Второ Пасторално писмо

Второ Пасторално Писмо

“Обичайте само истината и мира”

 

ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ

 ПО БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ

НИКОПОЛСКИ ЕПИСКОП

 Към духовенството и верните на същата Епархия.

Поздрав в Господа.

 

Възлюбени Чеда, за пръв път като ваш Владика се обръщам към вас чрез това Послание. Провидението в Своята непроницаема мъдрост Ни избра Нас като ваш духовен Пастир. Като имаме пред вид Нашата нищета, Ние дълбоко навеждаме глава пред Божието определение, което узнахме чрез Христовия Заместник – Свети Отец Папата – и съзнавайки колко това е незаслужено от Наша страна, Ние отправяме горещи благодарности към Всевишния, защото Неговото милосърдие благоволи да спре погледа си върху Нас и Ни окаже такава голяма чест “За славата на Неговото Име”.

 

В деня на Нашето въвеждане в епископски сан Ние бяхме свидетели на голямата радост, която сияеше от всички лица и самите Ние бяхме трогнати, защото “Въпреки Нашата нищета, вие не Ни презряхте и не Ни отхвърлихте, но Ни приехте като Ангел Господен, както самия Христос” (Гал. 4,14).

 

Възлюбени Чеда, задълженията Ни като Владика са толкова големи и обширни, че едва ли бихме се решили да поемем върху Нас толкова голяма отговорност, ако всецяло не бихме се уповавали в подкрепата и помощта на Този, който единствено е “Силен и Неизменяем” (1Кор. 1,25).

 

Ние съзнаваме напълно, че без тази подкрепа от горе, “От където идва всяко добро”, всички Наши усилия за нарастване на вярата и на всяко добро у вас, биха били напразни.

 

Бащинската обич, която трябва да бъде присъща на Владиката и която Ние изпитваме към всички вас, Свещеници, духовници и верни, винаги ще Ни припомня, че в това голямо семейство, чийто глава сме Ние, Нам Ни предстои огромната задача да пазим и защитаваме непрестанно Божиите права и че у Нас трябва да се сбъдне онова, което Ни се каза в деня на въвеждането Ни в епископски сан: “Дано той обича истината и никога не и` изневери – нито под силата на уплаха, нито под силата на ласкателство”.

 

Ние ще се стремим не само да бъдем вярна стража на истината, но и да отворим широко на всички пътя, водещ към истината, на тая истина, за която Христос е казал, “Че тя единствено освобождава” (Ив. 35,8).

 

Освен това, Възлюбени Чеда, Ние ще се стараем да бъдем и сеячи на мира. Мирът никога няма да бъде действителен без усвояването на християнските принципи и тяхното приложение в живота. “Само при тези условия, казва Негово Светейшество Пий ХІ, ние ще имаме Христовия мир в Христовото Царство”.

 

Длъжни, впрочем, да ви отворим пътя за всяко добруване тук на земята и за вечното спасение след този живот, Ние няма да престанем да ви внушаваме и повтаряме думите на Свети Иван Апостол: “Обичайте само истината и мира” (Ив. 8,19).

 

Следователно, много естествено е главната Ни мисъл да бъде доброто на стадото, което Господ Ни е поверил да водим и пазим и че Ние винаги ще бъдем готови да кажем с пророка: “Заради Сион няма да мълча и заради Йерусалим няма да почивам” (Ис. 62,1).

 

Дните, които Господ ще благоволи да Ни даде още да живеем, Ние ще ги посветим на възобновяването и задълбочаването на християнския живот между вас и за осъществяването на една миролюбива, душеспасителна католическа дейност с единственото желание да спомогнем със слабите Си сили, защото във всички сърца да се разпали огънят, донесен от Христос на земята, за който Той изрично казва: “И какво друго искам освен той да се запали?” (Лука 12,49).

 

Възлюбени Събратя, Наши сътрудници в делото на Христос в изграждането и довършването на Нам поверената задача-осветяването на душите, Ние разчитаме на вашата ревност и на вашето пожертвование! Във вашите обноски и във вашата дейност припомнете си винаги думите на Свети Павел Апостол към ученика си Тит: “Във всичко покажи се образец на всяко добро дело” (Тит 2).

 

С добрия пример вие ще проповядвате всестранно и най-убедително.

 

И вие, Възлюбени Чеда, всички верни от Епархията ни, имайте пълно доверие в Нашето управление и следвайте решително Нашите напътствия, които целят само вашето вечно добро. Желаем да цари във всяка енория мир, единство и любов. За нас не ще има по-голяма радост от тази да чуем, както казва Свети Иван Апостол: “Че Нашите чеда вървят по пътя на истината” (Ив. 3,4).

 

Бъдете винаги единни и сплотени с вашите духовни Пастири! Колко трогателна е молитвата на Христос: “Да бъдем единни, както Той и Отец са едно!” Свети Отец, Папата Пий ХІ, ни разкрива защо Исус Христос настоява толкова за това единство: “Когато, казва Той, цари пълно единство между верните и техния Пастир и Свещениците и те вземат живо участие както в апостолата, така и в частното и общото духовно обновяване, тогава наистина те са “Род избран”, “Царствено свещенство”, “Свят народ”, с една дума, “Народ Божий, прославен до небесата от Апостола на Апостолите в своето първо Послание” (Пий ХІ).

 

Ние с упоритост ще работим, за да постигнем това единство и ще го пазим в поверената Ни Епархия, защото то е залог на пробуждане и утвърждаване на християнските убеждения и за нарастване на духовните добродетели у вас.

 

За това именно, Възлюбени Чеда, е работил в продължение на тридесет години Нашият Предшественик и от признателност за всичко, което той е сторил за всички нас, Ние дълбоко се кланяме пред паметта му. Вървейки по същия път, Ние, насаждайки у вас съзнанието на единство, ще се стараем да затвърдим между вас любовта на Христос, която ни сплотява като истинско семейство и ни свързва тясно с голямото семейство, Майката Църква и нейния Първосвещеник, Свети Отец Папата.

 

Ние сме уверени, че ако християнските убеждения възтържествуват в живота и вие търсите “Първом царството Божие”, много естествено вие ще имате ясни отношения с ближния и с обществото и ще знаете да обичате самоотвержено родината и да давате “на Бог що е Божие и на Кесар що е Кесарево”.

 

Ние поставяме Нашето Владичество и вас всички под закрилата на Непорочното сърце Мариино и под покровителството на Свети Йосиф, на Светите Апостоли Петър и Павел, на Равноапостолите Кирил и Методий, на Свети Павел от Кръста, на Света Джема Галгани и на Света Тереза, на Детето Исус.

 

На всички Свещеници, духовници и верни, малки и големи, здрави и болни даваме Нашето първо, най-обилно Пастирско Благословение.

 

Дадено в гр. Русе

Празник на Безкверно Зачатие на Дева Мария

8 декември 1947 год.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.