Генерални Аудиенции

Въздържанието развива общението между мъж и жена

7 ноември 1984 – Папа Йоан Павел II

Въздържанието развива общението между мъж и жена

 

  1. Продължаваме анализа на добродетелта на въздържанието в светлината на доктрината, съдържаща се в енцикликата Humanae Vitae. Струва си да си припомним, че великите класици на етическата (и антропологична) мисъл, както предхристиянска, така и християнска (Тома Аквински), виждат в добродетелта на въздържанието не само способността да се „удържат“ телесни и чувствени реакции, но още повече способност да контролира и ръководи цялата чувствена и емоционална сфера на човека. В случая това е способността да се насочва както линията на възбуда към нейното правилно развитие, така и самата линия на емоцията, ориентирайки я към задълбочаване и вътрешно усилване на нейния „чист“ характер и в известен смисъл , „незаинтересован“.

  2. Това разграничение между линията на възбудата и линията на емоциите не е контраст. Това не означава, че брачният акт, като ефект на вълнение, не включва в същото време емоцията на другия човек. Това със сигурност е така или във всеки случай не би трябвало да е по друг начин.

В брачния акт интимният съюз трябва да доведе до особено засилване на емоцията, или по-скоро на емоцията на другия човек. Това се съдържа и в Посланието до ефесяните под формата на увещание, отправено към съпрузите: „Покорявайте се един на друг от страх от Христос“ (Еф. 5:21).

Разграничението между „възбуда“ и „емоция“, отбелязано в този анализ, само доказва субективното реактивно-емоционално богатство на човешкото „Аз“; това богатство изключва всякакво едностранно намаляване и гарантира, че добродетелта на въздържанието може да бъде приложена като способност да се насочва проявлението както на вълнение, така и на емоция, предизвикани от взаимната реактивност на мъжествеността и женствеността.

  1. Добродетелта на въздържанието, разбирана по този начин, има съществена роля в поддържането на вътрешния баланс между двете значения, обединителното и прокреативното, на брачния акт (вж. Pauli VI, Humanae Vitae, 12), с оглед на наистина отговорно бащинство и майчинство.

Енцикликата Humanae Vitae отделя необходимото внимание на биологичния аспект на проблема, тоест на ритмичния характер на човешката плодовитост. Въпреки че тази периодичност може да се нарече в светлината на енцикликата провиденциален показател за отговорно бащинство и майчинство, проблем като този, който има толкова дълбок персоналистичен и сакраментален (теологичен) смисъл, не се разрешава само на това ниво.

Енцикликата учи за отговорно бащинство и майчинство „като проверка на зрялата съпружеска любов“ и следователно съдържа не само отговора на конкретния въпрос, който възниква в контекста на етиката на брачния живот, но, както вече беше казано, посочва и очертание на съпружеската духовност, което искаме поне да очертаем.

  1. Правилният начин за разбиране и практикуване на периодично въздържание като добродетел (т.е., според Humanae Vitae, 21, „самоовладяване“) също по същество определя „естествеността“ на метода, наричан още „естествен метод“: това е “естественост” на ниво човек. Следователно не можем да мислим за механично приложение на биологичните закони. Самото знание за „ритмите на плодовитостта” – макар и необходимо – все още не създава онази вътрешна свобода на дарбата, която е от изрично духовно естество и зависи от зрелостта на вътрешния човек. Тази свобода предполага такава способност за насочване на чувствени и емоционални реакции, която да дава възможност за даряване на себе си на другия „Аз“ на основата на зрялото притежание на собствения „Аз“ в неговата телесна и емоционална субективност.

  2. Както е известно от направените по-рано библейски и богословски анализи, човешкото тяло в неговата мъжественост и женственост е вътрешно подредено към общението на лицата („communio personarum“). В това се състои нейното брачно значение.

Именно брачното значение на тялото е деформирано, почти в самите си основи, от похотта (по-специално от похотта на плътта, в контекста на „тройната похот“). Добродетелта на въздържанието в своята зряла форма постепенно разкрива „чистия“ аспект на съпружеското значение на тялото. По този начин въздържанието развива личното общение на мъжа и жената, общение, което не е в състояние да се формира и развие в пълната истина на своите възможности единствено на терена на страстта. Точно това твърди енцикликата Humanae Vitae. Тази истина има два аспекта: персоналистичен и теологичен.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 7 ноември 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.