Генерални Аудиенции

Въздържание за Божието царство и съпружеското значение на тялото

28 април 1982 – Папа Йоан Павел II

Въздържание за Божието царство и съпружеското значение на тялото

 

  1. „И други станаха скопци за Царството небесно“: така се изразява Христос според Евангелието на Матей (Матей 19, 12).

Свойство на човешкото сърце е да приема нужди, дори и трудни, в името на любовта към идеала и най-вече в името на любовта към човека (всъщност любовта по същество е насочена към човека). И затова в призива за въздържание „за Царството небесно“ първо самите ученици, а след това и цялото живо Предание скоро ще открие онази любов, която се отнася към самия Христос като Съпруг на Църквата и Съпруг на душите, на когото той се е отдал докрай в тайнството на своята Пасха и в Евхаристията. По този начин въздържанието „за небесното царство“, изборът на девственост или безбрачие за цял живот, се е превърнало в опита на учениците и последователите на Христос в акт на особен отговор на любовта на Божествения Съпруг и следователно има придоби значението на акт на съпружеска любов, тоест съпружеско дарение на себе си, за да се отвърне по специален начин на съпружеската любов на Изкупителя; дарение от себе си, разбирано като отказ, но направено преди всичко от любов.

  1. По този начин получихме цялото богатство на съдържанието, което е натоварено с макар и стегнатото, но в същото време толкова дълбоко изявление на Христос на континента „за Царството небесно“; но сега си струва да обърнем внимание на значението, което тези думи имат за теологията на тялото, така както ние се опитахме да представим и реконструираме нейните библейски основи „от самото начало“. Именно анализът на онзи библейски „принцип“, на който Христос се позовава в разговора си с фарисеите по темата за брака, неговото единство и неразривност (вж. Мат. 19, 3-9) – малко преди да отправи към своите ученици думите за въздържанието „за царството небесно“ (Матей 19, 10-12) – ни позволява да си спомним дълбоката истина за съпружеското значение на човешкото тяло в неговата мъжественост и женственост, както го заключихме тогава от анализа на първите глави на Битие (вж. speciatim Битие 2, 23-25). Именно по този начин е било необходимо да се формулира и конкретизира това, което намираме в тези древни текстове.

  2. Съвременният манталитет е свикнал да мисли и говори преди всичко за половия инстинкт, пренасяйки на терена на човешката реалност специфичното за света на живите същества – „анималиите“. Сега едно задълбочено размишление върху краткия текст на първа и втора глава на Битие ни позволява да установим със сигурност и убеденост, че от „началото“ в Библията е очертана много ясна и недвусмислена граница между свят на животните („animalia“) и човека, създаден по образ и подобие на Бога. В този текст, макар и сравнително кратък, има достатъчно място, за да се покаже, че човекът има ясно съзнание за това, което по същество го отличава от всички живи същества (. „анималия“).

  3. Следователно прилагането към човека на тази по своята същност натуралистична категория, която се съдържа в понятието и израза на „сексуалния инстинкт“, не е съвсем подходящо и адекватно. Очевидно е, че това приложение може да възникне въз основа на определена аналогия; всъщност особеността на човека по отношение на целия свят на живите същества („анималия“) не е такава, че човекът, разбиран от гледна точка на вида, да не може да бъде фундаментално квалифициран също като „животно“, а като „животно“. обосновка“. Следователно, въпреки тази аналогия, прилагането на понятието „сексуален инстинкт“ към мъжа – като се има предвид двойствеността, в която той съществува като мъж или жена – все пак значително ограничава и в известен смисъл „омаловажава“ това, което е самата мъжественост – женственост в личностното измерение на човешката субективност. Той също така ограничава и „омаловажава“ това, чрез което и двамата, мъжът и жената, се обединяват, за да бъдат една плът (вж. Битие 2, 24). За да изразим това подходящо и адекватно, трябва да използваме и анализ, различен от натуралистичния. И точно изучаването на библейския „принцип“ ни принуждава да направим това по убедителен начин. Истината за съпружеското значение на човешкото тяло в неговата мъжественост и женственост, изведена от първите глави на Битие (вж. speciatim Битие 2, 23-25), тоест откриването в същото време на съпружеското значение на тяло в личностната структура на субективността на мъжа и жената, изглежда ключово понятие в този контекст и същевременно единствено подходящо и адекватно.

  4. Сега, точно във връзка с тази концепция, с тази истина за брачното значение на човешкото тяло, ние трябва да препрочетем и разберем думите на Христос за въздържанието „за Царството небесно“, произнесени в непосредствения контекст на това позоваване на „ принцип”, върху който основава своето учение относно единството и неразривността на брака. В основата на Христовия призив към въздържание лежи не само „половият инстинкт“, като категория на, бих казал, натуралистична необходимост, но и съзнанието за свободата на дара, което е органично свързано с дълбокото и зряло съзнание за на съпружеското значение на тялото, в цялостната структура на личната субективност на мъжа и жената. Само във връзка с такова значение на мъжествеността и женствеността на човешката личност призивът към доброволно въздържание „за Царството небесно” намира пълна гаранция и мотивация. Само и изключително в тази перспектива Христос казва: „Който може да разбере, нека разбере“ (Мат. 19, 12); с това той посочва, че това въздържание – въпреки че във всеки случай е преди всичко „дар“ – може също да бъде „разбрано“, тоест получено и изведено от концепцията, която човек има за собственото си психосоматично „его“ в своето цялостност и детайлност на мъжествеността и женствеността на това „Аз“ във взаимното отношение, което е сякаш „по природа“ вписано във всяка човешка субективност.

  5. Както си спомняме от предишните анализи, извършени въз основа на книгата Битие (Битие 2, 23-25), тази взаимна връзка на мъжествеността и женствеността, това взаимно „за“ на мъжа и жената може да се разбира по подходящ начин и адекватен само в динамичната цялост на личния субект. Думите на Христос в Матей (вж. Матей 19, 11-12) впоследствие показват, че това „за“, присъстващо „от началото“ в основата на брака, може да бъде и в основата на въздържанието „за“ Царството на рая! Разчитайки на същата диспозиция на личния субект, благодарение на която човек намира напълно себе си чрез искрено даряване на себе си (Gaudium et Spes, 24), човекът (мъж или жена) е способен да избере личното дарение на себе си, направено на друг човек в брачния пакт, в който те стават „една плът“, и също така е способен свободно да се откаже от този дар на себе си на друг човек, така че, като избере въздържанието „за небесното царство“, да може да се отдаде изцяло на Христос . На основата на същото разположение на личния субект и на основата на същото съпружеско значение на битието, като тяло, мъжко или женско, може да се оформи любовта, която обвързва човека с брака в измерението на целия живот ( срв. Матея 19, 3-10), но любовта, която обвързва човека с въздържание „за Царството небесно“, може да бъде оформена през целия му живот (срв. Матея 19, 11-12). Христос говори точно за това в цялото си изявление, обръщайки се към фарисеите (вж. Мат. 19, 3-10) и след това към учениците (вж. Мат. 19, 11-12).

  6. Очевидно е, че изборът на брака, както е установен от Твореца „от самото начало“, предполага осъзнаването и вътрешното приемане на съпружеското значение на тялото, свързано с мъжествеността и женствеността на човешката личност. Всъщност това е точно изразено по лапидарен начин в стиховете на книгата Битие. Вслушвайки се в думите на Христос, отправени към учениците на въздържание „за Царството небесно“ (вж. Мат. 19, 11-12), не можем да мислим, че този втори вид избор може да бъде направен съзнателно и свободно без препратка към собствената мъжественост или женственост и към онзи брачен смисъл, който е присъщ на човека именно в мъжествеността или женствеността на това, че е личен субект. Наистина, в светлината на Христовите думи, трябва да признаем, че този втори вид избор, тоест въздържанието за Божието царство, също се прилага във връзка с мъжествеността или женствеността на човека, който прави този избор; осъществява се въз основа на пълното осъзнаване на съпружеския смисъл, който мъжествеността и женствеността съдържат в себе си. Ако този избор беше направен поради някакво изкуствено „пренебрегване“ на това реално богатство на всеки човешки субект, то не би отговорило подходящо и адекватно на съдържанието на Христовите думи в Матей 19, 11-12.

Тук Христос изрично изисква пълно разбиране, когато казва: „Който може да разбере, нека разбере“ (Матей 19:12).

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 28 април 1982 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.