятелства от вътрешно и външно естество. Понякога един от компонентите явно преобладава, друг път има по-скоро баланс между тях.

  1. Въздържанието, като способност за насочване на „възбудата“ и „емоцията“ в сферата на взаимното влияние на мъжествеността и женствеността, има основната задача да поддържа баланса между общението, в което съпрузите желаят да изразят взаимно само своите интимен съюз и този, в който (поне имплицитно) те приветстват отговорното бащинство. Всъщност „възбудата“ и „емоцията“ могат да повлияят на ориентацията и характера на взаимния „език на тялото“ от страна на субекта.

Възбудата се стреми преди всичко да се изрази под формата на чувствено и телесно удоволствие, т.е. тя се стреми към брачния акт, който (в зависимост от „естествените ритми на плодородието“) включва възможността за създаване на потомство. Вместо това емоцията, причинена от друго човешко същество като личност, дори ако нейното емоционално съдържание е обусловено от женствеността или мъжествеността на „другия“, сама по себе си не клони към съпружеския акт, а е ограничена до други „прояви на обич ”, в които се изразява съпружеското значение на тялото и които обаче не съдържат неговото (потенциално) прокреативно значение.

Лесно е да се разбере какви последствия произтичат от това по отношение на проблема за отговорното бащинство и майчинство. Тези последици са морални по природа.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 31 октомври 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.